СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Георги Рачев: Горещините не бива да ни притесняват, климатът е цикличен

Георги Рачев е климатолог и специалист по синоптичен анализ и синоптична климатология. Преподава в Софийския университет „Св. Климен Охридски“.

Има научни трудове в областта на възобновяемите енергийни източници и качеството на атмосферния въздух. 

Доц. Рачев, до момента станахме свидетели на необичайно дъждовно лято, зимата у нас пък беше много топла. На какво се дължи това?

Първо, нищо необичайно няма във времето. Времето си е такова, каквото е навън, то не се интересува от нас. То е абсолютно безчувствено, както и цялата природа. Не е необичайно – веднага мога да припомня само през последните години още две такива лета, които бяха още по-дъждовни и влажни.

Това е 2014 г. лятото, когато от удавяне загинаха 19 български граждани. Беше много дъждовно лято. През 2005 г. загинаха 20 души в България и то от наводнения. За съжаление през 21 век това е нещо абсолютно недопустимо.

Така че това са три случая за последните 18 години. И то ярки случаи. Това показва, че не е нещо фантастично или за първи път видяно по нашите земи – няма такова нещо.

Същото се отнася до Европа. В Европа има много жлъчен коментар по отношение на горещата вълна над Португалия и Испания. Ами всяка година е така. И миналата година беше така. Просто медиите изведнъж фокусираха цялата си енергия върху това топло лято в Пиринеите и в Испания, което не е нещо особено.

Веднага ще ви припомня една култова година, която остана в климатологията – 2003 г. Вижте, дори не се връщам по времето на баба и дядо, а говоря за последните 18-20 години. През 2003 г. в резултат на една продължителна подобна на тази гореща вълна във Франция, Германия и страните от Бенелюкс преждевременно починаха 70 хил. души. Предимно възрастни хора, при които жегите и горещината провокираха заболявания и доведоха до фатален изход.

През 2010 г. европейската територия на Русия беше буквално изпепелена – огромни пожари. Запалиха се на север торфищата, а торфище не може да бъде изгасено – единствено и само  от зимата и от един обилен валеж. Тогава във въздуха имаше толкова продукти на горенето, че не ставаше дума за мръсен въздух в града, въздухът беше мръсен на няколко милиона квадратни километра. Много тежко лято – 10 хил. руснаци починаха преждевременно от този мръсен въздух и от горещините.

Така че това не е неестествено. Това, че в Испания ще бъде 40 градуса, това се случва всяка година. Факт е, че се очакват доста високи температури от порядъка на 45 градуса. Дори се говори за 48 градуса, което е абсолютният максимум, измерен в Европа – в Атина през 1977 г. на 8 август.

По-тежкият момент е, че тази топла вълна в Западна Европа продължава вече два месеца. В Германия до този момент само по отношение на селското стопанство, и то зърнопроизводството, загубите на немските фермери в северната част възлизат на около 1,2 млрд. евро. По всяка вероятност това ще се задълбочи.

В световен мащаб има жега в Австралия – основен износител на зърно. Много високите температури в южната част на Русия доведоха до спад на предполагаемата зърнена реколта. Тази година може да се оформи недостиг между 4 и 8 млн. тона зърно, което неминуемо ще повиши цената. Още сега тя започна да расте на борсата в Чикаго. Това са пък последствията от едно такова горещо лято.

Ние бяхме късметлии, защото при нас лятото беше дъждовно, но относително топло, при което ще се радваме на една добра реколта. При цялото ми уважение към хората, които в резултат на градушките загубиха част от реколтата си, към онези хора, които загубиха и част от покъщнината си в резултат на тези наводнения. Но при нас положението е сравнително добро.

В Унгария горещото време ще компрометира реколтата от грозде. Същото се отнася за всички онези северни държави от Скандинавския полуостров, където високите температури доведоха до горски пожари и те се видяха буквално в чудо, защото не са подготвени.

Тези горещи вълни всъщност резултат на някаква цикличност на климата ли са, или на т.нар Глобално затопляне, т.е. трайни промени в климата?

Глобалното затопляне е част от промените на климата. От 1978-1979 г. има трайна тенденция за повишаване на средните глобални температури. 2016 г. беше най-топлата година, откакто се водят метеорологични наблюдения. Тогава годишната температура за системата Земя-Океан, да не забравяме, че океанът заема 2/3 от лицето на земята, беше практически един градус над средното за 20 век. Един градус за 520 млн. кв. километра е много. И то се случи сравнително бързо, това е притеснението.

Но трябва да ви кажа, че тази висока температура е била и преди, и то в близките геоложки епохи и земята е процъфтявала. Сега не знам защо непрекъснато повишаването на глобалната температура се свързва само и единствено с нещастие. Никога до този момент, искам да го подчертая за вашите читатели и зрители, никога светът не е бил толкова богат, толкова сит и толкова мирен, колкото е в днешно време.

Не забравяйте, че 1,3 млрд. китайци, почти 1,5 млрд. индийци и още един милиард хора в Югоизточна Азия никога не са се хранили толкова добре. Никога детската смъртност, общата смъртност не е била толкова ниска. Земята процъфтява, а че се стопили малко ледници, ами става топло, ще се стопят ледниците, като стане студено, ще нараснат ледниците. Удължава се летният сезон, удължава се възможността за отглеждане на различни видове култури в по-северните райони на света. Няма нищо страшно.

Имало наводнения. Ами аз ако ви върна по времето на баба и дядо, 42-а година Росица, 41-а година преливането на Дунав… това са естествени неща. Само че забележете: баба и дядо никога не са си строили къщата до реката. Всяка една селска къща е била на слога – на 10-15 метра над реката. Долу в реката единствено воденицата и свинарника, кокошкарника да, но насред реката никой не е строил.

Така че природата си остава природа, а ние изкупваме нашите грешки, които са свързани главно с нашата лакомия, което не е толкова лошо, защото пък това е прогресът, който ни води напред.

И веднага се връщам – съществува такава цикличност на климата, но тя е много трудно доказуема. Трябват доста години и занапред изследване, за да може да се каже. А ние трудно познаваме какво ще бъде времето следващата седмица, а камо ли пък да гледаме толкова много години напред.

Така или иначе, колкото по-развита е една държава, толкова по-чувствителна е тя по отношение на метеорологичните и климатичните аномалии, които не са аномалии, а са т.нар флуктоации. Те се движат нагоре-надолу, малко повече, малко по-малко. Това че България и Балканският полуостров останаха малко по-влажно място, не говори, че цяла Европа е така. напротив – над Европа е ужасно сухо и горещо това лято.

За хората, които ще почиват през август, можем ли да очакваме по-малко дъждове този месец?

Гарантирам за това нещо. Очаква ги слънчево време, следобед някое и друго облаче. Не че не може да прехвърчи някоя капка, но поне до 15-16-17 август средносрочните ни прогнози по цялото море показват слънчево, сухо и топло време. Забележете: не горещо, а топло време. Температурите ще са между 27 и 30 градуса и една вода, която е практически чай. Когато аз бях студент, ако температурата на морето стигнеше 24-25 градуса, беше невероятна радост. Тогава се включваше този жаргон „водата е като чай”.

От 5-6 години насам водата на Черно море е ужасно топла. Преди дни беше измерена вода с температура 27 градуса. По-хубаво от това аз не виждам къде може да се поръча.