Ген. Съби Събев е роден през 1950 г. Средното си образование завършва в Сливен в Техникум по електротехника „Мария С. Кюри“.
През 1975 г. завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, а през 1982 г. Военната академия в София. След като завършва академията е назначен за началник-щаб на 13-ти вертолетен полк.
В отделни периоди е началник на оперативния отдел и заместник-началник щаб на авиационен корпус. Ръководил е Оперативното управление на Военновъздушните сили.
От 2000 г. е на служба в Генералния щаб на българската армия, като оглавява Главно оперативно управление. Отговаря и за изпращането на български контингенти в различни мироподдържащи операции на НАТО в Босна и Херцеговина и Косово.
От 7 май 2001 г. е началник на управление „Планиране на отбраната и въоръжените сили“ към Генералния щаб. Към 2004 г. е първия национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел, след приемането на страната в Алианса.
Член е Съюза на офицерите от резерва „Атлантик, бил е член и председател на неговия Управителен съвет. От 2017 г. е член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България.

 

Генерал Събев вчера най-накрая американското правителство изпрати проект на договор за закупуване на изтребителите Ф-16 от българската държава. Чуха се сигнали и от военния министър, че цената е по-ниска от очакваното. Какво значи това – по-ниска от очакваното, което Американският конгрес прие като рамка или по-ниска от гласуваното от българския парламент миналата година?

Предварително беше обявено от министъра на отбрана, че договор около два милиарда лева е това, което ние можем да си позволим. Словакия поръчаха 14 самолета и получиха цена малко под 130 милиона щатски долара на самолет.

Ако ние успеем да договорим в тези рамки 130-135, максимум 140 милиона долара, във всички случаи общата цена на сделката трябва да бъде под два милиарда. Моето очакване е, че тя ще бъде между 1,9 – максимум 2 милиарда.

Пакетът, който беше предложен на Словакия, прилича на нашия. Разликата е, че българският пакет е с малко по-добро оборудване, но малко по-слаб по отношение на комплекта въоръжение, което искаме, но достатъчно да постигнем това, което си поставяме като условие.

Уникалното на това предложение е, че се прави от страна, която в пакет доставя всичко – самолети, оборудване, въоръжение, подготовка на летци, техници, помощен персонал, организация на ремонтните дейности и възможност за надграждане на този пакет. Американският конгрес одобри сделката с България в следващите години да не надхвърля 1,63 милиарда щатски долара, което означава, че ако ние добием този пакет за максимум един милиард долара, ние имаме още 600 милиона да надграждаме, да купим допълнително въоръжение. Също така да обучим допълнително състав, да има някакви модернизации или нови типове ракети. На нас като морска държава, вероятно ще ни бъдат необходими противокорабни ракети с въздушно базиране и куп други неща. Това е добър старт за тази сделка и аз мисля, че България удари джакпота с нея, стига да се договорим за цени, каквито можем да си позволим.

А трябва ли да бъдем доволни от този договор? Тези осем самолета ще успеят ли да изпълняват функцията си и да защитават България евентуално от нейни противници?

Да, въпросът Ви е резонен. След като добие тези осем самолета, България трябва по-бързо да договори останалите осем, тъй като общата ни цел е да изградим една ескадрила от 16 самолета.

Някъде към 2021 година най-късно трябва да започнем разговори за придобиването на втория транш от осем самолета. Така че към 2025 година, ако успеем, ще бъде добре да поставим в оперативна готовност цяла ескадрила. Това е основната цел.

Тези самолети са свръхмодерни, включват най-нови технологии. Те са предназначени както за нападение, така и за отбрана. У нас има ли подготвени пилоти, които да ги управляват?

Ние имаме подготвени пилоти на самолетите, които в момента експлоатираме – МиГ-29 и Су-25, но американската страна осигурява комплесна подготовка, за да могат летците да използват самолета както за въздушни, така и за наземни цели, така и за море. Така че, завършвайки своята подготовка, те трябва да са готови да изпълняват тези комплексни задачи и прибирайки се в България, да обучат другите летци от ескадрилата.

Това ще бъде нелек процес, защото се преминава изцяло към западна техника с най-модерно оборудване и въоръжение, каквото досега сме нямали. Новите изтребители имат отлични възможности. В пакета има ракети, които могат да действат по въздушни и наземни цели от разстояние 100 км. Това са способности, които ни доближават плътно до нашите съюзници. Тоест ние изграждаме на 100% оперативна съвместимост, която 15 години не успяхме да изградим. А тя е ключово условие в НАТО.

Военната доктрина на България е по-скоро отбранителна, отколкото нападателна. Ние нямаме претенции към нашите съседни държави. Нямаше ли да е по-добре в такъв случай да купим ракети „Пейтриът”, които да ни защитават от евентуални агресори?

Това е другият логичен въпрос. За да може да изградим надеждна система за противовъздушна отбрана, ние трябва да имаме както наземни средства, така и изтребители.

Всяка една държава около нас има такива способности. Ние имаме някакви остатъчни наземни средства за противовъздушна отбрана, останали от Варшавския договор.

Ние ги поддържаме, но ресурсът им изтича и трябва да ги подменяме с нови. Тези, които имаме, не са съвместими със системата за опознаване „свой-чужд“, която функционира в НАТО, особено във военно време.

Образно казано, ако трябва с тези средства да се защитаваме и пристигнат средства от НАТО, ние трябва да ги изключим. Не можем да ги използваме, тъй като ще бъдат фиксирани като противникови, не като приятелски.

Така че и тях трябва да подменим. Особено важно е да подменим радиолокационните станции, тъй като нашите са много стари. Имаме необходимост от съвременни трикоординатни радиолокационни станции с далечен обхват на откриване, така че да изградим напълно трите компонента, които всяка система за противовъздушна отбрана притежава – радиолокационна система, зенитно-ракетни средства и авиация.

Това е дълъг процес, който ще отнеме ресурси, но трябва последователно и целенасочено да го осъществим, защото не може да продължаваме по този начин.

С придобиването на новите изтребители започва ли дългоочакваната реформа в българската армия, с която да се гарантира, че парите на данъкоплатците се харчат по-правилно, по-ефективно?

И досега се осъществяваше реформа във въоръжените ни сили, особено от 2004 година насам, но ние не можем да постигнем тези цели без превъоръжаване.

Така че, това е съществената част. Може да я наречем трансформация на военните ни сили към най-новите способности, които са ни необходими като държава от НАТО.

Така че, това е началото на процеса, дано успеем в следващите 15-20 години да го приключим, защото закъсняхме, трябваше да го стартираме още 2004 година.

Вие смятате ли, че договорът за купуване на изтребителите може да бъде гласуван в българския парламент преди началото на лятната им ваканция?

Да, има реален шанс, стига да се действа енергично. Сега българската държава трябва да прегледа проектодоговора, предложен от американската страна, да реши окончателно какво ще добавя и какво иска да отпадне на този етап от него.

Ако успеем да приключим този процес до 10 юли, уведомяваме американската страна, че сме готови за подписване, договорът се приема от Министерски съвет, внася се за ратификация от Народното събрание и до края на юли влиза в сила.

Колкото по-бързо влезе в сила, толкова по-бързо ще получим изтребителите. Всяко забавяне ще отлага началото на доставянето, а след нас има и други държави, които искат да получат този самолет. Не трябва да забравяме, че пред нас има още три държави, ние сме четвъртата.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!