Иван Хиновски
на снимката: енергийният експерт Иван Хиновски
Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия.
Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001)
Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония.
Работил е като консултант за световни компании като „Уестнгхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР.

 

 

Г-н Хиновски, преди няколко седмици „Газпром” постигна споразумение с ЕК, с което се задължава да продава на България и още няколко източноевропейски страни газ на конкурентни цени. Има срок за водене на преговори, водили ли сме до момента разговори с „Газпром”?

„Газпром” по Антимонополния закон получи изискване от ЕК да започне преговори с осемте страни от ЕС, които получават газ по завишени цени. Но нищо не е предопределено. Тепърва всяка една от тези осем страни трябва да си разработи стратегия какво ще иска, какви условия, какви отстъпки и какви бъдещи модели на договора, как ще се индексира газът – дали по нова методика ако има такава. Има много неясни страни.

Вече Полша и Словакия успяха да започнат преговори и имат частични успехи.

Колко време й остава на България да започне тези преговори и свършено ли е нещо до момента?

Няколко седмици остават. Какво е свършено до момента? Общественият доставчик „Булгаргаз”, който всъщност е страната по договора за внос на газ от „Газпром експорт” в момента прави анализи за количествата газ, които могат да останат на принципа  take or pay (взимай или плащай, бел. ред). Целият капацитет на мрежата до сега беше блокиран по договора.

Аз не съм в тази работна група, но най-вероятно се правят анализи на това кои количества могат да останат по схемата take or pay, поне би трябвало това да бъдат едни намалени количества и да бъде освободена една квота за свободна търговия в близко време.

Споменахте, че вече две държави имат напредък в преговорите, бавим ли се ние, или при нас ситуацията е различна?

В тези страни, това са Полша и Словакия, нещата са много по-ясни. При нас е много хетерогенна структурата на потреблението и може би по-бавно се изясняват бъдещите изисквания на българската страна към „Газпром експорт”. Предполагам, че в скоро време ще има предложения. Ние трябва първо да получим предложения от руската страна за започване на преговори.

Т.е. предполагате, че забавянето се дължи на технически причини, а не на нещо друго?

Поне аз не виждам други причини освен технически. Ясна е политическата воля на всички да се започнат преговори с „Газпром” за промени в цените и условията. Лично аз смятам, че е много важно да се промени и формулата, по която се индексира цената на природния газ.

В момента тя е твърдо обвързана за цената на петрола сорт „Брент”. Тъй като той се движи нагоре в последно време, затова ние изпитваме такива трудности. Възходяща е цената от 7-8 месеца насам и се очаква и в бъдеще да бъде възходяща, което за нас не е благоприятно.

Колко по-скъп руски газ плаща в момента България в сравнение със западноевропейските държави?

Колкото и абсурдно да звучи, България плаща най-евтиния аз в момента. Въпреки всичко, в сравнение с нашия стандарт той е много скъп и затруднява нашата индустрия. Този скок в цената на газа също влияе много негативно на конкурентоспособността на индустрията.

Това е защото нашата производителност е релативно по-малка от тази в Западна Европа и всяка промяна в цената на газа удря много сериозно конкурентоспособността на българската индустрия, а и на бита, защото много битови потребители ползват природен газ.

Очаква се и от 1 октомври ново увеличение на цената на природния газ с 14%, както поиска „Булгаргаз”. Очаквате ли наистина да е толкова драстично увеличението и как то ще се отрази на цените на тока и топлинната енергия – с колко ще се повишат те?

Този скок е неизбежен. Мисля че последната цена, която КЕВР определи, е 13,8%. Това е сериозен удар върху стандарта на българина и на българската индустрия, защото това значи автоматически нарастване с толкова процента на оперативните разходи на много индустриални и промишлени предприятия.

Най-тежко ще бъде понесено увеличението от топлофикациите, тъй като 70% от техните експлоатационни разходи са разходи за горива. Ще се повишат с 14% разходите на „Топлофикация София”, както и на всички други топлофикации. Това ще се отрази върху цените незабавно.

И през цените на комбинираното производство на електроенергия и топлинната енергия ще се отрази и върху електроенергията на пазара, но в по-малка степен.

С колко процента очаквате да се повиши цената на тока?

За тока очаквам повишение с не повече от 1-2%, но топлинната енергия според мен с около 40-50%.

Как ще коментирате политиката на КЕВР, която увеличаваше цената на газа и през изминалите тримесечия, но с по-малко, а сега, точно преди началото на зимния сезон, я увеличава с драстичните 13,8%?

КЕВР аналогично задържаше цената на природния газ с идеята да настъпи едно успокояване в ръста, за да може да не се стига до такива драстични увеличения. Аз това го оценявам като социална функция, която е в полза на всички – и на индустрията, и на бита. Сега вече няма накъде.

Дружествата са станали без резерви. До сега КЕВР изстискваше до голяма степен резервите на топлофикациите и на „Булгаргаз”, но сега се стигна до там, че с тази цена це компенсиа до известна степен и задържането от миналото.  Повече не може да се толерира.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!