Иван Нейков е български юрист и политик. Той завършва право в Софийския университет и до 1990 г. е инспектор-юрист в Главната инспекция по труда.
Между 1990 и 1997 г. е последователно завеждащ правен отдел в КНСБ и в същото време заместник-председател на синдиката. През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски.
Остава начело на министерството, вече преименувано на Министерство на труда и социалната политика, и в последвалото правителство на Иван Костов.
Бил е общински съветник в София, ръководител на делегацията на КНСБ в Националния съвет за тристранно сътрудничество и ръководител на групата по провеждане на пенсионната реформа и изработване на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
В момента Иван Нейков е директор на Балкансия институт по труда и социалната политика.
Г-н Нейков, с новото преизчисляване на пенсиите, стана ясно, че някои пенсионери ще бъдат ощетени. Защо се наложиха тези промени и кои са хората, които ще загубят най-много от тях?
Трябва да кажем каква е хронологията, за да помогнем на Вашите зрители да се ориентират в ситуацията. През 2014 г. имаше една сериозна дискусия, в която се стигна до решение от 1 януари 2019 г. при изчисляването на пенсиите на хората вече да не се вземат предвид годините преди 1997 г. Това беше решено, беше даден и гратисен период, за да могат и хората да се подготвят.
Миналата година през есента към тази промяна от 2014 г. внезапно беше добавена и друга – че при преизчисляването на пенсиите от 1 януари 2019 г. няма да бъдат вземани не само годините преди 1997 г., а вече няма да се взимат и годините преди 2000 г., т.е. бяха „задраскани” още три години от трудовия и осигурителния стаж на хората.
Всъщност сега законът предвижда, че всеки човек, който ще се пенсионира след 1 януари 2019 г., неговата пенсия ще се изчислява на базата на осигуровките и осигурителния му принос, стажа му, които са натрупани след 1 януари 2000 г. Както се казва, забравете стажа преди 2000 г.
При такава промяна съществува т. нар. феномен „на границата”. Винаги има случаи, в които има печеливши, но има и губещи. По предварителни разчети на НОИ близо 2/3 (или 60%) от хората всъщност ще бъдат в по-добро положение, тъй като те са получавали преди 2000 г. явно по-ниски заплати и по-ниски осигуровки са внасяни. В резултат на това поради факта, че този стаж от преди 2000 г. няма да се отчита, сега ще взимат по-голяма пенсия.
За съжаление нещата не са само бели. Има случаи (в момента НОИ изчислява какви ще бъдат), при които тази промяна ще доведе до намаляване на пенсията в сравнение с нейния размер, ако бяха взимани предвид и годините 2000-ата.
Това са случаите, при които човек преди 2000 г. се е осигурявал на по-висока заплата, а след това по някаква причина рязко е намалил размера на осигурителния доход, върху който се е осигурявал. И при комбинацията преди 1 януари 2019 г. имаше известно компенсиране, ако си бил с по-високи осигуровки преди 2000 г. и с по-ниски осигуровки след това.
Сега всъщност този механизъм на компенсация няма да действа просто защото го няма стажът преди 2000 г. В резултата на това, Вие сами знаете, една част от хората ще се окаже, че сега трябва да получават по-ниска пенсия, отколкото биха получавали при стария начин на изчисляване на пенсиите. Това е картината.
Много сериозни забележки могат да се направят към начина, по който беше направена промяната през 2018 г. Нико не може да каже, че пет години са малък период (от 2014 г. до 2019 г.) за другата промяна, която беше направена за стажа преди 1997 г. и хората бяха подготвени или най-малкото калкулираха тази промяна в своите представи.
Неприятната изненада беше с премахването на годините от 1997 до 2000 г. – беше направено рязко, без дискусия, без да се направи една предварителна оценка на въздействието на тази промяна и сега всъщност хората според мен реагират абсолютно логично и правилно, защитавайки своите интереси.
Сега логичният въпрос е защо това беше направено без дискусия, защо без предварителна оценка – кой е виновен за това?
