Георги Касчиев
на снимката: Ядреният физик проф. Георги Касчиев
Георги Касчиев е бил е научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ в периода 1972-1989 г.
Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания „Уестингхаус“.
Касчиев е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Б
Бил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.

 

В понеделник имаше газова конференция в София. На нея стана ясно, че за поредна година България купува почти 2 пъти по-скъпа газ от европейските страни. Това наказателна мярка срещу България ли е или традиция от времето на комунизма?

Едно от нещата, които се изясниха е, че цената на газа е дори повече от два пъти по-висока. Това не е наказателна мярка. Според мен, това е последица от нежеланието на нашите управляващи да говорят делово и твърдо с руските си партньори като използват възможността, която им беше предоставена от ЕК, след като разглеждаха дълги години поведението на „Газпром”. Те, и други страни се възползват от това, заведоха съдебни дела и постигнаха, на базата на тази силна подкрепа от ЕС, ниски цени.

Нашите управляващи, каквото и да говорят, не могат да избягат от факта, че други страни, които също са партньори с руската страна и са техни клиенти, използваха юридическите възможности и постигнаха по-ниска цена. А тук се говори, че не може да се караме с руснаците. Защо да се караме с тях? Няма да се караме, просто ще спорим и ще доказваме правотата си. Отделно можем да претендираме за огромни компенсации за високите цени в миналото.

Тази конференция изясни още един аспект – т.нар. хъб „Балкан” няма особени перспективи, тъй като пазарът на газ в Западните Балкани е толкова малък, че не представлява пазарен търговски интерес и следователно, едва ли си струва да се правят тези големи инвестиции за развитие на газовата мрежа, ако няма на кого да продаваш.

За мен това бяха двата основни аспекта от тази конференция. Не знам дали управляващите ще се вслушат в тези съвети. Мисля, че не.

Нужно ли ни е да даваме милиарди за изграждането на новото трасе от Турция, след като си имаме дългосрочно действащ договор с Газпром и получаваме газ през изграденото вече трасе от Украйна, и очевидно Газпром няма намерение да спре доставките?

„Газпром” е една компания, която изпълнява стратегическата задача на държавното ръководство на Русия. Тук геостратегическата задача, която се търси чрез „Турски поток”, е да се изолира Украйна от преноса на газ, да се постави в много затруднено положение, да се лиши от огромните приходи, които има. Тази цел, естествено, не се нрави нито на Украйна, нито на Западна Европа, нито на ЕК, тъй като това означава газовите доставки да се поставят под риск.

Има една комисия, която се опитва да намери баланс и компромис между ЕК, Русия и Украйна. Доколкото има информация, преносът през Украйна ще продължи, макар и в по-намален обем, независимо от уверенията на руските газови босове, че преносът през Украйна спира от 1 януари. Това е много очакван резултат. Много експерти прогнозираха, че преносът през Украйна няма да спре. В тази връзка е ясно, че от Украйна през Румъния ще има възможност отново да се продължи преноса до България. През нас, разбира се, не до Турция, а до Македония, Сърбия и Гърция.

В тази връзка решението за строеж на този огромен газопровод – Турски поток – през България изглежда още по-съмнително.  То от началото изглеждаше като много съмнителна идея и когато в историята две неща се повтарят, значи второто е фарс.

Ако се върнем 13 години назад, при министър Овчаров, имахме договор за пренос на газ до 2011г. – хубав договор, в наша полза, сключен 1998г. И понеже така се стекоха обстоятелствата, руската страна, губейки по малко от предимствата, които първоначално й бяха осигурени, започна да настоява той да бъде променен, заплашвайки, че ще спре преноса на газ от 2012г. Тогава Румен Очаваров обясняваше как, независимо, че имаме договор, трябва да се съобразим с исканията на Русия.

Е, подписаха нов договор, неизгоден за България. Това, че беше неизгоден си пролича първо от факта, че не го подписа Румен Овчаров, а един заместник-министър, който си призна, че не го е чел. След това, когато ГЕРБ дойде на власт, изчисленията показаха, че до 2010г. загубите са били между 800 милиона и 1 млрд. лева.

