Христо Казанджиев
на снимката: енергийният експерт Христо Казанджиев
Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.

 

В четвъртък излезе информация, че Русия и Украйна са постигнали споразумение за преноса на природен газ през Украйна. Какво още се разбира съобщението?

Това, което разбрахме във връзка с преговорите между „Газпром” и Украйна, със съдействието на ЕК и Германия (което е положителна стъпка),е, че Украйна и „Газпром” са се договорили по принцип по всички спорни въпроси, като подписването на конкретното споразумение е отложено за по-късна дата.

Да разбираме ли, че няма пречки пред подписването на този договор?

Договорът ще бъде подписан по-късно. Аз обаче никога не съм се съмнявал, разбира се, с известни резерви, че такова споразумение ще се подпише, още повече, че то е в интерес както на Украйна, така и на Русия.

Всичко това, което се случваше до този момент, беше, за да се принуди едната или другата страна на съществени отстъпки. Очевидно в края на срока за договаряне, хората са изтрезнели, станали са по-прагматични и са се договорили по всички принципни въпроси?

За какъв срок ще бъде договорът между Русия и Украйна?

Онова, което се дискутираше е, че договорът, който устройва Украйна, а предполагам, че устройва и Русия, е за период от 10 години. Това е индикативният срок. Най-вероятно такъв договор ще бъде подписан, не поради необходимостта от транзитиране на определени количества в определени обеми, отколкото за използване на техническата инфраструктура на Украйна за съхранение на природен газ, като генерален балансьор на пазара на руски природен газ в Европа.

Какво означава това за България?

За България това означава доста интересна ситуация. В края на краищата, въпросът за осигуряване на руски природен газ през България за Сърбия излиза на дневен план, поради факта, че преносът през Украйна и Унгария ще бъде значително по-евтин.

Второ – отпада необходимостта за изграждане на втора тръба на „Турски поток”, която да осигури газ през България.

Така че, България би могла да се надява на известен транзит през нейна територия, едва само от една тръба на „Турски поток”.

Онова, което ние от Българския енергиен и минен форум предупреждавахме, че е много вероятно да се случи, вероятно ще се случи и България ще понесе всички последствия от своята неразумна инвестиционна политика и предоверяване на Русия като партньор в енергетиката.

С Вас и друг път сме говорили, но на какъв етап в момента е изграждането на „Турски поток”, защото Вие казвате, че реално вече няма да има смисъл от втората тръба по него? Ще бъде ли завършен изобщо този проект?

Към настоящия момент беше обявено, че на 8 януари ще бъде официалното откриване на „Турски поток” до Турция, и от Турция през България. България уведоми, че е готова да транзитира природен газ до България и страните около нея.

Към настоящия момент обаче няма яснота дали изобщо има втора тръба на „Турски поток” и дали проектът няма да се ограничи до една-единствена тръба с капацитет от 15,75 мрлд. куб.метра.

В допълнение на това, пазарът на природен газ в Турция радикално се промени през последните 2 години и Турция започна да намалява доставките на природен газ от Русия за собствената си икономика, за сметка на вноса на втечнен природен газ.

Така че, това динамично развитие на пазара в Турция ще повлияе несъмнено и на бъдещето на целия проект „Турски поток”. Тоест, този проект ще се ограничи до една-единствена тръба за внос на руски природен газ за Турция. Онова, което остане като нереализирано от Турция, ще бъде насочено през България за съседните страни, ако изобщо има такива количества.

В такъв случай проектът „Турски поток” рентабилен ли е за България?

Той по принцип, и в началото, при пренатоварване на проекта, беше твърде спорен като реализация и жизнеспособност. Още повече, че самият проект е значително оскъпен поради една или друга причина, с минимум 40%. На всичкото отгоре се планира изграждане на инфраструктура, която е напълно излишна. Имам предвид новата компресорна станция в Провадия, защото старата, която също е там, губи своето значение за транзита от север на юг , и можеше да се включи в проекта „Турски поток”.

Но очевидно целта на българските управляващи е да се изразходят огромни средства за реализация на техническа инфраструктура, която в крайна сметка ще се окаже неефективна и излишна на етапа на сключване на споразумение между Русия и Украйна.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!