Христо Казанджиев
на снимката: енергийният експерт Христо Казанджиев
Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.

 

 

Г-н Казанджиев, на световните пазари се отбелязва спад в цените на природния газ. Вчера обаче КЕВР обяви, че в България ще има поскъпване, макар и малко, с 1%. На какво се дължи тази разлика в тенденциите?

Първо трябва да уточним, че значителното поевтиняване на природния газ на световните пазари в последните дни и месеци основно след зимния период е преди всичко свързано с предлагането на втечнен природен газ – LNG терминалите.

Причините са комплексни, но така или иначе този драстичен спад в цените е налице. Това нещо касае и Европа – както азиатските пазари, в същата степен касае и Европа. Въпреки че в Европа по принцип цените на LNG доставките са по-ниски от тези на азиатските пазари.

Както отбелязах, този спад в цените е свързан преди всичко с втечнения природен газ. Не така стоят нещата с доставките по тръбопроводи, които като правило са свързани с дългосрочни договори. Там, където има такива договори, такъв спад в цените не се наблюдава.  Има понижение на цените, но не в такава степен, както при LNG доставките.

Да, в България увеличението ще бъде минимално, от порядъка на 1%. Това се дължи преди всичко не на цената на природния газ от внос от Русия (там цените се намаляват с около 1.5-2%). Дължи се на това, че доставките през летния период намаляват като обем, но разходите за транспортирането на ресурса от Исакча до България си остават такива, каквито са били за предходното тримесечие. Отнесени към по-малко количество се получава относително увеличение на разходите за транспорт към единица доставка на природен газ.

Поради тази причина за България второто тримесечие на годината увеличението ще бъде минимално – от около 1%. За доставките по дългосрочни договори също има намаление, но то не е така осезаемо, както при LNG.

На какво се дължи това драстично поевтиняване на втечнения природен газ?

Вижте, има много публикации и анализи в световните медии, свързани с оценката на това драстично намаляване. Причините за това са първо увеличеното предлагане, второ намаленото търсене поради това, че зимата беше сравнително мека и големите компании за търговия с природен газ в очакване на тежка зима 2018-2019 г. се запасиха достатъчно добре. В един момент обаче беше наличен излишен природен газ. В тази връзка търсенето намаля на спот пазарите (борсите, бел. ред.).

Някои икономически фактори също повлияха и това доведе до този драстичен спад на цените. За азиатските пазари два пъти – от 12 а 5-6, даже до под 5 на 1 млн. btu. В Европа относителният спад е в този порядък – от почти 10 през зимния период до 5 сега.

Това намаление, когато се оценява, трябва да се свързва преди всичко с LNG доставките, т. нар. спот пазар. Това са ежедневни цени, но не трябва да забравяме, че огромна част от търговията с природен газ се осъществява в Европа главно въз основа на тръбопроводен транспорт на база дългосрочни договори. Ситуацията с цените там е много по-прогнозируема, базирана на утвърдени и приети механизми за индексация.  Дай Боже това намаление да продължи, но не с такъв темп, както при LNG.

Когато разсъждаваме върху цените на природния газ, трябва да ги разглеждаме в по-дълъг период от време – на годишна база, а не моментно в рамките на деня или в рамките на седмицата.

Как изглеждат съотнесени цените на втечнения природен газ към тези на газа, който ползваме ние?

Понастоящем доставните цени за България са от порядъка на между 250 и 260 долара на вход Исакча. Цените н природния газ за Европа в момента са от порядъка на 170-190 долара на 1000 куб. метра. Вижда се една по-висока цена от порядъка на около 25-30%, но това е моментна оценка.

Не е на база целогодишен период, така че това не би трябвало да смущава потребителите, защото представете си, ако те бяха принудени през зимния период да плащат за газ около 400 долара на 1000 куб. м, когато консумацията е почти два пъти по-висока, отколкото през летния сезон. Така че има едно балансиране на интереса в годишен аспект.

След като повече от 10 години интерконекторът с Гърция все още не е построен, вчера премиерът Бойко Борисов много разпалено говореше за този проект и как той щял да се изгради. Каква причината сега той да говори по този начин?