Сега виждам повторение на същото – имаме договор за пренос , много ясен, до 2030г. Ако руснаците не искат да пренасят, просто трябва да си плащат таксите и толкова. Но енергийният министър – сега „другарката” Петкова – казва: „Не, ние трябва…защото…какво ще стане, ако… Ние трябва да бъдем голям играч на газовата сцена”. Кой пък иска да бъде голям играч? Какъв голям играч ще бъдем като просто сме един транзитьор. Не можем да бъдем нищо повече.

Обещаваха ни едни големи приходи, още от догодина, като започнем да пренасяме, ще върнем вложенията. Да де, но всичко това бяха едни манипулации и неистини. Защото от догодина няма никаква възможност да се започне преносът. Договорът само за полагане на тръбите е за 1 година. Значи това ще приключи септември 2020г. Но, за да се прекара този газ през тръбите, трябват компресори. Но договорът за компресорите предвижда те да се инсталират и двете компресорни станции да започнат да работят след 2 години. Тоест, ето 2 години от тези „златоносещи” неща се оказват пълен мираж, неистина и манипулация.

Отделно от това  има и други рискове. Управляващите казват, че за 20 години ще спечелим много. Но никой не може да предвиди какво ще стане след 20 години. Просто това е пълен абсурд. Ако погледнете развитието на света за последните 20 години, ще видите, че никои прогнози не са се сбъднали. Например, газовата връзка с Гърция – тя по план трябваше да се направи до 2013г., сега сме 2019г. и не е готова още. Надявам се, че догодина ще стане.

Има и други рискове. Например, целият този газопровод се зарежда само от „Газпром”. Но има европейска директива, която казва, че 50% трябва да бъде отстъпена за други. Вижте какво стана със Северен поток. Той отива до брега на Германия, но там трябва да продължи по друг, наземен газопровод, който се нарича „Опал”. Трябваше целият този газ да минава през „Опал”, само че няколко страни подадоха иск – Полша и някои от прибалтийските – заведоха дело и съдът разпореди, че „Газпром” може да използва само 50% от капацитета на този нов газопровод. Ето нещо, което може потенциално да стане следващите години и при газопровода „Турски поток”.

Така че, всички тези обещания смело се дават, много авантюристично. Госпожа Петкова просто не може да се откаже от навика си да говори неистини и винаги да завършва „Българските граждани да бъдат спокойни”.

Възможно ли е от тази скъпа инвестиция в „Турски” поток да се появи друг по-евтин газ от руския?

От връзката с Гърция може да идва азербайджански газ, а и това е целта й, тъй като имаме постигната договореност – 1 млрд. куб. метра на година азербайджански газ, ако има технологична възможност, а такава ще има, когато се направи връзката с Гърция, тъй като сухоземната част на транс-анадолския газопровод вече е направена. Има възможност да се правят и сделки, малко по-особени, за американски втечнен газ през терминалите в Гърция, а и Турция има такива. Общо взето, големият играч се очертава да е Турция и нищо не може да я измести от тази роля, Гърция също има такава възможност.

Към тези две страни ще идва газ от Азербайджан, има планове да започне изграждането на газопровод от Израел, от Египет. Тоест, има възможности, само че, аз не виждам никаква политическа воля в правителството. Моето усещане е, че те работят за запазване на руския монопол, вероятно надявайки се, някъде другаде руснаците да направят други отстъпки.

Но излиза, че ние трябва да правим отстъпки на руснаците, защото договорът, както е сключен, предвижда от 1 януари следващата година да започне да тече газ по „Турски поток” през България, което е невъзможно. Руският министър на икономиката много ясно каза, че очаква договорът да бъде изпълнен. Нищо не каза дали има неустойки. Твърди се, че няма, но дали е така, или не… Ако няма неустойки, в смисъл на парични глоби, то със сигурност руската страна ще успее да извоюва други компромиси от българската страна, например, в другите енергийни проекти.

