Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.

Как ще коментирате туркменистанския газ? Как ще дойде той? Реалистично ли е да дойде, след като преговори за доставки от там се водят още от 1997?

1997г. имаше преговори, в резултат на които Васил Филипов, като изпълнителен директор на „Булгаргаз”, подписа договор за доставка на 1 млрд. куб. метра природен газ. Тогава, когато въпросът беше поставен пред руската страна, Русия буквално каза да забравим за тази възможност, а ако ни трябва газ, да се обърнем към Русия. И по никакъв начин не дадоха възможност да се дискутира този въпрос.

В резюме, дискусията, която е провел г-н Борисов, относно възможностите, е един аспект, въпросът е как да се реализира тази възможност. Всичко е възможно, въпросът е доколко е вероятно това да се случи през Русия, е много спорен въпрос. Още повече, че през последните месеци Русия много активно купува туркменски газ за „Газпром”, за да балансира износа и вътрешното потребление. Русия, като правило, никога не е приемала като опция възможността за диверсификация на източниците, конкурентни на руския природен газ и винаги се е стремяла да запази своя пазарен дял.

Така че, тези приказки на г-н Борисов трябва да се разглеждат по-скоро като ПР акция, отколкото като реални намерения. Възможностите за доставка на природен газ от Туркменистан датират от над 22 години. Много хора не знаят, че ’97-’98г. една от най-големите петролни компании „Шел” инициира един проект за изграждане на газопровод за 30 млрд. кубически метра от Туркменистан, през Иран, Турция, България, Румъния до Европа. Проведоха се много сериозни преговори, проучвания по трасето, бяха подписани меморандуми и в един момент, по неизвестни причини (най-вероятно геополитически), „Шел” се отказа от този проект. В последствие Туркменистан имаше много сериозни проблеми с реализацията на собствения си газ, а не трябва да забравяме, че Туркменистан е една от страните с най-големите запаси на природен газ, който е готов да бъде предложен на пазара, за разлика от Иран (той има огромни резерви, но целият добив отива за вътрешно потребление).

Има възможности за доставка на туркменски природен газ и тези възможности през годините се разглеждат, работи се по тях. Последната възможност е регламентиране статута на Каспийско море и изграждането на Транскаспийски газопровод между Туркменистан и Азербайджан. И двете страни са склонни това да се реализира, има голям интерес към този проект. Големият проблем е правният статут на Каспийско море, като в генерален план Русия и Иран са против реализацията на такъв проект, поради факта, че ще бъдат заобиколени и Туркменистан ще излезе на пазара като независим трейдър. Вероятността този проект да се реализира е много голяма, поради факта, че и Азербайджан е заинтересован от такова развитие, поради факта, че изгради TANAP, разви се транспортната инфраструктура от Азербайджан до Европа. А възможностите на самия Азербайджан за износ не са толкова големи, както някои си го представят – да, той добива природен газ, но той е много зависим от добива на нефт, така че, той не може да си позволи да добави количества към онези, които в настоящия момент са обявени.

Този проект за Транскаспийски газопровод има много сериозна подкрепа от страна на ЕС. През годините Съюза правеше всичко възможно да подпомогне процеса и се надявам в близко бъдеще тази възможност да се реализира.

Така че, в дългосрочен план България има възможност за доставки на природен газ от Туркменистан, за съжаление, обаче през Русия е малко вероятно.

 Известно е, че европейският енергиен пакет изисква минимално три източника на доставка, а ние имаме един. Ако дойде туркменистански газ, по руски тръби, може ли това да се смята за втори?

Не, не би могло да се приеме, поради факта, че доставчикът за България ще бъде отново Русия. Това, което беше обявено от министър Петкова и г-н Борисов беше, че доставката ще се реализира на принципа на суапови сделки с Русия. Тоест, България ще купи природен газ от Туркменистан, ще го даде на Русия, а Русия ще ни даде руски природен газ. Така че, реално погледнато няма диверсификация на източниците, нито на трасетата, както е удобно политически да се говори. Но в края на краищата България има много по-голяма вероятност да диверсифицира източниците си първо от Азербайджан (чийто природен газ трябва да дойде до 1 година или поне такива са намеренията, друг е въпросът дали това ще се реализира), а след година- година и половина ще започне сериозен добив на природен газ от румънските морски находища. Възможно е, след като се завърши трансграничната връзка между България и Гърция, да започнат доставки и от там. Много сериозна възможност за доставка се очертава през Турция.

Турция има много сериозна позиция и работи по въпроса да се развие като газов хъб на база на доставки от Азербайджан, на доставки от втечнен природен газ, не трябва да забравяме, че Турция има голям терминал в Мраморно море, който е с по-голям терминал от този в Гърция.

През тази година Турция ограничи вноските на руски природен за сметка на внос на LNG, значително по-конкурентни цени. Турското правителство обяви, че е предоставило редица експортни лицензи на фирми, свързани с газовия бизнес, което означава, че много компании се готвят да изнасят природен газ към Гърция и България.

Така че, в очертаващото се близко бъдеще се надявам тези възможности да се реализират, така че България в много кратки срокове може да постигне сериозна диверсификация. Друг е въпросът дали има политическо желание и воля това да се случи и дали някоя от тези възможности няма да бъде възпрепятствана по чисто политически причини, както това се случва от близо 15г.

С отказа да се завършат връзките с Румъния, Турция и Гърция?

Много често се дискутира това. Една от причините до този момент гръцката връзка да не се реализира е начинът, по който беше структуриран проектът от българска и гръцка страна. Съвсем преднамерено те го направиха по възможно най-трудния начин, за разлика от Румънската връзка.

Но румънската връзка се реализира бързо, с финансовата подкрепа на ЕС, като междусистемна връзка, поради факта, че България е в невъзможност да я използва за физически доставки на природен газ от Румъния към България, но би могла да бъде използвана от България към Румъния.

Тоест, от практически план България няма непосредствени ползи и възможности да се реализират доставки от съседните страни по тези междусистемни връзки, за които става въпрос.

Към настоящия момент България се опитва да имитира диверсификация чрез Гърция, с прословутия LNG газ от Америка и други страни. Не трябва да забравяме, че това е една имитация на диверсификация, защото реално погледнато доставките се реализират на принципа на суап, който пък се реализира с активното съдействие на Русия.

България по същество купува LNG газ от където си иска, но ползва и предоставя на своите потребители руски природен газ. Тези чисто политически еквилибристики не водят до реална диверсификация на физически количества природен газ.

Договорът ни с Русия за доставка на газ през Украйна е валиден още 2 години. Предвиждате ли, че Русия ще спре по-рано от този срок преносът на газ за България през Украйна?

Всъщност още три години остават. През този период се очаква да бъдат доставени количества природен газ от Азербайджан. Нещата ще намерят своето развитие. Да, съществува такава възможност и нейната реализация ще се види на 1 януари 2021г., когато заработи активно Турски поток и основните количества природен газ от Русия към Турция минават по тази тръба.

Аз очаквам значителна част от тези количества – не повече от 3,5 млрд. куб. метра да се насочат от Турция през България за доставки до Гърция и Македония. Теоретично е възможно, при ограничаване на потреблението на руски природен газ в Турция, значителни количества да бъдат насочени и към България.

В дългосрочен план ми се струва, че транзитът на природен газ през Украйна за България по „Българския газопровод”, ще продължат, разбира се, в намален обем, но поне балансът на интереса е в тази посока.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!