СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Иде ли – новата рецесия или само ни плашат?

През декември 2007 Лари Кудлоу, тогава водещ в американската телевизия CNBC, обяви: „Няма опасност от рецесия. Това няма да се случи „. Същият месец икономиката на САЩ отбеляза най-големия си спад след Голямата депресия.

Миналата седмица Лари Кудлоу, вече директор на Националния икономически съвет, на фона на Белия дом успокои, че отново няма опасност за икономиката: „Четох много странни неща как рецесията е точно зад ъгъла. Глупости „, каза той. „Рецесията е толкова далече, че не мога даже да я видя“.

Но опитът ни кара да поставим думите му под съмнение. Може ли, поредната оптимистична прогноза на икономиста, да е белег за приближаваща рецесия? Ако следите фондовия пазар (не българския, де) вероятно ще сте забелязали, че напоследък има сериозни колебания. След като във вторник промишленията индекс Dow Jones, потъна с около 550 пункта, изминалите няколко седмици не са корекция, а сред най-лошите сривове на  пазара през последните десетилетия. Според някои анализатори, негативната тенденция може да се задържи.

Главоломно падащите цени на акциите, изглеждат като временна криза, на фона на цялостната икономика на САЩ, която е в извънредно добра форма. Безработицата е 3.7%, което е най-ниската й стойност от началото на новия век. Удовлетворението на хората от работата е на най-високото си ниво, над десетилетие. Малкият бизнес и доверието на потребителите достигнаха рекордни стойности през 2018.

На този фон, страховете на Уол Стрийт силно контрастират на оптимизма на останалите участници в най-голямата икономика на света. Сравнението между тях веднага навежда на мисълта, че „борсата не е икономиката“.  Но нека направим едно уточнение – „борсата не е цялата икономика“, а също така „ръстът на заплатите или разходите за здравеопазване не са цялата икономика“. От друга страна, фондовият пазар е онази част от икономиката, която отразява стойността на инвестирания в публичните дружества капитали плюс прогнозата за бъдещите им приходи. Когато се увеличава цената на труда (добра новина за работещите), лихвите по кредитите започват да се покачват (за радост на депозантите), което води до повишение на производствената цена за много предприятия, а това ги прави по-малко атрактивни за инвеститорите, т.е. акциите им на борсата спадат.

Дълго време корпоративните пачалби се вдигаха, тъй като разходите за труд бяха ниски. Сега е обратното – финансовите резултати на компаниите са поставени на изпитание, а разходите за заплати се вдигат.

Но тази обратнопропорционална зависимост не е отговорът, който инвеститорите и предприемачите искат. Те очакват да чуят – какво следва. Може ли спадът на Уол Стрийт да доведе до отлив на инвестиции, който да обхване цялата икономика? Или – направо на въпроса – ще има ли отново рецесия?

Един от начините да се прогнозира дали пак американската икономика е изправена пред пропаст, е да си припомним някои от последните кризи и да видим дали истрорията се повтаря.

Да започнем със 70-те години на миналия век, когато редица петролни кризи допринесоха за рядък период на стагнация (застой в икономиката) плюс инфлация или както макроикономистите го наричат „стагфлация“. Днес обратно – цените на петрола са ниски, което помага на потребителите и бизнеса да се чувстват по-богати, а пораженията са за сметка на енергийната индустрия. Независимо от факта, че САЩ сега са водещият световен производител на петрол, американската икономика се движи от потреблението и услугите, а не от производството на петрол и износа. (Икономиките на страните от Близкия изток обаче зависят от цените на петрола, а тази на Русия е ориентирана към производство на природен газ и експорта му. Българската икономика също е експортно ориентирана, само че ние изнасяме суровини и продукти на леката промишленост.) Затова евентуален дългосрочен спад в цените на петрола, няма да нанесе сериозни щети на САЩ или България.

