Инж. Николай Кисьов е експерт с дългогодишен опит в сферата на рибарството и аквакултурите. Минал е през всички звена на администрацията и дълго време е изпълнителен директор на Национална асоциация по рибарство и аквакултури в България „НАРиБа – БГ”. Към момента, инж. Кисьов е независим експерт по рибарство и аквакултури.
Рибарите протестират срещу пълната забрана за улов на бяла мида. Какъв точно е проблемът?
В последно време участвах в едни срещи между МОСВ, Агенцията по рибарство и експерти, защото съм запознат с проблема с улова на бяла мида повече от 15 години. Когато се прояви интерес към бялата мида, аз още бях началник на Държавната агенция по рибарство към министерството. Тогава проведохме една среща с италиански фирми. Срещнахме обаче сериозна обструкция от псевдоеколози, които за съжаление бяха от научните среди. Не можахме да се преборим да докажем една простичка истина – най-ефикасно тези миди се ловят с вид драги, които ги драгират в пясъка. Много хора твърдят, че тези драги унищожават мицелите и никой не се вслуша в нашия глас, че когато морето е бурно, вълната разорава десетки хиляди пъти по-силно пясъка. Тоест, бялата мида е много устойчива.
За съжаление, през последните месеци констатирах, че нашите учени отново не са подготвени по този въпрос. Те дори нямат единно становище какъв е жизнения цикъл на тази мида. Тя живее 2 години и половина. Някои учени твърдят, че тя живее 4 години, но това не е вярно. Не е правено рутинно изследване на бялата мида – да се финансира и да се направи продължително проучване, което да обхване поне два периода на тази мида.
Сега в момента от Агенцията по рибарство нищо не зависи, всичко се решава в МОСВ. Разговарях с шефа на агенцията и той споделя моето мнение. Министерствата на околната среда действа на принципа – няма човек, няма проблем, или както в случая забранява улова на бяла мида.
Забраните, особено когато не са научно обосновани и не са свързани със социално-икономическия аспект, са в общи линии безсмислени и обслужват нелегалния сектор и бракониерството.
За съжаление, такава практиката в последно време – всичко, което вършат настройва бизнеса срещу екологията. Това е абсурдно. От стопанските сектори, рибарите са най-екологично ориентираните хора, защото те са заинтересовани водата да е чиста, защото тяхната продукция – рибата, зависи от качеството на водата.
Защо трябва да има пълна забрана, когато забраната може да бъде временна – по време на размножителния период, както е за всички видове организми. Това е най-логичното нещо и се практикува в целия свят. Самият бизнес предлага тази идея.
По този въпрос се говори много активно през последните две години. През това време учените можеха да се подготвят – кога настъпва размножителния период и кога приключва. Но за да се подготвят, Министерството на околната среда трябваше да даде задание и да плати.
Тези институти са изключително бедни и финансирането им е само за някои рутинни цели. Всичко останало трябва си добавят на принципа на „стопанската сметка”, а това винаги мирише на корупция.
Когато в науката се добавят външни пари в нашите условия, значи е корупция – тоест, те изпълняват поръчки.
Какво решение предлагате?
Въпросът е комплексен и трябва да се адресира към министерството. Това, което аз предлагам от години наред и въпреки положителните отговори, които получавам, нищо не се случва – министърът и зам.-министърът трябва да имат читави съветници.
За бялата мида са издадени няколко стотин разрешителни, хората вече са се охарчили за оборудване и те забраняват улова й.
Компаниите, които получават разрешителни да ловуват, трябва да се справят с много тежка администрация. Това е едно много страшно ходене по мъките.
Всяка година се говори, че административната тежест ще бъде намалена. Нека видим докъде ще се стигне този път.
Всичко това води до това бизнесът да воюва с държавата, а това е абсурдно – навсякъде е обратно, защото държавата зависи от бизнеса.
Горещо съветвам министъра и зам.-министъра да си наемат компетентни съветници.
Знаете, че когато административните служители не са подготвени достатъчно добре, лъжат шефовете си или им дават непълна информация. А когато министърът тръгне за Брюксел, той трябва да е добре подготвен, за да може да се надхитри с всички останали държави членки. Защото, когато отиде там, той трябва да се пазари, а това става с аргументирано надхитряване.
Случаят с бялата мида е поредното звено от липсата на взаимни усилия да се върви в една посока, в полза на бизнеса, рибарите и дребния бизнес.
Като човек, който от дълги години се занимава с рибарство, какво препоръчвате на хората?
Най-болният въпрос на нашия отрасъл е рибата на нашата трапеза! Първото място на България в Европа по сърдечно-съдови заболявания е в пряка връзка с последното ни място по консумация на риба. Това го казват лекарите и диетолозите. Ние ядем некачествена риба, гледаме да е по-евтина. Много модерно стана да се яде сьомга, защото я рекламират като източник на омега-3 мастни киселини. Този вид риба, който се продава в България, е гледан в изкуствени водоизточници и няма по какъв начин тя да е богата на омега-3, защото в естествената си среда, сьомгата се храни с планктон, а не с изкуствена храна.
Българският толстолоб и шарана съдържат омега-3 и няма кой да направи една национална промоционална кампания за консумиране на риба.
В Дания, например, едно време консумираха 20 кг. риба от глава на население, ние тук консумираме по 4 кг. Те започнаха рекламни кампании по медиите за консумация на риба и рибни продукти и за една година потреблението се увеличи с 15%.
Този проблем може да бъде разрешен, включително и с европейско финансиране.
За още интервюта, анализи и коментари харесайте страницата ни във Фейсбук.
