Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
Г-н Казанджиев, какво направи Румен Радев по отношение на енергетиката при посещението си в Москва?
Не мисля, че президентът Румен Радев е направил каквото и да е при посещението си в Москва. Това беше посещение като политически акт, а не с прагматична насоченост. Въпреки че в сферата на енергетиката бе направен опит да се представи като едва ли не някакво постижение изказването на мнение за ползите от един „Български поток” и зад една централа. В края на краищата аз споделям мнението на много наблюдатели, които считат, че всъщност посещението на Румен Радев беше по-скоро прелюдия към посещението на премиера Борисов в Москва.
Какво очаквате, че ще направи пък Борисов, очаквате ли някакви разговори по същество?
Не мисля, че разговорите по същество биха довели до някаква промяна в становището на Русия. Нещата по мое лично мнение вече са определени като перспективи за развитие. „Турски поток” до края на тази година ще акостира на турското крайбрежие. Дали ще има „Български поток” е един много сериозен въпрос, но аз не считам, че трябва да се зареждаме с оптимизъм по отношение на него, поради факта, че след посещението на г-жа Меркел в Москва и декларацията на Путин относно гарантиране на тръбите през Украйна, нещата се попромениха. Така че едва ли е необходим поне на този етап проектът „Български поток” поне в момента.
Последно какво се случва с „Турски поток”? Казахте, че до края на годината очаквате той да бъде завършен, но може ли да се реализира в пълния си капацитет?
Във всички случаи „Турски поток” поне с една тръба с капацитет 15,7 млрд. куб. м ще бъде реализиран, поради факта, че е изключително геополитически натоварен проект и поради факта, че този проект кореспондира и съответства на стратегията на „Газпром” за навлизане на пазари директно, а не чрез страни транзитьори. От чисто геополитическа гледна точка и от гледна точка на пазарна реализация „Газпром” ще за го завърши.
Друг е въпросът за втората тръба на „Турски поток”, също с капацитет 15,7-15,5 млрд. кум. М. Твърде проблематично е този проект да бъде реализиран, първо поради факта, че нещата се промениха, както споменах, след посещението на Меркел, и второ – поради факта, че е лишен от икономически смисъл. В края на краищата геополитическите намерения на Русия като правило преобладават над икономическата логика и здрав разум.
Какво означава завършването на този проект за България от енергийна гледна точка?
По-скоро България ще бъде лишена от значителни приходи от транзита на руски природен газ за Турция. По-вероятно е България да се лиши от приходи в обем от около 70% от приходите към настоящия момент. Така че реализацията на „Турски поток” ще нанесе на България по-скоро един доста сериозен икономически ущърб, отколкото каквито и да е ползи.
Очаквате ли след посещението на Борисов в Москва възраждане на „Южен поток” и „Белене” или това е ход на правителството да оказва натиск върху Брюксел?
Не мисля, че проектът „Южен поток” през България или „Южен поток” в обема, който беше обявен навремето, има бъдеще и не мисля, че той към настоящия момент вече е актуален. За сведение на читателите би следвало да се подчертае, че спирането на проекта „Южен поток” не беше действие на Борисов или на българското правителство, а беше едностранно действие на Русия. Лично аз считам, че Русия никога не е гледала сериозно на този проект, поради факта, че той не решава абсолютно никакви нейни геополитически проблеми.
По отношение на „Белене” вие знаете обществените нагласи, знаете какво представлява този проект. Дали ще се стигне до неговата реализация е въпрос с повишена трудност. Така или иначе целта на българския политически елит или статуквото е на територията на България да са в процес на реализация крупни енергийни проекти като генератори на корупция на най-високо ниво. България ще продължи да използва големите инфраструктурни проекти като лост за преразпределение на национален доход към частни лица.
