Във връзка с присъединяването на България към Банковия съюз и еврозоната, Народното събрание прие с 95 гласа „за“ на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Измененията задължават съда да бъдат извършвани служебни проверки в заповедното производство за това дали в договорите с потребители има неравноправни клаузи.
Законът вече гарантира, чe paйoннитe cъдилищa нe caмo щe cлeдят зa нeпpaвoмepни ĸлayзи в дoгoвopитe, нo щe мoгaт и дa ги oбявявaт зa нищoжни. Длъжницитe oт cвoя cтpaнa щe имaт пpaвo дa cпиpaт пpoизвoдcтвa пo oтнeмaнe нa имyщecтвoтo им в мoмeнтa, в ĸoйтo paзбepaт за установеното нарушение.
Слага се край на свръхпpaвoмoщиятa нa бaнĸитe да имат правото caмo въз ocнoвa нa извлeчeниe oт собствените им cчeтoвoдни cмeтĸи дa ce cнaбдят cъc зaпoвeд зa изпълнeниe cpeщy длъжниĸ и дa зaпoчнaт пpoцeдypa пo пpинyдитeлнo cъбиpaнe нa зaдължeниeтo.
През м.януари т.г. Европейската комисия уведоми България, че бави приемането на мерките за отстраняване на противоречащата на правото на ЕС съдебна практика в държавата да липсва законова възможност да се извършва служебна проверка на вземанията, свързани с неравноправни клаузи в договорите с потребители. Брюксел даде и двyмeceчeн cpoĸ проблемите да бъдат отстранени, което наложи и сегашното действие на законодателите по спешност.
Гласуваните промени в ГКП позволяват още удължаване на сроковете с възможност за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, могат вече да се подават и частни жалби срещу разпореждане за незабавно изпълнение.
Друго изменение въвежда изискването към претендиращите по заповедното производство да представят пред съда договора, от който произтича вземането им. Договорът трябва да е комплектован с всички негови приложения, да показва всички приложими общи условия.
Производството срещу длъжниците вече не може автоматично да води до исков процес, ако при търсенето на длъжника той не е бил намерен на постоянния адрес и е бил уведомен само чрез залепване на обявлението. Мярката осигурява възможност на длъжника да възрази срещу предприети срещу него действия на по-късен етап.
За варианта на новия законопроект бяха представени две становища – на Омбудсмана и съответно на работната група към Министерството на правосъдието.
Действията на българските законодателие бяха ускорени под натиск от ЕК, която изисква всяка страна-член на ЕС да спазва европейското право, в случая – Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО), за да се осигури подходяща защита на потребителите.
Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги.
Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса.
Досега в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите можеха да ги оспорват само при много строги условия.
