Пратениците на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод пристигнаха. Двамата се срещнаха с преследвани журналисти. Властите у вас задушават изказването на лични мнения, заяви Гелерод след срещата. В БНТ се работи под натиск и страх, оплака се ексжурналистката Елена Йончева. Забранено е да се изказва лично мнение и сякаш нищо от времето на комунизма не се е променило, коментира Йончева.

1999. Същите персонажи, същите вайкания, само дето не са Костов и СДС. А Борисов и ГЕРБ.

Но Йончева е на линия. И БСП е пак в опозиция.

Журналистите викаха на двамата Розенкранц и Гилденстерн. Струва ми се сполучливо, единият комай беше датчанин.

Написах статия, озаглавена „Сламките Аткинсън и Гелерод“. Тезата – хилавата българска опозиция, невярвайки, че може да промени нещо сама, се лови като като за сламки за пратениците.

Години по-късно, когато СДС поемаше с пълна скорост към небитието, Мартин Димитров, изгряваща звезда и наблюдател в Европейския парламент, покани мен и още няколко души да видим как работи този, с извинение, орган.

Отидохме в Страсбург. Се запознах със Светослав Терзиев, добър познавач на европейската политика и на Европарламента в частност. Като ме видя, веднага се сети за сламките и ми каза, че навремето разказал на Аткинсън и Гелерод и те много се смели.

Днес отново БСП и отломките от някогашния СДС търчат при други Рознекранц и Гилденстерн. И правят същото. България уби журналист. Тук е кочина, не се живее, помо-о-о-щ.

Както и едно време. Не съм съгласен.

През 99-а нямаше „Фейсбук“, вестниците имаха чудовищни (по половин милион) тиражи), държавата (в лицето на СДС и Костов, лично, съм го виждал) контролираше пропагандните канали.

И въпреки. Имаше свобода да кажеш какво мислиш, независимо какво казва др. Йончева. Еле пък тя.

Днес е по-лесно. Ако напишеш нещо свястно, ако не лъжеш, ако хората го искат и успееш да стигнеш до тях, Мрежата го завърта.

Свободни сме в интепретациите. Но ако може – да не ковладим България.

За съжаление – на тези, които мислят така, им викат „слуги на Борисов“.

А тези, които търчат да се оплакват навън, на какво и на кого са слуги?

Зер е по-трудно да се запретнеш и да свършиш нещо тук.

„Тогава душата ти е по-близо до рая, защото само да се познаваш с него е вече грях. Направи едно говедо крал на говеда и яслата му ще цъфне до кралската трапеза. Това е една бъбрива сврака, но — както казах — надарена с внушителни пространства кал…“

„Все пак усещам, че нещо ми тежи на съвестта!“

Грабвайте телата.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!