Христо Иванов е български политик и юрист. Бил е заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г.
В периода 7 ноември 2014 г. – 18 декември 2015 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов. От 7 януари 2017 г. е ръководител на ПП „Да, България!“. От 12 април 2018 партията е част от дясното обединение „Демократична България“.
Г-н Иванов, от „Демократична България” разпространихте остра позиция срещу законопроекта за гражданската конфискация – какви са основните ви притеснения?
Основното ни притеснение е, че продължава изграждането на един цялостен механизъм за мачкане на хора. Това може да са политически неудобни лица, а може да са просто хора, които са „лакоми хапки”, както се казва.
Все по-несигурно става правото на собственост в България. Днес премиерът е казал, че ЕК била одобрила отнемането на имущество на невинни. Това означава, че никой в България не може да бъде сигурен за своята частна собственост.
Целият механизъм по приемането на това законодателство, неговото прилагане, неговото съдържание, изграждането на паралелни съдебни инстанции на нормалното – всичко това, взето заедно, говори за един все по-налагащ се авторитарен модел в България. Ние виждаме демонстративно как той е използван срещу най-различни хора и в нашето общество остава все по-малко свобода.
Знаем, че когато Реформаторският блок съществуваше и участваше във властта, беше голям привърженик на румънския модел за борба с корупцията, но кой внесе антикорупционния закон в този му вид сега?
Румънският модел няма почти нищо общо с това, което в момента се случва в България. Второ, това, за което аз лично винаги съм настоявал, е ние да си реформираме Прокуратурата като такава, а не да създаваме паралелни органи на нея или някакви допълнителни съдебни инстанции и специализирани комисии.
Ясно е, че в България е необходимо да се създаде един компетентен, легитимен и заслужаващ доверие орган, който да се занимава с конфликта на интереси. На мястото на комисията „Златанов” сега се създаде това мегатяло, което съедини в себе си без никаква логика проблематиката, свързана с конфликта на интереси с проблематиката, свързана с отнемането на незаконно имущество.
Тези две функции – това имущество, за което може да се подозира, че е свързано с престъпление и да бъде отнемано и това да се следи за конфликт на интереси са много важни за борбата с корупцията сами по себе си. Начинът, по който те се въвеждат в България хибридно, цялата логика на законодателния процес, който се използва, за да бъде изградена КПКОНПИ, човекът, който беше назначен – който е доказал своята готовност да изпълнява политически поръчки, да влиза в политически препирни със съдебни инстанции и т.н. – всичко това в своята съвкупност е изключително притеснително.
Има неща, които са част от някаква нормална практика, част от някакви полезни модели, които обаче се взимат, омешват и се произвежда един хибриден модел, който се слага в ръцете на хора, които са доказали, че са готови да обслужват българската олигархия и получаваме нещо съвсем различно.
Румънският модел е друго нещо спрямо това, което ние виждаме България. Това, което в България трябва да се случи е трето – реформа на Прокуратурата, защото там е заровено кучето.
Вместо това ние нямаме нито реформа на Прокуратурата, нито румънски модел. Ние имаме няколко последователни опита в последните 10-15 години да се създаде някакво хибридно явление, което всеки път става по-зле.
Аз съм сигурен, че и КПКОНПИ един ден ще завърши като комисията „Златанов” – дали ще има физическо тефтерче, или не – аз не знам, но това, че този орган изпълнява политически поръчки, че той, когато обяви Пеевски за „чист като сълза”, изпълнява основна своя политическа поръчка – да очисти Пеевски и да удари всички негови врагове и неприятели. Това се случва заедно с едни други хора, които трябва да осигурят алиби и привидност, че става дума за някаква обективна дейност.
Когато беше правен последният закон за КПКОНПИ, ние предлагахме да бъдат включени разпоредби за външен одит, за ясна методология. Нищо от това не беше възприето.
В своята позиция вие цитирате няколко европейски директиви, които според Вас са нарушени със закона за гражданската конфискация, къде в Европа има подобни закони и по по-различен начин и действат те, отколкото в България?
Дяволът е в детайлите. Нека да Ви дам един детайл от румънския опит.
Когато се говори за румънския модел, най-често се говори за румънската Специализирана антикорупционна прокуратура. Това не е някаква комисия като КПКОНПИ, а нещо, което по-скоро би трябвало да свързваме със Специализираната наказателна прокуратура, която имаме в България.
Този орган беше създаден в Румъния през 2006 г. и самото набиране на хора, които влязоха в него, т.е. прокурорите, които постъпиха там, се случи с участие на международни експерти. Те са стояли по време на самите интервюта и са участвали в подбора на тези хора. Това допринесе за това този орган да започне с много високо доверие – вътрешно и международно.
Когато българската Специализирана прокуратура беше създавана, служителите в нея бяха набирани от поредния абсолютно банкрутирал Висш съдебен съвет, доказал своята отвореност за всякакви политически влияния и всякакво обслужване на интереси. Толкова беше ниско доверието в този орган, че въпреки че заплатите бяха по-високи в сравнение със съответните нива (същото се отнася за Специализирания наказателен съд), нямаше достатъчно кандидати за позициите, които бяха обявени.
