318 кандидати за български евродепутати, сред които има и един холандец, 15 партии, 9 коалиции и деветима независими претенденти влизат в битката на български терен за класиране за ЕП 2019-а. Пак сме източноевропейски рекордьори… по кандидати, били сътрудници на комунистическата Държавна сигурност. В листата на БСП са трима, следва ги ВМРО с двама, а по един кандидат има в „Коалиция за България“ (селекция на АБВ) и във „Воля“.
Почти толкова шарена бе картинката от политически актьори и на предишния вот през 2014-а – пак 15 партии, 7 коалиции и трима индивидуални кандидати, всякакви гарнитури.
Както преди, така и сега главният сблъсък ще е между ГЕРБ и БСП. През май 2014-а БСП бяха управляващи (с ДПС), ГЕРБ – опозиция. Сега властта е в ГЕРБ (с ОП) , БСП е в опозиция. На предишния евровот ГЕРБ спечелиха 6 места в европарламента, БСП – 4, ДПС – 4, реформаторите – 1.
Какви стари електорални маси стоят зад гърба на големите и на другите, нареждащи се зад тях играчи? Кой на какво да разчита ангро, ако върнем лентата назад, преди 5 години.
През 2014 г. ГЕРБ излязоха от битката с победни 30 %, взеха 680 838 гласа, класираха шестима свои в ЕП.
БСП бяха втори, под името „Коалиция за България“, име,“приватизирано“ сега от бившите им другари Георги Първанов и Румен Петков. През 2014-а социалистите привлякоха 424 037 гласа, почти 19%, получиха много слаб резултат и четирима евродепутати.
Другите партии, които се класираха в ЕП бяха:
ДПС – с 386 725 гласа, равни на 17%.
Партията на Николай Бареков „България без цензура“ – с 238 629 гласа, 10,6%,
Реформаторският блок ( ДБГ на Меглена Кунева, ДСБ, СДС, НПСД на Касим Дал и други център-дясно излезе четвърта политическа сила със 6,4% и 144 532 гласа. РБ изпрати в ЕП Светослав Малинов след преференциална конкуренция с Меглена Кунева.
Под чертата останаха АБВ на Първанов-Калфин с 90 000 гласа, 4%, НФСБ на Валери Симеонов, самостоятелно – 68 376 (3%) и „Атака“, самостоятелно – с 66 210 гласа ( 2,9%).
Партията на Николай Бареков „България без цензура“ заведе в ЕП самия Бареков и тогавашен негов избраник за партньор в лицето на Ангел Джамбазки. В листата на Бареков бе сложен и ВМРО лидерът Красимир Каракачанов, но той не се промуши през ситото на преференциите.
Докато Бареков взе преференциално 26 141 гласа, Джамбазки си осигури 20 469, Каракачанов бе получил едва 3 565.
Само година по-късно след като изстреля и Джамбазки в Брюксел, Николай Бареков дълбоко се разкая за грешката. Провидя, че Джамбазки , по цитат, е „предател, нелоялен играч, който безогледно плюе, където е ял… дърдорещо джудже, изкярило от своето депутатстване на гърба на лидера Бареков милиони от депутатски заплати“.
ПП„Глас народен“ на Светльо Витков, която и сега ще играе за евродепутат, през 2014-а успя да привлече около 22 400 гласа, трудно стигна заветния 1%.
Най-интересната битка с преференции преди 5 години бе в БСП. Оттогава пролича, че преференциалното гласуване за тях си е вътрешно-партийна тръпка. На серизно, на майтап или просто от партийна членска глупост никому неизвестното младо социалистче Момчил Неков удари всички другари в земята, като взе най-много преференции – 34 124 гласа. Праха му дишаха и лидерът тогава Сергей Станишев – с 28 000, и Илияна Йотова – с 12 452 преференциално пристрастни гласа, и вечно класиращият се навсякъде от 1990 г. насам Георги Пирински – малко пред нея с 12 692.
В ДПС през 2014-а изгря Дилян Пеевски и като специална преференциална еврозвезда. Той се оказа най-таченият кандидат от електората на Движението на Доган в цяла България, застана рамо до рамо с ветерен фаворитката на ДПС-лидера Филиз Хюсменова ( дето от началото на „раздаването на европроекти“ бе най-добрата в раздаването на порциите, според личната публична похвала на от Ахмед Доган). Тя имаше 11 753 гласа, той – 11 163. Далеч отзад на опашката бяха Искра Михайлова и Мустафа Карадайъ в тогавашната му битност на зам.-изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол – с между 2 300 и 2 500 гласа всеки. След избора Пеевски се отказа от евродепутатството, за да се отдаде на работа в националния парламент по-късно.
И още малко цвят към българските евроизбори в неделя, 26 май 2019 г.
ДОСТ на Лютви Местан, който скъса с ДПС, ще е самостоятелен играч на този вот. След като на последните парламентарни избори у нас партията му откъсна на Доган и Карадайъ над 100 000 гласа, днес от ДОСТ се обръщат към българските турци в кампанията с призив : “НУРИ АДАЛЪ ИЛИ ПЕЕВСКИ – ИЗБОРЪТ Е ВАШ!”
