Марешки, Льо Пен
на снимката: лидерът на "Воля" Веселин Марешки и лидерът на Френския национален фронт Марин Льо Пен

Седма оставка в кабинета, а до евровота остават по-малко от 10 дни. Било морален акт, обясняват се управляващите. Aма от морални актове, напоследък все едно живеем във филм за възрастни.

А на фона на имотните скандали – апартаментгейт, къщи за гости, пасивност на държавните органи, лъсна и това, което ние добре си знаем – че близките до управлението укриват доходи в промишлен размер. Според Комисията за противодействие на организираната престъпност, пред която държавните мъже и жени подават декларации, всеки седми властник крие доходи и капитали у нас. Това е официалната информация. А неофициално – чрез братя, сестри, тъщи и др. подставени лица – колко е укрива? Ами в задграничните офшорки?

Европейските избори не са важни, вика ден след оставката на Порожанов, ексвицето Валери Симеонов. И президентските не бяха важни през 2016, докато не ги спечели Румен Радев, който хем е независим, хем позициите му съвпадат с тези на червената шефка Нинова. Така че, току-виж на предстоящите избори да поведе БСП. (А пък на есен ще има политическа равносметка – на местния вот. Но с оглед на това, че повечето ремонти в столицата са започнали, може и той да се окаже незначителен от гледна точка на властимащите.) Само едно нещо продължава да ни тревожи – защо им трябваше на СДС да се самоубиват ритуално? Какво им обещаха управляващите, за да се съгласят на обща евролиста? И още – така не се ли изчиства периметъра в дясно? И за кого?

ГЕРБ води вяла кампания, нищо че от левицата протестират, че Борисов използвал държавния бюджет, за да спечели евроизборите. Листата му се оглавява от Мария Габриел, която може да опразни всяка зала, в която е лектор и да убие от скука електората, но не и да накара хората да гласуват. Вероятно чуждестранната фамилия, която по принцип е определящ тренд при реденето на евролистите, е причината Мария Габриел да е пред вече бившата, но отчетена като успешна министърка на европредседателството Лиляна Павлова.

На тази обстановка, изпъват всякакви екзотични кампании и кампанийки. Патриотичните партии и коалиции се надпреварват кой е по-голям „родолюбец“. Но не става ясно – защо „родолюбците“ искат да отидат в Европа? На пръв поглед изглежда по-логично да си стоят у дома, при всичко мило и родно… Обаче всяко нещо има и втори план: може любовта към родината у бегепатриотите да е под формата на стокхолмски синдром – да се нуждаят да бъдат измъчени от интернационалната среда в Брюксел, за да осъзнаят като лирическия герой на Яворов че има ад и мъка и в мъката – любов.

На фона на патриотичната врява, лидерът на ВОЛЯ, излиза с едни гърди напред в социалните медии с организираната на 23 май предизборна томбола. (Добре че е предизборна, че ако беше следизборна, трябваше да се намеси ЦИК…)

Победителят, който ще бъде изтеглен и после избран от Марешки, ще получи личния телефон на лидера на ВОЛЯ, за да му носи късмет. Само не става ясно дали сегашният притежател на телефона ще изтрие указателя или точно той е митичничният носител на щастието. Ще има още една или две награди, неясно какви. За да получите старият телефон на политика и може би още нещо, трябва да се снимате до плакат на Марешки и да му изпратите фотоса.

Марешки

На стената си във Фейсбук, Марешки има снимка с Марин Льо Пен и препоръка от същата. Дотук добре, но тя е с малко спорна репутация в европейските политически среди, покрай руските финансови инжекции за нейната кампания през 2016. В ЕС това звучи все едно Навални да ви напише препоръка за Кремъл. Но нищо, пред българския електорат всичко може да мине. И да не му връзваме кусур – поне Марешки е намерил някой да каже добра дума за него.

На свой ред „Атака“ пък обещават да си вземем „своето“ от Евросъюза. Не знаем какво толкова сме оставили в страните от ЕС, освен известен брой български граждани, които смятат, че тамошните социални помощи и условия на труд са им по-изгодни. И не става ясно как точно от „Атака“ смятат да ги приберат, ако те не искат да се връщат. Виж, обратното по ни притеснява. Да не реши ЕС да си вземе вересиите от България и да провери как са разходвани всички отпуснати ни средства, че тогава – лошо…

Атака

В същия хардлайнерски тон е издържана и кампанията на ВМРО – Ангел Джамбазки обещава да брани България от бежанци. Бедният – не разбра ли че дори бежанците не искат да останат в страната ни! А очевидно и той самият, след като отново се е устремил към Брюксел.

Определено малинка заслужава и кампанията на Българско национално обединение (БНО), водач на чиято листа е намиращата се в ареста Евгения Банева. Не можахме да намерим плакат в нейния лик, но намерихме с друг кандидат на формацията.

БНО

Не разбираме дали кампанията е за Деня на будителите или за евровота, но от БНО искат да събудят България. За съжаление, кандидатът, който са избрали за тази нелека задача определено се нуждае от кафе, за да се събуди първо самия той и после – останалите.

Една от най-колоритние кампании обаче е на „Глас народен“. Определено прави впечатление главно с това, че смисълът на посланието остава недостъпен за средноинтелигентните граждани, като нас, но пък в замяна на това – се набива на очи. Първо – спазено е правилото, че водачът на листата трябва да има чуждестранна фамилия. Ще запомним и растението под номера на движението – прилича ни на марихуана, но може да се окаже фладедндрон или зле нарисуван кактус. Посланието засилва съспенса „Избирай трудно II”. Защо изборът трябва да е труден, като самото гласуване не предполага почти никакво физическо или интелектуално усилие?

Глас народен

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!