В неделя вечер Европа въздъхна, когато новинарските агенции съобщиха, че германската социалдемократическа партия се е съгласила да договори коалиция с християндемократите на канцлера Ангела Меркел. След неубедителните избори от септември не беше ясно колко време ще е необходимо страната с най-голямата икономика в Европейския съюз (ЕС) и досега, котвата на политическа стабилност в региона – да формира ново правителство.
На пръв поглед старта на преговорите е добра новина, но остават отворени много въпроси.
Какво ще излезе от преговорите между Ангела Меркел и Мартин Шулц – предстои да видим през следващите седмици? Със сигурност обаче, новото правителство на Маркел ще бъде най-слабото ( с обща подкрепа на около 53 процента от избирателите) и едно от най-нестабилните в Германия за последните десетилетия. На свой ред, коалиционният партньор на Меркел, лявоцентристката социалдемократчиеска партия, е изправена пред екзистенциална криза – големите фракции в партията, са притеснени, че участие в правителството в този момент ще ги отдалечи от съществения въпрос за намиране на нова идентичност.
Вторият и по-важен източник на несигурност, обаче е германската канцлерка. Ако властта се измерва с това да накараш другите да направят това, което не искат, очевидно е, че периметърът на Меркел се стеснява.
Част от християндемократите публично се противопоставят на канцлера по въпроси като миграцията. Старши член на кабинета, пожелал анонимност коментира пред германски журналисти, че състезанието за наследник на Меркел в рамките на партията вече е започнало. (Докато преговорите продължат, християндемократите по всяко време могат да заменят Меркел като канцлер.)
Тази новина може да шокира европейците, които виждат в Меркел „новият лидер на свободния свят“. Как се стигна до тук?
Дълго време канцлерката управляваше тихо, мудно и прагматично – даже германците измислиха определение „по течението на Меркел“. Но новата обстановка изисква инициатива. Тя е твърде потайна и не разкрива намеренията си, на фона на повечето световни лидери, които общуват с хората през социалните медии. В този ред на мисли, съседите на Германия – Австрия и Франция избраха млади, амбициозни и харизматични лидери.
Стоическото спокойствие на Меркел е впечатляващо, когато другите около вас са склонни да се паникьосват, какъвто беше случаят с кризата с еврото и конфликта между Русия и Украйна. Стилът на Меркел сработи добре: слушане, правилни факти, трезви анализи, разумни аргументи. Но нейният подход „изчакайте и вижте“, се оказа неподходящ през 2015, когато стотици хиляди бежанци и мигранти започнаха да пристигат в Европа. Липсата й на правилна реакция, накара много германци да започнат да симпатизират на десните политически сили и в крайна сметка, вкара националистите в Бундестага. Преди изборите, потокът от бежанци намаля и натискът върху Меркел във връзка с имиграционната криза отслабна, но тя така и не успя да си възвърне доверието на обществеността, че има капацитета да действа решително следващия път.
На този фон започнаха преговорите за сформиране на коалиционен кабинет, след изборите миналата година. Няколко политици от „Зелената партия“ и от защитаващата интересите на бизнеса „Либерална партия“, с които християндемократите се опитаха да оформи правителство, поставиха въпроса дали Меркел е подходяща за канцлер при бързата промяна на политическия пейзаж в Германия, при която търсещите консенсус или т.нар. „народни партии“ (Volksparteien) са в упадък, а необичайни съюзи като този между либерали и зелени са бъдещето.
Докато течаха коалиционните преговори, един изтъкнат член на „Зелената партия“ Робърт Хабек даде най-краткото и точно определение на ситуацията: „Налице е изненадваща липса на власт“. Вместо да търси решение на спорните въпроси, Меркел позволи на преговарящите да изпаднат в самодоволство. „В решителните разговори“ – каза Хабек – „нищо не беше решено“.
Може би управлението на страната вече не е за нея? 12 години като канцлер е твърде дълъг сток да запазиш преценката си трезва, без значение кой си. Първият коментар на канцлерката след изборите, когато нейната партия излезе на първо място, но също така с цената на много загубени гласове, беше „не съм разочарована“. Тя така и не успя да види какво трябва да промени с днешна дата.
А германското общество не е сигурно, дали Меркел е наясно каква е разликата между стабилност и умора. И ако един европеец има пълното права да се чувства уморен – това е Меркел.
Тя със сигурност от доста време бърка две неща – тишината и мълчанието.
Приемаме, че не всеки водещ политик трябва да е в социалните медии и непрекъснато да общува с избирателите, но Меркел стои в другата крайност – тя рядко говори публично, включително по медиите.
С изключение на задължителните телевизионни изяви по време на предизборната кампания, тя говори толкова малко на германците, че сякаш няма какво да каже или не вижда причина да се обяснява.
Поведението й е близко до това на монарх, който се появява рядко в знак на властта си. Тя си позволи по време на миграционната криза да каже само: „Ще се справим с това“, а след се скри, вместо да обясни как точно ще се управлява „това“.
Според репортери и политици, които са били в директен контакт с нея, Меркел е чаровна и говори интересно. Ако тя притежаваше повече публичен талант, вероятно щеше да спести на страната си възхода на десните популистки партии.
Днес не е достатъчно канцлерът да бъде държавен служител номер едно, особено когато избирателите очакват действие. На това изискване отговарят френският президент Емануел Макрон и австрийският канцлер Себастиан Курц. През последните 24 часа в Берлин, Курц представи по-ясни идеи за миграцията, отколкото Меркел през последните 24 месеца. Не казваме, че сме на сто процента съгласни с политиката му, която е по-рестриктивна, но много германци биха искали ясни намерения.
Меркел не управлява общественото мнение по твърде много въпроси. Няма причина да вярваме, че това ще се промени в нестабилна коалиция със социалдемократите, освен ако канцлерът не планира изненада. В края на краищата, по време на обиколката в Берлин тя посочи, че това е последния й мандат . И никой още не знае как ще се държи, освободена от натиска да спечели – или да загуби – още избори. До сега тя не говореше. Но може би, за финално обръщение, ще каже нещо?
