Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ. Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности. С повече от двадесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ. Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
Г-н Казанджиев, преди няколко седмици руското издание „Комерсант“ излезе с информация, че цената на газа за България може да бъде намалена с около 50%. Според информацията „Газпром“ се готви да преразгледа ценовите параметри на договора си за България. Защо досега цената на газта в договора ни е свързана с цената на нефтените продукти? Кой е подписал и изготвил този договор, понеже „Комерсант“ казва, че това, че цената вече няма да е обвързана с тази на нефтените продукти, е причина за намалението?
Вашият въпрос е много интересен и съдържа няколко подвъпроса. В първият коментар във връзка с информацията от „Комерсант“, трябва да отбележа, че информацията, която споменавате, е твърда спорна като достоверност, защото предния ден, на 11-и /а публикацията е от 12-и/, „Комерсант“ публикува данни за предполагаеми преговори между „Булгаргаз“ и „Газпромекспорт“. Следващият ден, обаче, изданието се позова на неизвестен източник, че предстои едно такова намаление на цената. Това е твърде спекулативно, бих казал с точно определена цел, което ме кара да мисля, че информацията е крайно недостоверна, като „фейк нюз“ – лъжлива. Всъщност договорите за промяна на цените датират отпреди 2 години, непосредствено след решението на ЕК относно спора с „Газпром“ за злоупотреба с господстващо положение. Това е 2017 година. Тогава бе анонсирано намерението за привеждане на цената в един по-реален план, като всъщност онова, което се цели, е промяна на формулата за индексиране на цената на природния газ. Накратко, цената на природния газ се формира и е определена към момента на подписване на договора, и след време се индексира въз основа на нефтените деривати, които основни за България и за други страни са мазут с под 1% сяра и газьол с 0,1% сяра. Така че тази индексация за цената е приложима за цяла Европа към страните, които имат дългосрочни договори с „Газпромекспорт“. Друг е въпросът относно цената на спот пазара – т. е краткосрочните договори – „ден напред“ или „седмица напред“. Там цената се движи в много големи диапазони. Имаме предвид незабавните доставки. LNG/втечнен газ – бел. ред./ -доставките са основно в такъв порядък на цената и както може би знаят вашите слушатели и зрители, цената през лятото на спот пазара стигна до под 50% по-ниска от цената на тръбопроводния газ. Трябва обаче да се обърне внимание на факта, че сравнителният анализ между цената на газа по тръбите и тази от спот пазара в годишен план е много сходна, но като правило тази на спот пазара е по-ниска от тази на тръбопроводите с 10 до 20 процента.
Идеята, която беше лансирана, беше формулата за индексиране на цената на природния газ да включи и влиянието на спот пазара върху пазарната цена за съответната държава. Дари това ще се случи и кога е отделен въпрос, но по уверение на правителството и на такива сайтове като „Комерсант“, такива преговори текат. Факт е, обаче, че остават само 2 години до края на търговския договор, който бе подписан 2012 година за 10-годишен период, и доколкото съм запознат с практиката при такива договори, може би 3 години преди края на договора вече не се прилага и изисква промяна в системата за ценообразуване. Така че нещата са доста спорни дали това нещо ще се случи. От чисто икономическа гледна точка е малко вероятно, но ако се намесят политически фактори, е напълно реално системата за индексиране на цената да бъде променена. Друг е въпросът, че в непосредствено бъдеще цената на природния газ за България така или иначе ще падне с няколко процента. Как ще бъде представено това – дали като постижение пред Русия или като стечение на обстоятелствата на пазара на природен газ, е вече друг въпрос, но тук е моментът да се спомене, че едно спадане на цената на природния газ трябваше да стане от 1 януари тази година, поради факта, че се промени входната точка на доставките, но това не се случи въпреки уверенията на министър Петкова, че цената на природния газ от Русия би следвало по тази причина да падне с около 5%. Очаква се да се случи от 1 април, а дали ще стане наистина – ще видим твърде скоро.
