на снимката: Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев
ДЕБАТИ.бг потърси Георги Ганев по темата за присъединяването на България към еврозоната. Вижте отговорите на въпросите кой и защо работи срещу приемането на еврото и каква е перспективата пред България за преминаване към единната европейска валута.
Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 той е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател.
Има множество научни публикации в областта на икономиката и финансите, както и за обвързаността между корупционната среда и пазара на труда. 

 

 

Г-н Ганев ползите от влизането на България в еврозоната са очевидни, но все пак в обществото виреят митове и легенди за хипотетични вреди от нея. Кой има интерес да не бъдем приети и толкова усилено се съпротивлява?

Има няколко групи интереси. Номер едно са тези политически сили, които са против интегрирането на България в Европа. Те дори се изказват в полза на това България да напусне ЕС и НАТО. Знаем, че вече една политическа сила се обяви за референдум по този въпрос, при това тя е парламентарно представена. Подобни политически сили не биха искали България да влезе в еврозоната и да приеме еврото за своя валута. Понеже това е една много популярна идея сред гражданите, те се опитват да ги сплашат с всякакви невъзможни сценарии.

Друга група интереси са тези, които биха загубили бизнес или поне някакви печалби поради влизането на България в еврозоната. Тук трябва да причислим определен набор от български банки, които в момента изкарват много сериозна част от своите приходи не толкова по линия на добре и разумно раздадени кредити и прилични лихви, а по линия на събиране на такси. Те могат да бъдат от всякакъв вид – първо от обмен на валута, например от лев в евро и второ – с преводи от България към еврозоната. И по двете линии тези приходи, тези такси за българските банки ще изчезнат в буквалния смисъл и парите ще останат в джобовете на българските граждани. Това е нещо, което очевидно на някои хора не се харесва. Затова и банките се включват по-иносказателно – те не могат да си позволят да са толкова директни и да лъжат. Така и банките се включват в хора от гласове, които искат да сплашат българите с еврозоната.

На трето място съществува една група бизнеси, не толкова във финансовия сектор, които се опасяват от повишено ниво на конкурентност, включително на българския пазар, който по определен начин ще се доближи чисто стопански към пазара в еврозоната. По този начин ще се увеличи и конкурентният натиск от страна на други фирми, които вече играят на този пазар. Представители на българския бизнес се опасяват, че могат да загубят някакъв пазарен дял дори у нас. Съответно за тях е по-добре ако може България да не влиза (в еврозоната, бел.ред.), а пък те да си продават своя малко по-неконкурентоспособен продукт тук, защото има все пак една граница, която при членство в еврозоната ще изчезне.

Най-малко тези три групи интереси мога да идентифицирам. Със сигурност могат да се намерят и още.

Европа малко неочаквано поиска преди да влезем в „чакалнята”, първо да се присъединим към банковия съюз. Правителството обаче каза, че с влизането в чакалнята, веднага ще кандидатстваме, но защо да не го направим още сега?

Нека да разделим тази тема на две части. Едната част е България и Банковият съюз. Другата част е може ли това да бъде поставено за условие на България в нейното придвижване към еврозоната.

Според мен отговорът на втория въпрос е „не бива”. Не би трябвало нашите партньори да ни поставят подобни условия. Най-малкото те не са били поставяни пред другите страни, които са кандидатствали за членство в еврозоната и това директно изпраща България в неравноправно положение спрямо партньорите ни. Не е коректно това да бъде поставяно като предусловие.

Връщайки се към въпроса за членството на България в Банковия съюз изобщо, през 2014 г. юли месец, когато се бяхме малко поуплашили за българската банкова система (тогава се случи фалитът на четвъртата по големина банка у нас – КТБ, бел. ред.), аз си спомням за едно абсолютно единодушно решение. В българския парламент, при българския президент, с представители на организацията на банките и с представители на БНБ абсолютно единодушно се реши, че България желае да се присъедини към Банковия съюз възможно най-скоро. Говорим за юли 2014 г. Сега, 4 години по-късно, може и нещо да се е променило, но никой от участниците в тази среща не е обяснил какво е то, че да се промени и позицията по въпроса.

От гледна точка на интереса на България, който беше формулиран в онази кризисна ситуация, по съвсем ясен и категоричен начин очевидно на всички им изглеждаше, че Банковият съюз носи огромни плюсове без почти никакви минуси. Политците дължат на българските граждани обяснение какво се е променило. Защо сега Банковият съюз за тези, които са против подобна идея, изглежда не толкова привлекателен?

Да обобщим: не е коректно да ни се поставя като условие това за придвижване към еврозоната, но от друга страна, поне по начина, по който аз виждам нещата, нищо не се е променило, за да не бъде членството в Банковия съюз от спешен и голям интерес за България.

Каква е Вашата прогноза – до края на европредседателството България ще направи ли следващата крачка към присъединяване?

Смятам, че това, което каза премиерът на тази среща миналия месец, посветена пак на еврото, която беше организирана от ЕП, е доста реалистично. България най-вероятно ще изисква някаква пътна карта, пък и най-вероятно нашите партньори от еврозоната биха предпочели да има пътна карта, което означава някакъв набор от неща, които трябва да се изпълнят, които са подредени по ред и просто се отмята едно след друго, за да се достигне за членство в еврозната. Това ще отнеме време. Няма как да се достигне до формалното подаване на този иначе елементарен лист хартия, който представлява молбата на България за членство в обменно-курсовия механизъм II. Това технологично време със сигурност не може да изтече до края на нашето председателство.

Това, което може да стане в този срок обаче, е да се постигне една много висока степен на яснота по въпроса, т.е. да е ясно вече към края на идния месец, че България ако направи едно, две, три и четири, няма да има никакви пречки пред това да подаде молбата и тя да бъде разгледана сериозно, а не просто да бъде неразгледана, което при нежелание на отсрещната страна може да стане. Т.е да получим т.нар „мълчалив отказ”, с който всички българи сме добре запознати. Това е според мен реалистичният сценарий – няма да стане веднага.

Какво още трябва да свършим, за да кандидатстваме?

Много зависи нашите партньори какво биха изявили като желание да видят в България. За мен остава най-голямото предизвикателство и най-голяма пречка в очите на голяма част от страните-членки на еврозоната същата тема, която ни спира и за Шенген. Много добре известно е, че за Шенген България изпълнява абсолютно всички формални условия и въпреки това отсреща получава този мълчалив отказ – „просто няма да се занимаваме с вас, докато едни неформални условия не бъдат изпълнени”. Това условие е ключовото за България – правораздавателната система.

С пълно основание, по никакъв начин не могат да бъдат обвинявани за това, нашите партньори в Европа искат да знаят, че България има една надеждна правораздавателна система, която не е пробита отвсякъде и всякакви калпазани да могат да си развяват коня. Това е условието да ни приемат в тези места, където здравето на правораздавателната система е от огромно значение.

При Шенген много добре знаем, че ако си пробит, изведнъж това ще стане проблем на всички в Европа. При Банковия съюз и членството в еврозоната знам, че понеже спасителните механизми веднага се задействат и за българските банки, ако банковата ни система се окаже пробита или захваната с протекции от страна на правораздавателната система, било то Прокуратура или в съдилищата, тогава и това ще се превърне в сериозен финансов проблем и на другите страни-членки на еврозоната. Напълно са прави да се страхуват от това нещо, защото наистина опасност съществува за техните си собствени граждани данъкоплатци. Така че ние ако искаме да изглеждаме сериозно в техните очи, трябва със сигурност нещо да се промени в тази система, а пък то не се променя.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
61