Нури Адалъ е един от най-отявлените защитници на правата и свободите на гражданите от турски произход по време на комунистическия режим и заради това 23 години от живота му потъват в затвори и изгнание с неясна присъда. Известен е още като „българския Нелсън Мандела“ заради своята борба в защита на правата на мюсюлманите у нас. Адалъ е удостоен посмъртно с орден „За гражданска заслуга“. В листата на ДОСТ са внуците на Нури Юзджан и Нуршен Адалъ.
„Атака“на Волен Сидеров играе за ЕП този път без Сидеров начело, лансира изцяло нови т.нар звезди. Сложиха за водач на листата селектиран чрез ТВреалити шоу в партийния ефир 37 годишен историк, бивш кадър на „Движение 21“ с впечтляващо говорене по основните за „Атака“ евротеми. Една от най-скъпата медийна кампания засега, атакаджийската, от сутрин до вечер се бори за патриотичните еврокаузи : предоговаряне на финансовите условия с Евросъюза и падане на санкциите срещу Русия. Кълне се „Да си вземем своето от ЕС“.
Междувременно от конкурентните плакати на Джамбазки/ ВМРО, пак така обилно платено, мощно „Бранят България! от Европа.
По същата силно населена националистична писта тича и „Възраждане“ на бившия активист на ВМРО, НФСБ и „Атака“, днес силно презиращ „всички псевдопатриоти – чужди подлоги до един“ Костадин Костадинов. В тяхното кьоше социологическите сондажи го засичат като все по-силно присъствие.
След като на последния национален вот от партия „Възраждане“ взеха проценти, които не им позволиха класиране в парламента, но им осигуриха държавна партийна субсидия – годишно 416 хил.лв., над 1.6 млн. лева за период от 4 години, амбициите на Костадинов се обърнаха закономерно и към Европейския парламент.
И ПП“Глас народен“ на Светослав Витков, печелила и тя държавна партийна субсидия за поддръжка, отново е на терена в многобоя за европредставителство. На предишното гласуване за европарламент тя успя да вземе малко над 1%, който после зле изтъргува на парламентарния вот в коалицията с Меглена Кунева и СДС на Лукарски.
Сред мажоритарните кандидати за евродепутати 3 са по-известните имена – Десислава Иванчева, бивш независим кмет на „Младост“, подложена на тежки съдебни преследвания, Минчо Христов, ексдепутат от 40 НС, зам.председател на комисията по корупцията и Николай Ненчев, ексвоенен министър в първото коалиционно правителство на Бойко Борисов, земеделец, активист на Атлантическия съвет, борбен демократ и евроатлантик, враг на евразийската идеология на Кремъл и съответно на сегашния военен министър Красимир Каракачанов.
На сегашния евровот се очакват и няколко по-интригуващи игри с преференции по вътрешните листи. Ще бъде ли запазено „сигурното“ място в листата на ГЕРБ на човека на СДС Александър Йорданов или той все пак ще бъде подместен от Вечната Амбър до Бойко Борисов Лиляна Павлова, сложена сега дискретно по-назад в списъка.
Въпрос е и дали Дилян Пеевски ще остане най-обичният за ДПС електората?
И най-вече кои пристрастия ще надделеят в соцпартията на Корнелия Нинова, където лагерите ще се цакат силно за разчистване на сметки, като в центъра на интригата е Сергей Станишев, бидейки лидер на ПЕС и радетел за Истанбулската конвенция и европейската социадемокрация.
БСП се оказва подложена и на друго изпитание, резултат на дългобойна маневра от страна на АБВ – партията на бившите й другари Георги Първанов и Румен Петков, които се явяват на тези избори маскирани в коалиция с добре известното на соцкомунистите име „Коалиция за България“. Запазен бранд с потенциал да измъкне под носа на сегашното„Позитано“ интригантски и инерционни, и зле информирани, и нарочно предварително обработени гласове.
Слаба преференциална интрига има при листата на „Демократична България“ – обединението на ДСБ и на „Да, България“ с двамата водачи в кампанията Радан Кънев и Стефан Тафров.
Истинската голяма игра обаче за десните е реалното премерване на силите с ГЕРБ – в сочения от ГЕРБ като единствено техен терен.На център-дясното.
Както казват анализаторите за „Демократична България“ (на Христо Иванов, Атанас Атанасов и Радан Кънев), за тях „ще гласуват хора, които не могат да гласуват за Борисов, но не могат да дадат гласа си и за БСП или асорти “патриотите”. Това е най-проевропейската част на българския електорат, тази, която истински цени западния тип демокрация. За нея Путинова Русия не е идеал, а проблем. Човешките права са необходимост, а не екстра. И корупцията не е ориенталска неизбежност“.
Интересно, без съмнение интересно ще е за България преброяването и именно на този тип електорат, какво ще покаже евровотът за способността му да бъде разбран, чут, да се мобилизира и докаже жизнено можене. Както, впрочем, какви истини ще покаже като цяло това гласуване за доверието на българските граждани към всички други политически и претенденти за политически играчи от днешния ден – и във властта и срещу нея. Пред входа сме на повече от представителен, социологически сондаж с милиони респонденти.
