Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 той е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател.
Има множество научни публикации в областта на икономиката и финансите, както и за обвързаността между корупционната среда и пазара на труда.
Г-н Ганев, правителството обяви увеличение с 10% на възнагражденията на служителите в бюджетния сектор, които са около 500 хил. души. Колко ще ни струва това и защо се случва точно сега?
Дори по част от Вашия въпрос все още има неяснота. Примерно не стана ясно дали се имат предвид само участващите в сфера „Държавно управление”, които са сто и нещо хиляди човека, или всички от бюджетната сфера, което включва да речем военни, държавния сегмент от здравеопазването, образованието и т.н., които са вече към половин милион човека.
Аз към момента това предложение го разглеждам с понятието безотговорно, само че не в някакъв морално-носителен смисъл, а в буквалния смисъл на думата. Това е предложение, което би трябвало да е базирано на отговорите на някакви въпроси, а такива отговори нямаме.
Примерно: За колко човека става въпрос? За колко пари става въпрос? Чухме между 0,5 и 1,5 млрд. лева. Финансовият министър, бидейки прекрасно неясен, каза „правят се разчети, ако може”. Т.е. не знаем за сумата.
Нямаме отговор на въпроса дали ще бъде еднакво за всички, или ще има някакво измерване на това кой от служителите в тази бюджетна сфера допринася повече, съответно трябва да получи по-голямо възнаграждение. Примерно, аз преподавам в Софийския университет и там знам, че има акредитация на всички преподаватели. Дали спрямо резултатите от акредитацията и оценката ще зависи увеличението, или не – на калпак за всички по 10%. Това също е въпрос без отговор.
Основният въпрос без отговор е какво ще получат българските данъкоплатци като по-добро качество на публичните услуги срещу това увеличение на заплатите. Защото обикновено заплати се увеличават за повишена производителност на съответните служители. Точно как ще се измери тяхната увеличена производителност, въз основа на която се увеличават тези заплати – по-бързо ще се разглеждат молбите на хората, по-бързо ще действа правосъдието ли, какво точно ще получим не е ясно. Без отговор е и този въпрос.
Как точно ще се отрази макроикономически тази промяна? Ако отидем на около 1 млрд. лева (взимаме някаква средна от съобщаваните суми), най-вероятно повишените доходи на тези между 100 и 500 хил. човека ще отидат към потреблението, т.е. ще се увеличи потребителското търсене. Това как ще се отрази на цените на потребителските стоки, защото същото това правителство се оплаква, че щяла да се повиши цената на хляба. Ами да, когато много повече хора с много повече пари търсят хляб, цената на хляба ще се повиши. Какво ще се случи с другите цени и изобщо с общото ценово равнище?
Тогава, когато се повишат цените заради търсенето на хората в бюджетната сфера, хората извън бюджетната сфера ще могат да си позволят по-малко от тези неща. Какъв ще е социалният ефект от това следствие? Нямаме отговор.
А ако се повиши инфлацията поради повишаването на потребителските цени, няма ли България да излезе извън критерия за членство в еврозоната? Ужким заявихме, че това е голям приоритет на България. Ние вече сме на ръба с последните данни, още един проинфлационен шок върху потребителските цени поради това увеличено търсене може да ни изкара отвъд критерия и нашите партньори съвсем резонно и напълно законно да кажат „ама вие не ставате”. Какво правим с този приоритет тогава? Как се отразява това повишение на цените на други приоритети на България? Нямаме отговор.
Тези въпроси може и да имат задоволителен отговор и накрая да кажем ок, добре, права е държавата да увеличи заплатите в бюджетната сфера, но не можем да го кажем преди да имаме отговори на тези въпроси.
Заговори се вече и за увеличаване на пенсиите с над 5%. Какво означава това – колко от парите за тези увеличени пенсии ще се взимат от НОИ и колко от джобовете на данъкоплатците?
В случая с пенсиите НОИ наистина взима една много минимална част от бюджета на цялото обществено осигуряване. Голямата част би отишла за пенсионерите, не е това проблемът. Плюс, процентът увеличение, което се споменава за сега от средата на миналата година е далеч по-малък, говорим за 5,7%. Той най-вероятно може да бъде защитен с увеличаване на осигурителните доходи и също така инфлацията, която се увеличава от около година насам.
