Първата вълна на комбинираните турски избори – за президент и за парламент едновременно – приключи. Съответно на закона турските граждани, живеещи в чужбина, дадоха първи своя вот три дни преди гласуването в страната, което предстои в неделя, 24 юни.
От близо 3 милиона регистрирани турски избиратели в чужбина (в 60 страни) в гласуването са се включили почти 49% от тях. Анализатори не изключват резултатът отвън да повлияе сериозно на крайното съотношение на силите, така че именно този вот да определи развръзката на вота и утрешния ден на Турция.
На извънредните президентски и парламентарни избори тази година кандидатите за президент са шестима, а партиите, участващи във вота за парламента, са осем.
Според последните социологически проучвания от 21.06 т.г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Ердоган и коалиционият партньор – Партията на националистическото действие са на ръба да загубят парламентарното си мнозинство.
Много възможен е и балотаж на избора за държавен глава, което дава шанс на опонентите на Ердоган да сложат край на силната му доминация от близо десетилетие и половина в турската политика.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който е и председател на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, явно, не изключва разклащане на позициите в парламента и вече дори заяви, че, ако неговата политическа сила ПСР не успее да получи мнозинство на изборите в неделя, ще се пробва съставяне на коалиция. И премиерът Бинали Йълдъръм, цитиран от в. „Хюриет“, допуска такъв вариант, ако се съди по изявлението му, че не са желани нови избори. „Не може да занимаваме нацията с избори, но и хората, вярвам, няма да позволят да се случи такава дилема“, каза той. Вицепремиерът Мехмет Шимшек, чийто ресор е икономиката, отиде още по-далеч, като заяви, че ще се търси компромис, дори ако опозицията има мнозинство.
Голямата битка на Партия на справедливостта и развитието е да не допусне да падне под 300 депутати в 600-местния парламент. От години ПСР успява да вземе безпроблемно над 50% от креслата. Тя не успя да стигне до доминантно присъствие само през юни 2015 г. След провала на тогавашните преговори за коалиция Ердоган свика нови избори и така, само няколко месеца по-късно, си върна мнозинството.
На извънредния вот сега, изтеглен по кроеж на Ердоган с цяла година и 4 месеца по-рано, президентската партия се явявава в съюз с дясната Партия на националистическото действие (ПНД). Последните сондажи обаче показват, че дори и като съюз двете формации може да нямат достатъчно мнозинство в турския Меджлис, за да управляват.
Същевременно се очертава вариант и за балотаж на президентския вот между Ердоган и кандидата на опозиционната Републиканска народна партия (РНП) Мухарем Индже(РНП).
Наблюдатели на изборните тенденции в Турция обръщат внимание, че, ако кюрдската Демократична партия на народите (ДПН) надскочи 10 процентния праг и влезе в парламента, възможността ПСР да вземе над 50% от местата в законодателния орган, намаляват чувствително.
Социолозите не изключват партията на Ердоган ПСР и дясната ПНД да спечелят все пак заедно мнозинство от около 52% от гласовете. При този вариант формацията на президента стига малко над 45%, а ПНД – малко над 7 % – възможност за коалиция.
Другите прогнозни резултати: опозиционният алианс на Републиканската народна партия (РНП), Добрата партия на бившия вътрешен министър Мерал Акшенер и още 2 организации достига над 34% от гласовете. От тях РНП се очертава с дял 26%, 8.5% са за Добрата партия. Тъй като двете формации са в предизборен съюз, те биха влезли в парламента заедно с по-малките партии, които са също част от противниковия на Ердоган лагер.
Очертава се Кюрдската партия да прескочи изборната бариера с 11.6 на сто. Кюрдските гласоподаватели имат сериозна тежест за развръзката, те са поне 16 млн. души, около една пета от населението.
Ако след гласуването на 24 юни има втори кръг на избора за президент, следва нов вот една от следващите недели.
Реджеп Тайип Ердоган е президент на Турция от 2014 г. Преди това е министър-председател – от 2003 до 2014 г. Ако бъде преизбран в неделя, той ще бъде първият президент на Турция при новата президентска система на управление, решена след референдум за промяна на конституцията.
Ако ПСР загуби мнозинството си в турския парламент, на Ердоган му предстоят по-трудни времена, коментират опозиционни експерти. Откато въведе извънредното положение, президентът управлява с укази и декрети. „Изгуби ли неговата партия мнозинството си в парламента, дори Ердоган да бъде преизбран, той ще загуби част от силата на сегашната си власт, вече няма да е така ефективен като президент и ще му се наложи да признае властта на парламента“, казват анализаторите.
.