Спомняте ли си кой беше министърът, който е подписал договора през 2012 година?
Трудно ми е да се сетя кой подписа, но всъщност договорът не е подписан от министър, а е между „Булгаргаз“ и „Газпромекспорт“. Така че до каква степен министерството е било ангажирано – този въпрос трябва да си припомним, четейки публикациите в пресата. В края на краищата нищо съществено не се промени в този договор, освен формулата за индексация на природния газ, от която отпадна мазутът от 3,5%, но и това стана по-рано. От чисто практическа гледна точка няма значение кой и чие въздействие се е проявило в подписването на този договор. По онова време беше подходящ, цената беше сравнително ниска с тенденция да се понижава, и това се случи до 2015 година, след която тя започна да расте. Така че тази динамика е отчетливо наблюдавана в България и останалите страни. Друг е въпросът, че „Булгаргаз“ и правителството на България трябва да преоценят изцяло фискалната политика по отношение на ценообразуването на природния газ и да се внесат съответните корекции, защото възможности за постигане на по-ниски цени от „Газпромекспорт“ има и те трябва да се използват, а не ползите от вноса да бъдат изцяло за сметка на руската страна.
Можете ли да ни кажете колко плащаме на година за газ и колко бихме плащали на европейските цени, за които споменахте – на спотовите пазари, на борсите?
Такъв сравнителен анализ е трудно да се направи, защото цевите на европейските пазари като правило за съответните страни на ниво потребители са значително по-високи, отколкото в България. Парадоксът е, че България купува от Русия на едни от най-високите цени, но цената на газа в България, за българските потребители, е сравнително ниска спрямо останалите страни. Така че българските потребители в това отношение са привилегировани поради факта, че правителствата на страната от 25 години водят протекционистка политика спрямо доставките на природен газ.
Какво имам предвид? Нивата на акциза за природен газ. Навремето такъв акциз изобщо нямаше, за разлика от много други страни, при които е висок, а когато България го включи в цената, го включи на най-ниското възможно ниво и оттогава това не се е променило. Така че, реално погледнато, другите страни имат значително по-високи ставки на акциза, което облагодетелства държавата, като предоставяща пазара на вносителя. Това, за съжаление, се коментира преди 10-15 години, но не намира своето развитие във фискалната политика на държавата по отношение на вноса на енергийни ресурси. Това трябва да се промени, защото от тази политика печеливша е руската страна за сметка на българските потребители.
Вие споменахте за антимонополното решение на ЕК, което засяга 8 държави, между които и България. Ние възползваме ли се от това решение от гледна точка на това цената да се промени?
Към настоящия момент България не предприе необходимите мерки за ревизия на подхода при ценообразуването при природния газ за България. Това нещо беше препоръчано незабавно след приемане на решението на ЕК в спора с „Газпром“. Доколкото ми е известно, други страни, като Полша, го направиха и инкасираха ползи от тази промяна. България не направи абсолютно нищо. Какво е причината за това е по-добре да запитате министерство на енергетиката и управляващото мнозинство, защото очевидно липсва политическа воля. Както знаете, мениджмънтът на българските държавни компании е подчинен на политическите съображения на управляващите. Така че всъщност България се опитва в момента да наваксва, твърде късно и неефективно, за да е реализуемо в близко бъдеще.
Един въпрос за „Турски поток“. Както знаете, в момента има много голямо напрежение в Сирия между Русия и Турция. Путин наказа Украйна, като спря преноса на газ през територията на страната и вместо това построи „Турски поток“, уж за да се избегне преносът през Украйна. Ако сега се скарат Путин и Ердоган заради Сирия, какво ще се случи с доставките за България?
