Ивайло Калфин е български политик, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г., евродепут в периода 2009 – 2014.
Избран за евродепутат от БСП на изборите през 2009 година.
Заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005 – 2009).
През 2014 на изборите за Европейски парламент (ЕП) е водач на кандидат-депутатската листа на АБВ, но партията не получава достатъчно гласове и не успява да вкара свой представител в ЕП. Избран е за народен представител в 43-тото Народно събрание.
Бившият вицепремиер е един от двамата кандидати, които остават в надпреварата за поста на генерален директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Той ще се съревновава с бившият финландски министър на външните работи Виле Итала.
С новите предложения на европейският комисар, отговарящ за бюджета, Гюнтер Йотингер, а и с наближаващото напускане на Великобритания, увеличава ли се общия бюджет на ЕС или се намалява?
Бюджетът е съставен от числа, с които винаги можем да си играем. Бюджетът се намалява, защото Великобритания излиза от ЕС, а това не се компенсира изцяло от допълнителни вноски.
В същото време има сравнително увеличени числа, защото сегашният бюджет, който сега тече, е приет по цени през 2012г. Новият, който се предлага, е по цени от 2018г. и през него се отчита инфлация, която и за в бъдеще ще се отчита годишната инфлация.
Така че като сума той излиза малко по-голям. Но като покупателна способност на средствата, които са отделени, той намалява.
Защо Йотингер предлага намаляване на парите за кохезионните и селскостопански политики, а увеличаване за дигиталните политики и външна сигурност?
Защото там са приоритетите. Йотингер имаше една трудна задача в предложението – от една страна да отчете намаляване на парите с излизането на Великобритания, а от друга – да включи нови приоритети, които липсваха в сегашния бюджет.
В това число охрана на границите, сигурност и т.н. Така че неизбежно се налагаше пренареждане на приоритетите.
Това, което се случи в предложението, разбира се, докато то бъде окончателно прието ще мине доста време, но в него има малко намаляване с 5-7% за земеделие и политика на сближаване (кохезионна политика).
За сметка на това се увеличават средствата за наука, особено в някои области – хиперкомпютри, киберсигурност, изкуствен интелект. Увеличават се средствата за охрана на външните граници, за борба и регулиране на миграцията.
Увеличават се и парите за младежките програми като „Еразъм”, която позволява младежки пътувания – нейният бюджет се вдига два пъти.
Така че това, което виждаме, е пренареждане и актуализиране на приоритетите на Европейския съюз.
Защо еврокомисарят за бюджета не говори за намаляване на разходите в самите европейски институции, след като те достигат около 7% от общия европейски бюджет?
Това не само, че се говори, но е и трайна политика. В сегашния бюджет има, в рамките на цялата бюджетна програма, има съкращение от 5% от администрацията на Европейския съюз. Но имайте предвид, че тези 6% от разходите, с които се издържа европейската администрация, няма друга национална или общинска администрация, която да харчи толкова малко за управление на средствата.
Освен това тя не е много голяма. Ние си създаваме илюзии, че има маса чиновници, които взимат решения – няма такова нещо. Европейската администрация е 60 000 души, тоест – тя е по-малка от българската.
Какво да очаква България от предложените промени в бюджета на ЕС – ще спечелим или ще загубим?
С тези предложения Европейският съюз дава възможност. Като цяло тенденцията на бюджета е да се намалят гарантираните за всяка страна пари, които са т.нар. национални пакети за земеделие и сближаване.
В същото време се отварят условия за централизирани средства, каквито са парите за наука, миграция и т.н.
Така че ние ще запазим парите, ако сме по-успешни в конкуренцията с всички останали.
Трябва да си признаем, че досега България няма особен успех в това отношение.
Но рано или късно, повече от десет години сме членове на ЕС, трябва да се научим да се конкурираме с всички останали с добри проекти.
