Христо Казанджиев
на снимката: енергийният експерт Христо Казанджиев
Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.

 

 

Инж. Казанджиев, вчера стана ясно, че „Булгаргаз” е приел предложения на „Газпром”, които са следствие от дело, което ЕК спечели срещу руския газов гигант. Моля Ви първо да припомним за какво се отнасяше това дело и какво беше решението, произлязло от него.

Широката публика предполагам знае, че от 2012 г. тече едно разследване на ЕК срещу „Газпром” за злоупотреба с господстващо положение. Това разследване беше предизвикано от редица жалби на централноевропейските и източноевропейските страни.

В резултат на това разследване беше оценено, че съществуват действително сериозни основания да се твърди, че има злоупотреба с господстващо положение и на „Газпром” беше предложена една процедура на предоговаряне и поемане на ангажименти относно либерализиране и подобряване на пазарната среда в тези страни.

В резултат на това „Газпром” направи свои предложения, които бяха дискутирани в ЕС между съответните държави и бе постигнато едно договаряне за четири главни стъпки.

Първата от тях е възможност за даване на право за разпореждане с природния газ след като бъде закупен от „Газпром”. Към момента на закупуване по старите договори страната ни нямаше право да го препродава най-общо казано. Това ограничаваше възможността за конкуренция. Това нещо отпада.

Така се въвежда възможност за промяна на входната точка в зависимост от това къде е благоприятно за съответната страна да получава доставките си на природен газ. Поеха се ангажименти за обмен на природен газ между съответните страни. „Газпром” пое ангажимент да подпомага този процес, а не да го ограничава.

Поеха се и ангажименти за изискванията за по-благоприятни клаузи “take or pay”, както и постигане на справедлива цена на природния газ, съобразена с пазарите в ЕС и преди всичко съобразена с референтните цени на европейските хъбове.

Целта на тези договорености е да се повиши конкуренцията на пазарите на природен газ, като цената в най-общия смисъл бъде справедлива за всички страни.

Това беше прието, решението беше публикувано и тази договореност беше приета от ЕС. Решението беше публикувано в края на май. Ангажимент на „Газпром експорт” беше да покани всички заинтересовани страни на разговори относно въпросите, които подлежат на дискусия.

Разговорите с България са елемент от този процес. Доколкото разбираме от средствата за масова информация, предложенията са били направени от страна на „Газпром” за тези разговори.

Това, което беше подчертавано многократно, е че предложенията касаят предимно техническите аспекти, свързани с решението на Комисията и в много малка степен, да не кажа практически в никаква степен не касаят промяна в цената на природния газ конкретно за България. Още повече, че към настоящия момент отсъстват благоприятни условия за предоговаряне на тази цена.
За съжаление трябва попаря очакванията на българските потребители за една промяна в цената. Напротив – системата за ценообразуване, която се прилага към настоящия момент е общо взето справедлива, пазарно съобразена.

За съжаление и от 1 януари се очаква едно ново увеличение на цената на природния газ. До кога ще съществува тази тенденция вече е отделен въпрос, но от няколко дни се наблюдава една тенденция за ново увеличаване на цената на петрола.

Тя мина близо 85 долара за барел. Дано тази тенденция не продължи и дано да се предприемат мерки за задържане на цената на петрола и на петролните деривати, което би било добре за българските потребители.

Няма ли как България да инициира преговори за промяна на формулата, по която се изчислява цената на газа?

Всъщност формулата, която се прилага, е не за изчисляване на цената на газа, а за нейното индексиране на цената към момента на подписване на съответния договор.

Тази цена е масово прилагана, общоприета, част е от добрата практика за индексиране на цената. Така че дали ще бъде тази формула, или някаква друга формула, цената на природния газ като енергоносител би следвало да се индексира в зависимост от търсенето и предлагане на съответните пазари.

Така че самата формула за индексиране едва ли ще повлияе в значителна степен. По-скоро трябва да се търси възможност за предоговаряне на базовата цена, която е до голяма степен определяща за всяка една страна.

В практиката на ценообразуване играят много фактори върху самата цена. Затова се наблюдава един парадокс – България купува на висока цена природен газ от Русия на точка Исакча, но цената за българските потребители и за вътрешния пазар е една от най-ниските в Европа.

Това е едно очакване (за намаляване на цената на природния газ, бел. ред.), което се създава от българските политици , но не би трябвало да се разчита много на това.

Какво може и трябва да направи Министерството на енергетиката и по-конкретно „Булгаргаз” по време на тези преговори с „Газпром”, така че споразуменията да са в инетес на българските граждани? И всъщност тези преговори приключили ли са, тъй като получихме информация, че вече са подписани анекси към договора за доставка на газ?

Всъщност Министерството на енергетиката и респективно компаниите от Българския енергиен холдинг водят тези разговори в различните им аспекти от дълго време.

Съвсем наскоро излезе информация, че преди няколко седмици на посещение в България е бил зам.-председателят на „Газпром” и изпълнителният директор на „Газпром експорт” за договаряне на някои аспекти, свързани с газовите отношение в България. Разговорите са в две плоскости – относно доставките и относно транзита на руски природен газ през България.

За съжаление през последните 15 години в много малка степен и правителството, и министерството са генерирали позитивни политики. Напротив – като че ли стремежът е да се отговори на очакванията на „Газпром” за развитието на българската газопреносна система. Заради стабилизирането на позициите на „Газпром” българските правителства съвсем съзнателно неглижират възможностите за доставка на природен газ от други източници.

Както знаете, междусистемната връзка „Стара Загора – Комотини” стана историческа. Сто пъти се правиха първи копки и какво ли не, сега все още строителството е под въпрос, а както се казва, азърбайджанският газ чука на вратата.

Друга една много голяма и много атрактивна възможност е доставката на природен газ от Румъния. Този добив ще излезе на пазара през 2019-2020 г. Унгария, както е известно, започна разговори с румънските компании за доставка на природен газ. България пази пълно мълчание, освен ако не води изключително дискретни и конфиденциални преговори за доставка на румънски природен газ.

Освен всичко възможностите за доставка на този природен газ като техническа инфраструктура са налице, разбира се с известни корекции. Има много сериозна вероятност значителна част от този румънски природен газ по пътя към Европа да мине през България.

Това да се неглижира тази възможност съвсем съзнателно е пълен абсурд. Още повече, че ЕК ще излезе с решение и румънската страна пое ангажименти да либерализира износа на природен газ за съседните страни.

Визират се България и Унгария. Така че има ги необходимите предпоставки с много сериозната подкрепа на ЕС да започнат доставки на природен газ от Румъния за България, но тази възможност като че ли съвсем съзнателно не се разглежда в българските средства за масова информация.

Знаем, че и други централно- и източноевропейски стани бяха бенефициенти от делото срещу „Газпром”. Как преминаха преговорите между руската компания и тези държави?

Като правило преговорите са конфиденциални. Има твърде малко публикации в средствата за масова информация. Не съм сигурен дали тези преговори са завършили, ще изчакаме и ще видим до какво развитие и до какви резултати са довели тези разговори.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!