Много интересен въпрос, който има своя предистория още преди изострянето на конфликта в Сирия. Както знаете, през последните 10 години Турция в много голяма степен осъзна своята зависимост от руския природен газ и предприе радикални мерки за диверсификация на източниците за доставка. В резултата на това Турция изгради допълнително 2 терминала за втечнен природен газ и към настоящия момент в страната се вливат потоци газ от различни източници, които значително надхвърлят нейното годишно потребление. В резултата на това в Турция се оформи един излишък от природен газ, поради което тя ограничи доставките на руски природен газ по „Турски поток“, в това число и по „Син поток“. Намалението на доставките от Русия е от порядъка на 30% и руски експерти обявиха, че естественият път на излишъка в Турция от природен гази е към България.
Разбира се, по политически причини България става зависима както от Русия, така и от Турция и как ще се развият в бъдеще отношенията между тези две страни в сферата на енергетиката е въпрос с повишена трудност, защото ми се струва, че тяхното противопоставяне в Сирия няма да повлияе върху техните двустранни ангажименти в сферата на енергетиката, освен може би в желанието на Турция да използва тези взаимоотношения в своя полза. Тук е моментът България да предприеме всички необходими мерки на политическо и корпоративно ниво, за да се договори с Турция за внос на природен газ през нейна територия за България. Опити в тази насока се предприеха още миналата година, но за съжаление, не се получи очакваното разбиране от страна на Турция. Това неразбиране кореспондира със слуховете, че има двустранно споразумение на най-високо ниво между Турция и Русия за това Турция да не конкурира руския природен газ на Балканите. Така че България е поставена в доста незавидна ситуация и единственият й правилен ход е да форсира в максимална степен изграждането на гръцкия терминал за втечнен газ за Александруполис и междусистемната връзка Стара Загора – Комотини, както ида влезе в бързи преговори за доставки на природен гази и от тази страна. За съжаление аз лично не виждам една такава инициативност както от страна на корпоративните субекти /“Булгаргаз“/, така и от правителството. Може би тази активизация е вече налице с тази среща в Александруполис между нашия и гръцкия премиери. В каква степен тези неща ще се форсират, е много любопитен въпрос, защото имам своите съмнения в тази посока.
Можем ли да гадаем какво са се договорили Борисов с гръцкия му колега и кога очаквате да можем да купуваме втечнен газ през Александруполис?
Плановете за реализация на проекта „Александруполис“ за доставки на втечнен газ са в края на 2022 година терминалът да влезе в експлоатация в края на 2022 година. Дотогава ще е готова и междусистемната връзка „Ст. Загора – Комотини“. Този газопровод е много стратегически, с огромно значение за България, и аз се надявам при една разумна и далновидна политика от страна на „Булгаргаз“ и българското правителство доставките на природен газ да започнат от началото на 2023 година. Няма никакво време относно някакви други хипотетични проекти като тези на г-н Борисов в района на Черно море. Реално погледнато обаче доставки на природен газ освен от Русия са възможни още през 21-22 година, както от Румъния, така и от терминал за втечнен природен газ. Физически доставки са възможни на по-ранен период чрез терминала Ревитуса. Реални, физически, а не такива суапови сделки, каквито сега се осъществяват. Така че въпрос на политическа воля е България да започне реално да постига диверсификация на източниците, а не да прави пи ар акции, които всички експерти знаят до какво водят.
Знаете, миналата седмица президентът Радев е разговарял с руския си колега Путин. В прессъобщението стана ясно, че са говорили на тема енергетика и цената на газта. Това предизвика остра реакция на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Как си обясняване нейната реакция?
Нейната бурна реакция с критика към президента има за мен едно-единствено обяснение. То е, че президентът на България ще получи непосредствена информация от руския си колега за реалните стъпки за промяна на цената на природния газ. Може да се окаже, че такива всъщност няма и цялата шумотевица по анонсирането на преговори между „Газекспорт“ и „Булгаргаз“ е пи ар акция на кабинета, без реални стъпки в тази посока. Откровено казано, тези стъпки са крайно закъснели, а и тогава, когато бяха обявени за необходими, те не се предприеха, и президентът ще добие много ясна представа за реалността на анонсираните действия. Това очевидно ще постави правителството в доста деликатна ситуация за злоупотреба с информация и заблуждаване на българската общественост.
