След дълго и тежко боледуване, в условията на атавистичен страх от московския колониален господар, с декларацията на МнВР срещу готвената от руското посолство в София провокация на страната на петата си колона в празнуването на 9 септември като “освобождение” на България, вчера си отиде една българска епоха.
Едно не може да се отрече на “вечните освободители” : и този път ни освободиха от себе си., както на 10 ноември 1989 г. при дирижирания от Москва преврат срещу Живков. Отне им после близо 3 години, докато си върнат контрола над българската вътрешна политика и да я доведат до днешния абсурд в българския парламент да няма нито една фракция, която да с осмели да каже крива дума за политиката на Путин.
Сега, след като прекалиха с натиска, принудиха изключително търпеливите български власти, шампиони и по този негативен показател в Европа, да се освободят от задръжките в изричането на неудобната за реставраторите на съветската интерпретация на историята.
Измина цяла седмица от разпространяването на новината, че руската цитадела в София ще се намеси в болезнения, практически несъстоял се с окончателен резултат български разговор за съветската окупация. Докато най-накрая “някой” на върха на държавата, който не е кой да е, се престраши да каже истината за съветската окупация под неразумния, меко казано, натиск на недипломатичната руска дипломация.
Самият факт, че в официален български документ за пръв съветската окупация се назовава именно като окупация е за привържениците на истината у нас почти като първата крачката на американския астронавт на луната – малка стъпка за “малка България”, но голяма кръчка в преодоляването на страха от руската реакция.
А тя, за разлика от дългото обмисляне на българската позиция във връзка с гаврата, замислена на 9 септември, беше светкавична. Чак да се чуди човек как толкова дребна подборност за изпълнената до пръсване със самомнението на световен играч евразийска империя удостои с мълниеносен отговор изявлението на един говорител на МнВР в София.
Учудването, изразено от Кремъл по повод неочакваната проява на достойнство от българска страна, показва за пореден път, че там ни нямат за нищо. Или ни имат за нещо, което не бива да се взима насериозно. Потвърди се впечатлението на германския кореспондент на “ Кьолнише цайтунг” Артур фон Хун за поднесената от българите изненада на Русия след войната й за достъп до Проливите срещу османците през 1878 г., което не веднъж съм споделял:
“Че България не е Туркмения, която може да се управлява просто с камшик, това Русия трябваше да знае. Ако другите не са знаели туй нещо, то е простимо. Но за Русия не е простимо, защото България беше за нея през цял един век главната точка на източната й политика. Русия, следователно, трябваше да познава България и българския народ, като себе си. Но не това беше случаят. Руските дипломати не изучиха добре характера на българския народ, та затова се излъгаха горчиво. Те мислеха, че ще могат да управляват българите с камшик, както татарите и туркмените. Но, господа руски дипломати, българите не са родени за камшици и робство, а за самостоятелен, свободен живот. Лозунгът на българския народ е: “ Свобода, независимост и България за себе си”. ( Артур фон Хун, “Борбата на българите за съединението си”, ( стр. 27-28 )
Ситуацията днес у нас е по – малко “патриотична” , отколкото в годините след онази война през 19 век, но е все така имперски неадекватна в Русия. За съжаление в България постепенно, но методично – чрез пропаганда и премълчаване на историческите факти – както и чрез “зачистка” на несъгласните с това българите от публичността, се наложи уникалното за целия свят правило, че национализмът означава да любиш преди всичко една чужда нация.
Днешният самодържец в Москва надмина своите предшественици на руския трон по успехи в областта на самоизолацията на огромната държава. Той успя да настрои цели народи, смятани от векове от руснаците за братски, макар и подчинени, като грузинският и украинският и дори тласка единствения си европейски съюзник Беларус към демонстрации на сближаване със Запада заради опасността от руска агресия. Беше въпрос на време да измисли нещо по-оригинално по адрес на натовска България, за да постигне нещо подобно като ефект. И ето, че го направи чрез липсата на мярка в преценката накара и доста послушната България да заеме позиция на законна самоотбраната срещу руската хибридна война.
В това отношение Москва просто не остави друг ход на София, освен ако нейният кмет бъде оставен да си удави в своето отявлено русофилство, изразяващо се в участие в разни инициативни комитети на русофилски организации и в пасивна охрана на Монумента на окупационната червена армия МОЧА. Тъй че МнВР дойде на помощ на Йорданка Фандъкова почти като генерал Столетов на връх Шипка. Сега ГЕРБ ще имат коз срещу онези, които критикуват от години нейната пасивна колаборация със съветското (мону)ментално наследство.
Апропо, като кръстник на съветската светиня с прилягащото й истинско съкращение МОЧА, авторът на тези редове не може да не почувства удовлетворение, че най-после към тази истина се присъединява и българската власт. Освен всичко друго, това означава да бъде поднесено от властите извинение на българите, арестувани в подножието на МОЧА заради това, че написаха със спрей думата “окупатори”.
Най-добрата новина този път е във факта, че у нас не се получава като в Грузия и Украйна. Путин постигна изтрезняването от русофилщината в тези две страни чрез насилие и война. У нас той практикува в момента нещо като “мирен преход” към свестяването на българите. На път е да помогне за оздравяването на някои болни от фанатизъм българи само с една изложба. Изложи се в преценката си за вечното мълчание в рамките на “вечната дружба”, надявайки се да се размине само с институционално мърморене, както в случая с провокацията му относно кирилицата и “македонските земи” и след преглътнатата тук стоически гавра на неговия пратеник полковник Гундяев, предрешен като руски патриарх, размахал господарски пръст в София миналата година.
След проверката как реагира българската жаба на руската маса за дисекции чрез убождане с московска елха миналия декември, психолозите в Кремъл явно са си направили грешен извод за търпението на София, където на карта в момента е заложено оцеляването на управляващите на предстоящите избори. И те избраха оцеляването си.
Първата стъпка при българското официално приземяване в света на истината за съветската окупация е направена. Остава да се надяваме, че този ритник на жабата ще отпуши бутилката, в която беше натикан свободният български дух обратно след кратката глътка свобода по времето, когато дори и днешният най-гласовит крепител на тази “дружба” Сидеров призоваваше в “Демокрация” Альоша да бъде освободен от наряд, т.е. да бъде премахнат най-лигавият от всички символи на съветската окупация, представяна като освободителна акция в България.
Иначе казано, вече и на българските медии е позволено да обсъждат забранената тема за съветската окупация. Честито на освободените! Дано да се възползват от свободата, която загубиха по пътя на дългия преход от съветския колониализъм към зле прикритата мимикрия на русофилщината, доминираща над българския политически живот със заплашително размаханото над главите ни оръжие на върха на МОЧА.