Първо има чисто политически аспект на въпроса. На ГЕРБ в момента са им необходими позитивни новини, новини, които създават перспективи за развитие, да се демонстрират усилията на правителството.

Въпреки това този интерконектор стана исторически и не се реализира в много голяма степен по вина на управляващите, а не толкова на някакви други фактори. Така или иначе интерконекторът е важен за България от стратегическа гледна точка, още повече на фона на планираното изграждане на един регазификационен терминал в Александруполис.

Тук е моментът да се акцентира върху това, че ако този терминал, който също е исторически – от 15 години се планира и се говори и се работи в тази посока, беше междувременно изграден, ако имаше такова желание и от Гърция, и от България, а това нещо се декларираше многократно, сега България щеше да има възможността да доставя евтин LNG газ по този терминал и при една съществуваща връзка с България да доставя. По този начин разходите за българските потребители щяха да са намалени, в това число и да не нагнетява евтин природен газ в газохранилище Чирен.

Преди няколко дни беше лансирана една новина, че „Булгаргаз” е обявил обществена поръчка за доставка на 200-300 млн. куб. метра газ. На мен не ми идва на ум откъде би могло този газ да бъде доставен, но ето – ако всичко това беше реализирано в мандата на ГЕРБ, България щеше да има алтернатива и възможност за достъп до алтернативни евтини енергийни ресурси.

Защо точно сега се обявява този конкурс на „Булгаргаз”, който споменахте и какви са очакванията Ви?

Откровено казано аз също бях изненадан от тази обява. Нямам представа за какво е обявен, при положение че имаме дългосрочен договор и възможност за доставка на природен газ от Русия, а не от някой друг източник.

Вторият момент е изключително важен, защото „Булгаргаз” очевидно има някаква идея откъде би могъл да дойде такъв природен газ и най-вероятно това се свързва с пускането в експлоатация на реверсивната връзка с Турция. Вероятно има някаква възможност или някой е съзрял такава и е провел преговори с „Булгаргаз” за доставка на природен газ на цена по-ниска от тази, която плащаме за руски газ.

Във всички случаи добре би било една такава възможност да се тества, да се оцени и надявам се това да повлияе върху цените на българските потребители. Още повече, е количеството, което беше обявено, е в рамките на онова, което би следвало да се нагнети в ПГХ „Чирен”.

Дай Боже някой да откликне на тази възможност. Откъде този газ ще бъде доставен? Има възможности от Турция след приключването на строителството на 11-километровата отсечка от газопровод и нова газоизмерителна станция.

Може би „Булгаргаз” има по-дългосрочна визия и цели хоризонт след 1 януари 2020 г., когато вероятно транзитът на газ от Русия ще бъде прекратен и ще се активира транзитът от Турция към България за съседните страни. Добре е това нещо да се тества, няма нищо лошо, нищо страшно.

Т.е. това е малка стъпка към така желаната диверсификация може би?

Да, и така би могло да се разглежда – като една малка стъпка към желаната диверсификация. Дано се реализира тази възможност.

Кой е по-голям враг на българските потребители според Вас – монополистът „Газпром” или монополистът „Булгаргаз”?

„Булгаргаз” във всички случаи е много по-малкият проблем за българските потребители, отколкото „Газпром”. „Газпром” е извън регулация, тя работи в съответствие с международните правила. Тя води политика, която блокира развитието на пазара на природен газ в България.

За съжаление в много голяма степен „Булгаргаз” подпомага този процес и то не толкова „Булгаргаз”, колкото българското правителство и енергийната общност в България в най-общ смисъл. До този момент България нищо не е направила, за да диверсифицира източниците на природен газ за българските потребители с оглед достъп до по-евтин енергиен ресурс.

В момента ние наблюдаваме точно тази възможност, от която България не може да се възползва с оглед липсата на връзка с какъвто и да е терминал – драстично намаление на цените на втечнения природен газ.

За съжаление ролята на „Газпром” продължава да бъде в много голяма степен определяща на българския газов пазар. Както споменах, процесът за съжаление се подпомага и то активно и от „Булгаргаз” (не в такава степен, разбира се те изпълняват политиките на правителството) и от друга страна от българското правителство.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!