Георги Димов е бивш генерален косул на България в Одрин.
ДЕБАТИ.бг го потърси за коментар във връзка с прекратяването на предприсъединителните помощи на ЕС за Турция, както и за предстоящата визита на президента на Турция Реджеп Ердоган.
Г-н Димов, малко преди визитата си в Германия президентът на Турция Реджеп Ердоган беше образно казано „наказан” чрез отменянето на предприсъединителната помощ за страната му. Как ще се приеме според Вас това от гражданите на южната ни съседка?
Аз първо искам да кажа с две думи малко предистория. През ноември 2016 г., това е годината на пуча, имаше едно знаково гласуване в ЕП. Тогава се препоръча на ЕК да се замразят преговорите с Турция.
След това миналата година около гласуването на референдума и силните съмнения за манипулации, фалшификации и т.н. имаше едно повторно гласуване в ЕП, където се взе решение направо за прекратяване на преговорите с нашата югоизточна съседка.
Нека да уточним, че ЕП не е изпълнителният орган. Изпълнителният орган е ЕК, но всъщност там (в ЕП, бел. ред.) са представителите на всички страни-членки. По време на гласуването около ¾ от присъстващите в пленарната зала подкрепиха тези решения. Всъщност евродепутатите изразяват обществените настроения в 510-милионна Европа.
Що се касае до отношението към европейската перспектива в Турция, нека да го разгледаме на две нива. Първото е на чисто институционално, на държавно равнище, а второто е мнението на населението.
Със съжаление трябва да кажем, че не само антиевропейските, но и антинатовските и антиамериканските настроения непрекъснато се разрастват в страната в резултат и на конкретните последни събития. За да не бъда голословен, ще ви дам пример.
Преди 1-2 месеца се проведе една от последните анкети, резултатите от която са твърде показателни. Над 88% от турското население е антиамерикански настроено. Бяха зададени и много провокативни въпроси и те срещнаха голяма подкрепа. Аз само ще ги визирам: дали да бъде закрита военно-въздушната база „Инджирлик”, която е съвместен турско-американски военен обект; вторият въпрос беше дали да се открие за мюсюлмански религиозни служби църквата „Света София”, която е защитен паметник от ЮНЕСКО и т.н.
В тези насоки се развиват нещата и вътре в Турция сред населението, и както виждаме общественото мнение на Европа, към която и ние принадлежим и не трябва никога да го забравяме.
Очевидно е, че влошаването на отношенията на Турция и с Европа, и с Америка ще се отрази на нейната икономика, която вече изпитва сериозни затруднения. Как според Вас ще реагира обществото в Турция пък на този проблем?
То вече се отразява. Пред 2-3 седмици във френско издание имаше една показателна статия. А преди това бившият вицеканцлер и външен министър на Германия Йошка Фишер каза, че в момента Турция е болният човек на Европа.Всъщност това е една реминисценция към средата на 18 век, когато бившата Османска империя е била определяна точно така – като болния човек на Европа тогава.
Тогава между другото започват и нашите националноосвободителни борби, знаете първо за църковна независимост, а след това и Априлското въстание и т.н.
Другото е, че покрай тази валутна криза, която не е само валутна криза, тя е и дълбока структурна криза, всъщност в момента югоизточната ни съседка е болна и са й болни и двата крака и двете ръце. Едните са от политическа гледна точка, а другите са от икономическа.
Действително икономическата ситуация е много мрачна и в Турция няма никаква перспектива, защото всъщност страната в момента живее на вересия. Има едни около 500 млрд. външни кредити, които са взети и които ще става все по-трудно да бъдат обслужвани. Понеже те са взети в щатски долари, трябва да бъдат върнати в същата валута. Не става и няма как да мине номера това връщане да стане примерно с руски рубли или с китайски юани.
Точно заради това от икономическа гледна точка това има значение и за нас, защото все пак Турция е наш непосредствен съсед. В икономически план има три варианта.
Единият вариант е да се отложи плащането на външните дългове, т.е. да се наложи мораториум върху плащанията по външния дълг.
Второто нещо, което е да се постигне споразумение с Международния валутен фонд. Засега Анкара упорито отказват да направят. Само за справка да вметна, че отношенията на Турция с МВФ датират още от далечната 1961 г. От тогава Турция е сключила с фонда 19 stand by споразумения на обща стойност 50 млрд. долара.
Сега юли месец в Аржентина имаше среща на групата на Г-20 и там неофициално се говореше, че ставало дума под една или друга форма за една помощ от фонда в размер на 50 млрд. долара, но това не е потвърдено. Другото нещо е, че по отношение на фонда решаваща дума има все пак и американската страна. При тези изострени турско-американски отношения това също трябва да се отчита.
