Резултатите от изборите в Унгария поставиха нови въпроси и подложиха на съмнение някои от изглеждащите очевидни отговори. Преди всичко, въпросът за отношението между националната държава и сегашната форма на европейска интеграция. Виктор Орбан казва нещо, което трябва да чуваме по-отчетливо и в България – Европа не е Брюксел, а всяка една от столиците на нашите държави. Европа сме всички ние, а не бюрократичните структури на Европейския съюз. Доколко силните национални държави могат да дадат нов тласък за развиитето на Европейския съюз?
Фидес превърна темата за противопоставянето срещу имиграцията и исляма в основа на предизборната си кампания. Неадекватното и левичарско по своя характер решение за квотното разпределение на бежанци и имигранти, без ясни разграничителни линии между тях, създаде нова платформа за противопоставяне срещу европейската бюрокрация. Опирайки се на традиционни ценности и религиозен морал, Фидес, както и други политически формации в Европа, успяха да превърнат критиката срещу квотите в опора не само за евроскептични, но и за изолационистки призиви.
Партията на Орбан преживя кризите на българския СДС, но направи избор по посока на национализма. След гръмкия и тежък провал на социалистите, Фидес трайно се установи като народна партия, която може да разчита на широка електорална подкрепа. Моделът на десен национализъм, съчетан с активна социална политика, прагматизъм по отношение на икономиката и провокативна външна политика, изградиха съчетание, което очевидно успя да удържи и дори да разшири подкрепата си сред унгарските избиратели.
Поредната изборна загуба на социалистите в Европа отдавна не е новина. Важна е тенденцията – загубата на посока и смисъл в политиката на социалистическите партии, отвори широко вратата пред национал-популистките формации, които потърсиха десни съюзници. Йоббик постигна по-добър резултат от социалистите и с това ги остави на улицата – в прекия и в преносен смисъл на думата. Онова, което им остава е да се опитат да мобилизират протестен потенциал, който да изведат на улицата в хаотични, но интезивни протести.
Рисковете пред управлението на Унгария нарасват заедно с влиянието на Фидес. Това е изпитание за всяка партия, която продължава да увеличава властта си. Радикалната европейска критика работи по-скоро в подкрепа на тезата на Орбан. Санкциите срещу Унгария биха радикализирали изолационистките тенденции в унгарското общество. Въпросът е къде да бъде поставена границата?
Радикалното противопоставяне срещу Джордж Сорос напомня това срещу Гюлен в Турция. И в двата случая, става въпрос за изграждане на образ на Врага, който се опитва да създаде паралелни структури, чрез които да компрометира държавното управление. В унгарския случай, натискът срещу неправителствените организации ще се увеличи, и то с подкрепата на мнозинството от унгарските граждани.
Дали става дума за изчерпване на левия либерализъм, който все повече характеризира тези организации, или това ще открие пространство за формирането на нови граждански структури, които да представляват адекватно интересите на гражданите. Този въпрос има своите измерения във всички страни от бившия съветски лагер, доколкото неправителственият сектор бе формиран според приоритетите на донорските програми, а не в отговор на специфични проблеми на зараждащата се гражданска политическа култура.
Изборната победа на Фидес ще придаде нова енергия на регионалните коалиции в рамките на Европейския съюз и ще наложи необходимостта от нови усилия за постигане на съгласие около общи приоритети. Противно на очакванията, това може да даде нов тласък на европейския процес, доколкото силата на Европа винаги е била в постигането на съгласие между различни и дори противоположни национални интереси. Важният резултат е в потвърждаването на легитимността на избраната от Унгария линия на развитие. Унгарските граждани подкрепиха решително тази политика и оттук нататък ролята на Европа е да изгради нови пространства на съгласие и перспективи за развитие.