Този въпрос може да бъде разширен и с друго: Защо през 2014 г. казахме, че таванът на пенсиите пада от 2019 г., а през лятото на миналата година казахме – забравете, ще има таван и след 2019-а?
Един от най-големите проблеми в българската осигурителна система са тези многобройни непоследователни, по някой път внезапни, на коляно правени промени на модела. От 2000 г., когато стартира новият модел за социално осигуряване, поне 50 пъти е променян. Няма година, в която поне по няколко пъти да не е променян този модел.
В резултат на това създаваме наистина едно недоверие в хората в самата осигурителна система за това, че много пъти правилата са сменяни в хода на играта без хората да могат да се подготвят, така че отговорността е на управляващите.
А защо беше направено? Знам ли, може би са смятали, че ще мине, но виждаме, че обществото се променя, променят се генерациите. Ако преди десетилетия си могъл да им кажеш „така каза партията или държавата” и да очакваш мълчание от хората, сега няма да стане.
Генерациите се смениха. Трябва управляващите да знаят, че все по-често и по-често хората ще казват „аз искам защита на моите интереси”.
Колко средства се дават в момента от парите на данъкоплатците за пенсии и справедливо ли е изобщо от общите ни пари да се дават за това, а не само от пенсионните вноски?
Солидарният стълб – това е най-големия осигурителен стълб, най-големият пенсионен стълб (или НОИ) – работи именно на този принцип, на принципа на солидарността. При него днешните работещи със своите осигуровки дават средствата за пенсии на днешните пенсионери. Този обществен договор върви и през годините.
Нашият пенсионен модел е такъв, че ако имаме случай на недостиг на пари в НОИ, това води до ситуация, в която недостигащият ресурс се осигурява от републиканския бюджет – това, което Вие казвате, от данъците на всички. Включително между другото от данъците на самите пенсионери.
Този модел е направен, за да може никога да не изпадне солидарният стълб „във фалит”. Той има дефицит. В момента малко над 40% от средствата за пенсии идват не от осигуровки, а от данъци. Останалите малко по-малко от 60% са от осигуровки.
Това е солидарността в обществото. Ако решим, че пенсиите ще бъдат плащани само от осигуровки, тогава едва ли не те трябва да паднат на половина, което е абсолютно недопустимо.
Така ли е и в другите държави в Европа?
Да, абсолютно. Солидарните стълбове там, където ги има, работят точно на този принцип. Днешните работещи осигуряват парите за пенсиите на днешните пенсионери и когато има нужда от допълнителна подкрепа, тя се осигурява от съответната държава.
Знаем, че в България пари за пенсии се дават много – и от данъкоплатците, и от осигуровките, защото и пенсионерите са много. Но не мога да не Ви попитам колко средства се дават за младите хора, какви са политиките за тях?
Пари за млади хора всъщност няма. Има пари за подкрепа на български граждани в определено състояние.
Например, ако приемем Вашата класификация за млади хора, всички пари, които НОИ дава за бременност, раждане, отглеждане на малко дете са пари за млади хора. Всички при, които се дават за детски надбавки, също са за млади хора.
Има много случаи, при които се заплаща от НОИ т. нар. „осигурителен риск” за гледане на болен член от семейството.
Така че нашата осигурителна система е наистина модерна, нормална, осигуряват се почти всички рискове с едно изключение, които съществуват в съвременния цивилизован свят. Но е истина, че най-големият разход на НОИ е за риска пенсия, за риска възраст и тук отиват над 10 млрд. лева всяка година.
Вашето мнение като експерт и бивш социален министър – какво трябва да се направи, за да се балансират политиките за възрастните хора и политиките за младите хора?
Моето мнение е, че не бива да се противопоставят. Не можем да кажем или-или. Няма нормална осигурителна система само за младите или само за възрастните.
Всеки човек от момента на раждането му той вече е в ръцете на осигурителната система за това, че майката на новородения е получавала съответните плащания от осигурителната система, до момента, в който този новороден отиде в един по-добър свят. Тогава пък неговите близки получават последната му пенсия или получават наследствени пенсии.
Няма, не може и не бива да има разделение на млади и стари. Осигурителната система е за цялото общество.
