Едно от най-хубавите неща на българския език е глаголната система, класически пример за която е крилатото изречение „щял съм бил да се напия“. Това е бъдеще време в миналото, преизказно наклонение, страдателен залог. Ако започнем отзад напред, залогът означава, че глаголното лице не е присъствало на действието (напиването), а някой му разказал. Което е малко хлъзгава хипотеза от гледна точка на логиката – как така разказвачът хем не се е напил, хем не поми? Допълнителна условност идва по линия на глаголното време – действието напиване е бъдеще спрямо някакъв минал момент и както вече уточнихме – не е ясно дали се е случило. Защо казвам всичко това? Цялата работа около кандидатстването на страната ни в еврозоната много напомня описаната конструкция бъдеще време в миналото. От има-няма десетилетие, политиците ни аха, аха да направят правилната стъпка към бъдещето и някаква тъмна невидима сила ги дърпа за сакото обратно към топлата стая на статуквото, разбирайте миналото и цялата стабилност на системата, която то носи.

Темата за еврото беше внесена в дневния ред на политговоренето у нас преди 9 години от тогавашния финансов министър в първия кабинет на Борисов – Симеон Дянков. Девет е число от фолклора, а Ботевата поезия го зарежда допълнително с драматизъм – достатъчно е да си спомним „На прощаане“, където лирическият герой (разказвачът в поезията) пита майка си дали случайно не го кълне от 9 години насам и изказва предположение, че майчините клетви са в основата на злочестата му участ. Да се надяваме, че това е срокът, необходим на българина да изстрада своя избор.

Та, точно преди 9 години в заветната 2009-та Симеон Дянков каза „до една година влизаме в еврозоната“. Да, ама точно тогава започна кризата и много бързо стана ясно, че ще влизаме, ама друг път. Кризата отмина 4 години по-късно, но кабинетът подаде оставка, след като спря строителството на АЕЦ „Белене“. С оглед на политическата криза, стана ясно, че пак не може да се говори за подобни сериозни крачки. А темата за еврото си стоеше някъде в политическия пантеон и се отупваше от праха, когато трябваше някой да каже какви сме европейци и радетели на евроинтеграцията. Всички знаем какво стана през следващото лято на 2014-та – фалира четвъртата по размера на активите банка към онзи минал момент КТБ и логично – присъединяването ни към еврото трябваше да бъде прехвърлено към неопределеното бъдеще.

Единната валута излезе изневиделица в новините отново в началото 2017, почти като заек от цилиндъра на фокусник, когато служебният премиер Огнян Герджиков изяви желание да подаде заявление за присъединяване към нея. Тогава бившият и настоящ финансов министър Владислав Горанов го смъмри от страниците на 24 часа, нарече идеята „прибързана“, а самия Герджиков  тщеславен политик. В статията министърът  поддържаше тезата, че влизането в еврото е грешка. Година по-късно обаче, позицията му еволюира до там, че пред Die Welt (в интервю от 13.03.2018) той заяви, че България ще подаде официално заявка за ЕРМ II, след като излезе докладът на ЕЦБ. Малко по-рано, в началото на европредседателството пък пред Reuters той каза, че кандидатстваме за еврозоната до края на домакинството ни, т.е.края на юни.

Докладът излезе, евроредседателството, чиито лайтмотив беше влизането ни в чакалнята на еврозоната приключи, а заявката още не е факт. Оценката на ЕЦБ за България беше между нас казано „и тако и вако“. От една страна, вече не сме обект на процедурата  по прекомерни макроикономически дисбаланси и конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ отбелязаха този напредък, но от друга – се говори за институционалните слабости. И точно затова ни се предлага да станем първо член на Банковия съюз, т.е. БНБ да се лиши от част от надзорните си правомощия и ЕЦБ да поеме регулацията на трите най-големи банки у нас (една от които е ПИБ). Това предизвика бурна реакция от страна на БНБ, институцията, която заедно с МФ трябва да  подаде заявката за членство в Банковия съюз и евентуално ЕРМ II. Подуправителят на БНБ Калин Христов написа, че членството в Съюза преди еврозоната е опасно, защото БНБ ще трябва да редуцира функциите си. В тази връзка припомняме само, че докато БНБ упражняваше регулаторните си правомощия, фалира КТБ, т.е. надзорът не такъв, какъвто трябва да бъде.

Позицията на самия Горанов относно механизма на членството ни, също е малко неясна – в края на април пред „Инвестор Дайджест“ (25.04.2018) той каза, че предпочита да се присъединим към Банковия съюз и  ЕРМ II едновременно. А седмица по-късно се поправи пред „Капитал“ (04.05.2018), че първо ще кандидатства в ERM II и после в Банковия съюз.

Но ако министърът се колебае кой път към еврото да поеме, от другата страна уравнението – ЕК и ЕЦБ имат ясна позиция и тя е първо Банковия съюз и после ERM II.

Горе-долу преди месец (на 06.06.2018), по време на светско събитие на КРИБ, премиерът Борисов заяви, че „до седмица-две кандидатстваме за еврото“. Припомняме, че този срок мина, а кандидатурата ни още не е факт. Вероятно я пишат и да се надяваме, че това не е възложено на екипа на Калин Христов.

И още един паралел с първия кабинет на Борисов – пак АЕЦ „Белене“ е на дневен ред, но този път ще я строим.

Бегъл преглед на рубриката „В медиите“ на сайта на Министерството на финансите показва, че последното появяване на Горанов в публичното пространство е в сутрешния блок на „Нова телевизия“, където отчита посещението си в Москва, заедно с Борисов. Ако се върнем към Ботевата поезия и майчините клетви, които 9 години правят живота на искащия промяна лирически герой злочест – да се запитаме – да не би в случая Москва да мъти главите на българските управляващи, че те едно говорят, а друго вършат?

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!