Ето такива детайли всъщност са много по-важни, отколкото да хванем Ирландия и да сравняваме с ирландския модел, където също има комисия за отнемане на престъпно придобито имущество. Такъв орган като концепция разбира се, че би трябвало да има, но тук въпросът е в много малките детайли за това всъщност дали органът се изгражда като една много тънка дантела, която да охранява върховенството на правото, или като една бухалка, която трябва да го разруши, доколкото изобщо е останало.
Вие чули ли сте тези последни законодателни промени да са минали на някакво публично обсъждане? И аз не съм. Това само по себе си говори за абсолютно извънредния характер на това, което се случва.
Всичко това е съпроводено с едни публични политически атаки срещу отделни фигури като Лозан Панов и други хора. Целият процес върви паралелно с медийната пропаганда, която тече през медии, контролирани от г-н Пеевски и от различни фигури в ГЕРБ.
Става дума за абсолютно партизанска акция и наистина усещането е, че партизаните седят в гората и експроприират експроприаторите, а не че се създава нещо, което да охранява върховенството на правото и да възстановява справедливост.
Как си обяснявате липсата на дебат в парламента по тези проблеми и накрая кой ще понесе политическата отговорност?
Обяснявам си го много просто: в българския парламент в момента няма опозиция. Българският парламент в момента е съставен от политически зависими хора, хора, които нямат собствена политическа биография, които нямат собствена политическа физиономия. Поради тази причина те вероятно изобщо не си дават сметка какво се случва.
Онзи ден някой ме попита дали в последните 30 години си спомням подобно законодателство и като процес, и като съдържание – толкова репресивно, толкова непрозрачно и невключващо обществен дебат. Аз рискувах да кажа, че не става въпрос просто за последните 30 години. Вероятно и в последните десетилетия от тодорживковския режим не е имало подобно нещо, защото Живков се беше научил да спазва някакво минимално приличие.
В България в момента правото на собственост, възможността да имаме правна сигурност, че законодателството се подчинява на някакви принципи и няма за една нощ да се промени или да престане да бъде в съответствие с тези европейски принципи – всичко това се превръща в абсолютна фикция.
Това неминуемо ще се отрази и на оборота, на сигурността на инвестициите, на това до каква степен България е привлекателна като инвестиционна дестинация.
Кой ще понесе политическата отговорност, ме питате. Този въпрос има два аспекта. Очевидно е, че тези, които са гласували, носят отговорност. На първо място това са Борисов и ГЕРБ, но в абсолютно безвъпросно съдружие тук и с ДПС, и с БСП.
Втората част от отговорността ще бъде понесена и платена от депутати от този парламент. Ние ще видим как хора от този парламент ще се превърнат в жертви, в бушони, които ще бъдат използвани, за да се демонстрира, че този механизъм не се използва само за политически поръчки, а че се насочва срещу хора от всички политически сили.
Този парламент е пълен с политически нули, които могат да бъдат лесно похарчени. Тези хора, които сега без да се замислят натискат копчетата по пултовете, ще бъдат похарчени и ще видят отвътре вероятно онази, килия, в която стои Иванчева.
И накрая, ако „Демократична България” спечели следващите избори, какви ще са действията Ви по отношение на КПКОНПИ и антикорупционния закон?
Цялата тази инфраструктура ще бъде ликвидирана. Ние съвършено ясно заявяваме, че Специализираната прокуратура, Специализираният съд, КПКОНПИ в настоящия им вид трябва да бъдат премахнати. Това са едни органи, които са опорочени на концептуално ниво, опорочени като логика на подбор на техния личен състав и изключително опорочени като логика на подбор на ръководния им състав. Те трябва да бъдат преосновани, доколкото изобщо трябва да съществуват, що се отнася до Специализираната прокуратура и съд.
Трябва да се създадат две отделни комисии. Едната да се занимава с проверката за конфликт на интереси, а другата – да се занимава със случаите, в които има основание и трябва да се отнема някакво имущество. Много силно трябва да се ограничи периметърът на действие и правомощията.
Второто нещо, което е много важно, е, че ние трябва да видим най-накрая радикална реформа на Прокуратурата. Целият проблем в България е, че ние нямаме нормално действаща Прокуратура, която трябва да води всички дела за корупция по високите етажи на властта, да бъде техният господар и да го прави по начин, който генерира обществено доверие, а не като обслужване и изпълнение на политически поръчки.
Българската Прокуратура трябва да бъде преоснована, там трябва да има много сериозен реподбор на личния състав. Този личен състав трябва да бъде редуциран поне на 50% – ние имаме най-голямата Прокуратура на глава от населението не просто в ЕС, а в целия бивш източен блок, включително говоря за пространството на Съвета на Европа. Не ни трябват толкова, а отделно имаме и следователи.
Когато цялата тази реформа бъде направена и бъдат изградени едни модерни институции, които са изначално замислени да бъдат подчинени на върховенството на правото и на основните принципи на закона, когато рекрутирането на хора в тях е подчинено на публичния интерес и на личните професионални качества, а не на лоялността на различни задкулисни мрежи и кръгове, тогава в България ще се промени атмосферата и ще започне да се усеща леко проветряване.
