На пръв поглед състоялият се кризисен коалиционен съвет на управляващите потуши пожара на взаимните нападки. Всъщност, прикривайки се зад общи фрази, страните просто отложиха поставянето (да не говорим за решаването) на съдбовни въпроси пред властта. В стремежа си да оспорят видимостта на дълбок разлом, те дори посяха нови напрежения, които много скоро ще избухнат с удвоена сила.

Преди всичко, бламирана бе основната теза на премиера Борисов, че в резултат на трагедията край Своге се е стигнало до оставките на тримата министри като акт на поемане на политическа отговорност – както се правело в Европа. Изявленията на Цветан Цветанов обърнаха нещата на 180 градуса – всъщност нищо съществено не се е случило, а комуникацията между премиера и тримата министри е била неангажираща раздумка. Поне – неангажираща решението на парламента, доколкото бе подсказано, че управляващото мнозинство може и да не ги гласува. Управляващите казват в пряк текст – поиграхме на поемане на отговорност, но всичко е дотук.

Нищо особено не се е случило

Този номер – с известни нюанси – вече бе приложен три пъти и всеки път носеше на управляващите, на ГЕРБ и лично на Борисов сериозни негативи. Сега ситуацията е много по-сложна, доколкото настроенията в обществото са рязко радикализирани, а и през последната седмица се казаха доста неща. За доминиращото обществено мнение и оставките вече са недостатъчно действие, можем да си представим каква идеална политическа буря ще се разрази, ако се окаже, че никой за нищо не е отговорен.

В този контекст прави впечатление пълното мълчание на премиера, който явно е поставен между чука и наковалнята – от едната страна е обществото и неговата собствена вече изразена позиция, от другата – лобито на Цветанов и натиска на коалиционните партньори, всеки от които е решен да измъкне нещо от напечената ситуация. Но Борисов не може да си позволи подобно

Подкопаване на авторитета на премиера

На второ място, през последните 48 часа бяха написани и изговорени доста неща за управлението, които едва ли могат да бъдат лесно забравени. В декларацията на НФСБ и особено в изявленията на Валери Симеонов бяха дадени тежки оценки: че правителствената програма не се изпълнява, че премиерът управлява еднолично, че парламентарната група на Обединените патриоти на практика е недееспособна. В отговор Волен Сидеров открито поиска оставката на Симеонов, като дори го обвини в извършване на престъпление.

Тези сериозни квалификации не са просто семейна свада, която остава зад стените на дома. Те са необратимо достояние на обществото и

Признание за реалното състояние и резултатите от управлението

Опозицията и общественото мнение едва ли ще пропуснат възможността нееднократно да ги напомнят, когато се оценява работата на правителството. Още повече, че са подкрепени с факти.

На трето място, отношенията вътре в „малката“ патриотична коалиция вече са достигнали такава взаимна нетърпимост, че връщане назад няма. Битката очевидно ще бъде на кого да бъде стоварена отговорността за провала на един проект, който преди две години внушаваше надежди в един съществен социален и електорален сегмент на българското общество. Както знаем, излъганите надежди си отмъщават жестоко. В този смисъл декларацията на ФНСБ не бе обикновен блъф за изтръгване на отстъпки, а подготовка на почвата за бъдещи действия. Патриотите са наясно, че са поели по пътя на реформаторите в миналия парламент и някой ще трябва да плати цената, въпросът е кой кого ще прецака.

Титаничните усилия да се запази поне видимостта на устойчивост на управляващата коалиция все повече се вписват в поговорката „Клин клин избива, но последният остава“. Защото реалният ефект от тези усилия е преди всичко засилване на противоречията и нестабилността.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!