Кризата от началото на 80-те години беше страничен ефект от решението на Фед да вдигне лихвените проценти, за да снижи инфлацията. Тази стратегия приличаше много на това, което прави пожарната: наводява къщата, за да я спаси от пожар. Днес в икономиката няма нито „пожар“ (висока инфлация), нито „наводнение“ (високи лихви).  Въпреки че Фед отново вдига лихвените проценти и сред анализаторите има сериозен дебат дали и колко бързо, това  трябва да се направи, посоката не може да бъде по-различна. Инфлацията е ниска и лихвите пълзят нагоре.

Следващите две рецесии –  от началото на 90-те и началото на 21-ви век, бяха по-сложни. Катастрофата на фондовия пазар през 1987, при която за броени дни Dow Jones загуби над 1/5 от стойността си, съвпадна с разпада на спестовната и кредитната индустрия. Фед бързо повиши лихвените проценти,  тъй като правителственият спасителен план за банките, доведе до страхове, че федералният дефицит ще се увеличи. Към трудностите на икономиката се прибави и иракската инвазия в Кувейт през 1990, която за пет месеца доведе до удвояване цените на петрола. Потребителското доверие се понижи, като се снижи и икономическият ръст.  Според икономистите, рецесията през 2001 няма нищо общо с терористичните нападения от 11 септември, както и със спукването на  “дотком“ балона. Анализ на кризата от 2003, на Федералния резерв изброява няколко променливи, сред които внезапния спад на износа и рязкото понижение на бизнес инвестициите през първата половина на 2001.

Колко от тези фактори засягат днешната икономика? Няма национален скандал за ипотечно кредитиране, не се спасяват банки, няма рязко увеличение на лихвените проценти и цените на петрола не скачат, заради война в Близкия изток. Съществува заплаха обаче за износа на САЩ. Санкциите на президента Доналд Тръмп срещу Китай навредиха на производителите на соя и на други компании, които правят бизнес с Поднебената империя. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че политиките на Тръмп ще намалят световната търговия с няколко стотин милиарда долара, а икономисти отвъд Океана твърдят, че търговската политика на Белия дом ще забави ръста в САЩ. През последните 100 години американската икономика е достатъчно устойчива, за да не се влияе от проблемите в други страни. Но евентуален спад в Китай – причинен от високия дълг и катализиран от търговската война на Тръмп – може да се окаже студът, който поразява световната икономика.

И накрая, стигаме до Голямата рецесия, която беше докарана от балона в ипотечното кредитиране. Макар че на практика никой не очаква, че светът ще се сблъска с нещо като международния икономически апокалипсис от 2008, продажбите на нови еднофамилни жилища в САЩ са намалели с 22% през септември от пика си през 2017. Жилищните инвестиции, обаче дърпат назад ръста на БВП през цялата година. Също така загриженост буди и фактът, че дори когато са се повишавали цените на акциите и печалбите, компаниите са заемали капитал при много ниски лихвени равнища, което би могло да се превърне в сериозна тежест, ако лихвите се покачат твърде бързо. Корпоративният дълг се е утроил през последните осем години до историческите си върхове , твърдят от Morgan Stanley.

Съдбовна комбинация ли е високия корпоративен дълг плюс охлаждащ се жилищен сектор и може ли тя да доведе до миниверсия на Голямата рецесия – това питат от Bloomberg Бил Макбрайд, известен президентски икономически анализатор и автор на блога “Пресментнатият риск” (Calculated Risk): „Не виждам признаци на рецесия през следващите шест месеца“, казва Макбрайд. „Мисля, че икономиката е доста солидна. Наскоро продажбите на нови жилища се забавиха поради по-високите ставки на ипотечните заеми и новата данъчна политика. Тъй като много милениъли продължават да изплащат студентски дълг, той прогнозира, че продажбите на нови и еднофамилни домове ще се развиват с колебания през следващите няколко години. Неговата присъда е: забавяне, може би; но не и спад. Все пак трябва да наблюдаваме три неща: износа, Китай и може би задаващата се сянка на корпоративния дълг. Но нищо в най-мощната световна икономика не предсказва предстоящата рецесия.