Това е нещо, което отдавна е казано, че не е добре държавните ръководители и министри да се бъркат в тези работи, а да ги оставят на ръководствата на компаниите, тъй като в противен случай веднага започват договорки за други енергийни проекти и работата се заплита. Или както е казал Хашек, чрез неговият легендарен герой храбрият войник Швейк, „войната вървеше нормално, докато не се намеси генералният щаб”. Та, намеси ли се и тук генералният щаб, работите се забъркват.

Какво се случва с проекта АЕЦ „Белене”. За първи път от 10 години министър на външните работи на България беше на посещение в Русия. Там сякаш също се обсъди енергетиката. Има ли някакво развитие от тази среща? Кой ще строи АЕЦ „Белене”.

До 20 ноември е срокът, в който трябва да обявят първата стъпка – да изберат от кандидатите (които, според тях, отговарят на изискванията) и оттам нататък да започнат преговорите с тях. Знаете, че кандидатите за стратегически инвеститори за трима – от Русия, Китай и Южна Корея. Това са все държавни компании. Особено тези от Русия и Китай са компании, които провеждат геостратегически цели на своите държавни ръководства за навлизане в този пазар, завоюване на позиции и т.н. Много характерно е, че няма нито една голяма европейска електроенергийна компания.

Ако се върнем 11 години назад, в първия търг за „Белене” участваха 11 такива компании. От тях беше избрана компания RWE, която след малко повече от година излезе от проекта. Защо? Обяснението може би е в една шифрограма на американския посланик, която беше разсекретена от Уикилийкс, където той пише, че RWE „излезе от проекта, след като осъзнаха, че сътрудничеството с руските и българските партньори е отрова за техния бизнес”. Така че, този урок предстои да бъде научен и от други сега.

Да, външният министър беше в Русия, там нещо размениха с г-н Лавров. Той благодушно каза: „Да, да, шансовете за „Белене” са добри”. Това е работата на външните министри, при така обтекаеми учтиви фрази, да изразят едно нищо, защото на практика предстоят много дълги и трудни преговори.

Някои хора очакват, че до 1 година всичко привършва и започваме да строим. Но няма такова нещо. Унгария, например, 2014г. избра „Росатом” за доставчик и строител на два реактора. Сега сме 2019г. и още не е започнало строителството.

Или пък Румъния – през 2013г. избра една от китайските държавни ядрени корпорации да завърши „Черна вода” III и IV. Досега все още не са подписали окончателен договор. Така че, по моя груба сметка, има много години напред – 5-6-7, ако въобще се стигне до строителството.

При този проект има много юридически пречки, много технически проблеми. Какво означава да вземем една американска турбина от General Electric и генератор с нея? Това означава целият проект да се препроектира наново, което ще отнеме много време и пари. Лицензионният процес ще се започне отначало.

Знаете, че води дело за отмяна на решението на правителството за отмяна на проекта „Белене”. Там предстои да се изложат аргументите по същество. Ще видим какво ще бъде решението на съда. Освен това, тепърва трябва да се направи процеса на комуникация с ЕК. Тук има едно много смешно състояние, при което ЕК е написала, че процесът на нотификация трябва да започне отначало, а нашата министърка – другарката Петкова – твърди, че ние си имаме нотификация, тя продължава да действа, а само избраният инвеститор трябва да информира ЕК за това.

Тези неща тепърва ще видим как ще се развият. Ще гледаме сценки за големи победи. Най-накрая има едно такова нещо, че участието на Русия и Китай в ядрен проект няма да се реши от ЕК, а ще се реши от Съвета на Европа и то с единодушие. Честно ви казвам, че не си представям как всички страни от Европа ще се съгласят неевропейски компании да строят ядрен проект в ЕС, а Русия и Китай, които са  съперници…Русия е малко от другата страна на барикадата.

Аз лично не вярвам, че ще видим АЕЦ „Белене”. Допускам, че управляващите също не вярват в това. Но в интерес да покажат на българските граждани колко са загрижени за тях и как ще имаме енергия за бъдещото, продължават да се опитват да развият този проект, като тупат топката, като влачат във времето, а междувременно се сключват нови и нови договори, нови и нови милиони изтичат в този корупционен гьол.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!