Отново имаме въпроса за всички пенсии на калпак ли ще бъде, какво ще стане с максималната пенсия, тя пак ли няма да бъде мръдната? Т.е. всички, които през трудовия си живот са допринасяли най-много като вноски в пенсионната система и съответно имат право на максимална пенсия, но са ограничени от този максимум, те пак ли ще бъдат „имал си бол пари, дал си, сега другите, които не са плащали ще получават увеличение, а ти ще си стоиш, където си”? Ще се вдигне ли таванът на максималната пенсия? Това също не е съобщено.
Големият структурен проблем обаче в това съобщение отново е, че това съобщение отново идва от министър. Т.е. идва от човек в изпълнителната власт, който при това не е главата на изпълнителната власт.
Докато в България изпълнителната власт определя на 2,5 млн. човека техните доходи, с които те живеят, оправия няма да има. Това е изключително порочна практика. Определянето на пенсиите трябва да бъде извадено от ръцете на това, което аз наричам „текущи политици”. Те не трябва да могат да си играят с доходите на 2,5 млн. човека винаги, не знам защо, предизборно.
Т.е. според Вас това ухажване на тази голяма група избиратели е с цел подготовка за предстоящите избори?
Ами със сигурност тези две съобщения адресират най-малко идващите европейски избори. Понеже всички останали въпроси за без отговор, единственият въпрос с отговор е политически може ли някакви управляващи да спечелят нещо? Отговорът е „да”.Стига хората да се хванат на въдицата.
Предстои увеличение на цените на природния газ от 1 октомври. Ще остане ли нещо от тези увеличения на заплатите след като си платят хората сметките за парно и за ток?
Да, ще остане. 10% увеличение на заплатите има в бюджетната сфера. Извън нея, в частния сектор, никой не ги дава толкова лесно тези увеличения на заплатите, въпреки че през последните години трябва да кажем, че частният сектор значително увеличава заплатите. Но там това се дължи, както казах, на установена увеличена производителност на тези хора.
Отново изместване ще има в способностите за потребление към тези, които са на бюджетна заплата от тези, които не са. Това най-вероятно ще подразни доста хора, така че може би политическата сметка на хората, правещи това нещо, няма да излезе съвсем правилна.
По отношение на газа и изобщо на енергията трябва да се кажат две неща. Потреблението на енергия е част от общата потребителска кошница. Дори увеличението на относително значително, все пак газът е предимно суровина. В България почти никой не потребява крайно самия суров газ, който пристига откъм Русия. Така че дори самият газ да се увеличи с някакъв значителен процент, все пак това е част от многото разходи, които крайният потребител плаща. Така че увеличението на крайните потребителски цени ще е по-малко като процент, отколкото увеличението на самия газ. Най-вероятно хората, които получат увеличение на заплатите, това няма да им изяде увеличението.
Проблемът е друг – историята с газа показа пълната незагриженост на българската държава за крайния дълбинен интерес на българското общество. Ако тя беше загрижена наистина за реалната покупателна способност на доходите на българите, защото ние можем и да си удесеторим заплатите, в това няма никакъв проблем. Големият въпрос е какво можем да си купим с тях.
Ние го играхме това през 90-те години. Всяка година заплатите ставаха 10 пъти по-големи, отколкото бяха предходната година в продължение на няколко години, само дето хората можеха да си купуват все по-малко и по-малко с тези 10 пъти по-големи номинално доходи.
Въпросът е, че България, в лицето на изпълнителната власт, пропусна възможността, отворена ни от ЕК, да предоговори цената на газа и самата формула за ценообразуването с „Газпром“. Ние много обичаме да се оплакваме, че Европа е лоша, Европа това, Европа онова. Но този път Европа ни отвори възможност драстично да предоговорим цената на газа, като осъди „Газпром“ и „Газпром“ се съгласи на това. И Унгария, и Полша не пропуснаха да си предоговорят цената и те сега купуват газа по-евтино.
Само България някак си я пропусна тази възможност и сега се чуди защо като се вдигне петролът, който се вдигна много преди няколко месеца, винаги с едно 6-месечно закъснение се вдига и газът. Такава ни е формулата. Когато не я предоговориш, това следва абсолютно неизбежно.
Защо не го направиха? Имаха право да го направят – ЕК беше осъдила „Газпром”, той прие да го направи, не може да откаже. Но това не беше направено. И сега изведнъж идват високите цени и се правим, че търговците на хляб са виновни.