Третият вариант по отношение на външния дълг е всъщност за да могат да бъдат намерени някакви средства е да се извърши експроприация на собствеността на бизнес кръгове, които недолюбват особено сегашната власт.
Как според Вас ще протече срещата между Ангела Меркел и Реджеп Ердоган утре, при положение че през април Ердоган наричаше германците нацисти, което беше доста тежко прието от тях?
Така е. Всъщност в навечерието на срещата имаше разменени визити на външните министри – германският Хайко Маас беше в Германия, а пък Мавлют Чавушоглу беше в Берлин. Те нямаше как да не отговорят на този въпрос, който задавате. Те си посипаха главите с пепел, направиха такива изявления, че наистина малко се е прекалило, че сега ще се завърнат…
Очевидно е, че за да се случват тези срещи, трябва да има икономически интереси. Интересът на Турция го казахме – това е измъкването от тежката икономическа ситуация. Германия също има както държавни, така и корпоративни интереси.
Другото направление в една или в друга степен може да се разглежда като контрапункт на влошените отношения със сегашната администрация във Вашингтон не само на Турция, а и на Европа като цяло и конкретно на Германия.
Задължително трябва да кажем и, че бяха направени някои символични и не чак толкова символични стъпки. Например точно в навечерието на визитите бяха освободени двама германски граждани, които бяха арестувани в Турция. С това броят на задържаните от Анкара германци намаля от седем на пет. Все пак информацията по този въпрос е противоречива, но се говори, че общо в Турция има задържани около 20 германски граждани, някои от които са и от турски произход.
Освен това има един много тежък случай пак на германски гражданин, който вече има и ефективна присъда и тя 9 години и 9 месеца. Всички тези неща естествено ще бъдат отново прегледани по време на тази визита.
Има и един много чувствителен за Германия, пък и за Ердоган въпрос. Това е желанието му да се обърне към живеещите в Германия турски сънародници. Знаете, че миналата година имаше остри полемики по тази тема и то не само с Германия, но и с Нидерландия и т.н.
В обобщение можем да очертаем две ниши. Първата е това, с което започнахме, за спирането на помощта, но това е на общоевропейско ниво. На ниво отделни държави можем да случая с визитата, която е от 27 до 29 септември и това не е случайно. Нидерландия върна обратно посланика си в Турция, това също е един много важен жест.
Трябва да обвържем разбира се и политиката с икономиката. През последните 15 години преките чуждестранни инвестиции в Турция са около 200 млрд. долара. От тях над 110 млрд., или 55%, са от водещи Западни държави най-общо казано. На първо място там е Нидерландия с 26 млрд., след това е САЩ с около 12 млрд. и след това са Германия, Великобритания и Австрия.
Независимо от всичко, независимо от политическите противоречия поне в момента Турция е много икономически зависима и тя просто не може да мине без Европа и това задължително трябва да се отчита. Включително и от нашата страна, защото все пак ние сме страна-членка на ЕС.
Знаем, че в най-новата история е имало много възходи и спадове в отношенията между Турция и ЕС. Сега със спирането на предприсъединителните помощи като че ли се задава нов спад, но очаквате ли след него да дойде и ново затопляне на фона и на влошаващите се отношение между САЩ и Турция?
Аз точно на това исках да обърна внимание. От една тези разминавания най-вече по отношение на ценностите на демокрацията, човешките права, свободата на медиите и т.н. няма как да бъдат преодолени.
В същото време ще се вижда в една или друга степен развитие на търговско-икономическите отношения с отделни страни-членки. Тук на практика ще имаме една икономизация на външната политика. Съвременна Турция, както и преди това Османската империя, разбира само от икономически санкции.
Виждате какъв беше сривът на турската лира и причината за това преди всичко беше ситуацията в страната. Но тази ситуация е толкова чуплива, че е достатъчно някой да се изкашля отвъд океана и виждате какво се получава. На Турция слабото й място е там и е очевидно, че по ръба на бръснача ще се движат нещата.
Така се движат и днешните отношения на Анкара с Москва. Примерно по отношение на тези договорки и пазарлъци в Идлиб в Сирия във връзка със замисляната голяма операция на сирийската армия, подкрепяна и от въоръжените сили на Русия, която в момента е отложена, но тя рано или късно ще се случи и рано или късно в Сирия ще има възстановяване. Ще има ангажиране на големи средства и още от сега водещите Западни държави си правят заявките.
Преди 10-ина дни Берлин категорично си даде заявката и желанието за участие в това следвоенно възстановяване, което разбира се позволява редица икономически изгоди.
