В Македония предстои важен за бъдещето на страната референдум, в Босна и Херцеговина от предстоящите избори зависи стабилността на федерацията, Белград и Прищина замразиха преговорите, а Черна гора и Сърбия са в обтегнати даже и враждебни отношения. На фона на тези събития посещението на Сергей Лавров в Сараево и Баня Лука не се възприе като подкрепа за спазване на Дейтънското мирно споразувение, а като подкрепа за политиката на Милорад Додик и прокарване на руските интереси в тази част на Балканите.

НА 22 ОКТОМВРИ

руският външен министър Сергей Лавров посети Босна и Херцеговина, за да заяви подкрепата си за президента на Република Сръбска, Милорад Додик, чийто мандат изтича и на предстоящите общи избори в Босна и Херцеговина, които ще се проведат на 6 октомври, той ще се яви за член на колективното босненско ръководство. За да запази своето протеже във властта, Русия изпрати своя пръв дипломат за кратко в Сараево и по-за дълго в Баня Лука. После засвидетелства приятелството си със сръбския народ с първа копка на бъдещия Руско-сръбски център, в рамките на който ще бъде построена и православна църква в памет на царското семейство Романови. Според Лавров този център щял да бъде един от стълбовете на руско-сръбското приятелство. В името на това приятелство Додик награди Лавров с орден за извънредни заслуги.

С Лавров пристигна и нованата, че на 2 октомври Владимир Путин ще се срещне за 14-и път подред с Алексанъдр Вучич.

„Тази среща ще бъде от голямо значение за нашите два народа“ последва кратко съобщение от пресцентъра на сръбския президент.

После за близкия до правителството вестник „Вечерне новости4 министърът по иновации и технологии Предраг Попович, известен като „най-руския човек в сръбското правителство“, даде обширно интервю, величаейки своя вожд и възхвалявайки Русия. И лансира предложението „въпросът с Косово постепенно да се върне в Съвета за сигурност на ООН, където Сърбия има приятели като Русия и Китай“. И че е „в интерес на Сърбия да има Хуманитарен център в Ниш /наричан още „руска база“ – бел.на авт./, който трябва да получи специален статут“. Срещу даването на такъв статут са ЕС и САЩ.

ПОДГОТВЯЙКИ СЕ ЗА СРЕЩАТА

Вучич втвърди тона по отношение на диалога с Косово и заплаши, че Сърбия никога няма да признае Косово и че в Брюксел можели да го очакват, но той нямало да отиде.

„Да забравят за това“ – тропна по масата.

С други думи казано, за Косово ще отида да разговарям в Москва, където ме очакват! Има тук и още нещо: бързането на Москва да се намеси в сръбско-косовския труден диалог се дължи може би и на заявената от американския посланик в Белград, Кайл Скат, активна „шатъл дипломация“ между Белград и Прищина до окончателното уреждането на спора. Да не забравим, че освен неуредиците си с Косово, Сърбия има проблеми и в отношенията си с Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Че Русия иска активно да участва в уреждането на споровете на Балканите, го потвърди и Сергей Лавров по време на посещението си в Баня Лука. Тогава той предупреди, че „Балканите могат да се превърнат в арена на конфликти, ако Русия не участва в тяхното умиротворяване“. Какато и че „Русия се противопоставя на опитите на западните сили да я изтласкат от Балканите в решаване на проблемите в Македония, Черна гора, по отношение на сръбско-косовския въпрос и промяна на Дейтънското споразумение за Босна и Херцеговина, защото това може да предизвика нови конфликти в региона“ /в-к„Данас, 22.09.2018/.

И ПОСЛЕДВА МАЛКО НЕОЧАКВАНО

още една покана от Москва. Освен Александър Вучич, Путин поканил на среща, пак на 2 октомври, и президента на Република Сръбска – Милорад Додик. С поканата към Додик руската страна цели две неща – едното е даването на подкрепа на техния фаворит на предстоящите избори в Босна и Херцеговина, другото е  страх, че той може да загуби изборите след като влиянието му в Република Сръбска все повече отслабва. От страх, че може да изпадне в политическа изолация напоследък той все повече раздухва теорията за дошлите в Босна английските и американските агенти които искат да го отстранят от политиката, а с него да унищожат и Република Сръбска. Руската страна в това видя шанс да се намеси в негова защита и, разбира се, да запази в тази част на Босна и Херцеговина своето влияние.

И НА КРАЯ

нека да кажем нещо и за появилата се в белградският електронен сайт „Република“/24.09.2018/ публикация за „плана в 6 точки“ на Владимир Путин, според който проблемите на Западните Балкани можели да се решат по следния начин:

Т.1. Разграничаването между сърби и албанци предвижда преминаването на северната част на Косово към Сърбия и малка част от община Прешево към Косово;

Т.2. Към Сърбия да се присъедини Република Сръбска;

Т.3. Към Хърватия да се присъедини областта Херцег-Босна;

Т.4. От останалата част на Босна и Херцеговина да се създаде малка мюсюлманска държава.

Т.5. не  предвижда никакво териториално разделение на областта Санджак, намираща се в Сърбия, в която преобладаващата част от населението са босненци;

Т.6. гарантира териториалната цялост на Македония.  

Ако трябва да вярваме на този сайт, информацията е обезпокояваща. Тя намеква за нови териториални разделения и промяна на границите на Западните Балкани от гледна точка на руските интереси. Понеже информцията изтече два дни след посещението на Лавров в Баня Лука и в навечерието на срещата на Путин с Додик и Вучич и предстоящият референдум в Македония, остава да видим и нейните крайни резултати.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!