„Корнелия Нинова все повече започва да прилича на късния Тодор Живков. Ако Живков беше избран от цялата партията, нямаше как да го сменят на 10 ноември. Тя сега неслучайно играе ва банк, подава оставка, за да се кандидатира отново, че да бъде избрана пряко.Единственото, което може е да интригантства. Иначе е напълно безидейна, направо политически невежа. Позволи ли й се да продължи, окончателно ще съсипе БСП.“
Румен Петков, анализатор и главен редактор на „Поглед инфо“
„Чест й прави на Нинова, че се захвана и извади партията от задкулисието и започна да връща БСП към лявото. Неслучайно и не от днес противниците й правят всичко възможно да бъде елиминирана. БСП няма бъдеще начело с хора като Георги Гергов, Мишо Миков, Сергей Станишев, Димитър Дъбов, те са миналото на партията, те са задкулисието и допускане на възкръсването им под една или друга ще е фатално“.
Румен Овчаров
Конкретните две биещи се позиции показват много точно състоянието на Българската социалистическа партия дни преди очаквания в неделя извънредно свикан конгрес. Форум, чието предназначение е да направи разбор на причините за неуспеха на партията на евроизборите и да реши за лидерството на Корнелия Нинова, която драматично пое лична отговорност за провала срещу ГЕРБ с обявяване на оставка и преждевременен конгрес.
Нинова иска санкция за подадената оставка, като същевременно обяви, че ще е първата, която пак ще се кандидатира за водаческото си място. Разчита да се бетонира по новите, наложени от самата нея правила – с пряк избор от цялата членска маса. С което казва, че в действителност не се смята за виновна, а „за прецакана, за жертва“. На недалновидно и насила прекроената от опонентите й евродепутатска листа и на още по-насилственото връщане на Станишев в тази листа – истинската причина, според нея, за катастрофата на 26 май т.г.
Опонентите й също здраво загряват и се заричат и те да не се дадат. Силно желаят да я отстранят колкото може по-скоро и не жалят средствата и медийния шум. Кроят изобщо да не допуснат да се стигне до всепартийно гласуване, да пробват да променят пак устава и да се върне положението лидерът да се избира от конгрес. Или поне да отложат с процедурни и други хватки всяка възможност за последващ пряк избор на лидер с участието на Корнелия Нинова.
Обмислят и вариант да наложат изгоден за тях временен лидер за още една година, когато по правилата следва редовен нов конгрес. А дотогава… я камилата, а камиларя, както се казва по народному.
Уставна вратичка позволява поради извънредната ситуация Корнелия Нинова да бъде за година заменена от и.д. председател измежду сегашните си заместници Стефан Данаилов, Кирил Добрев, Деница Златева или Владимир Москов.
Но тъй като всеки от тях по-скоро не става за лидер по различни причини – здравословни проблеми,прекалено интригантство, невъзможност за заемане на поста поради друга важна ангажираност или… поради пълна липса на авторитет, изпълнението на този сценарий се очертава особено трудно. Както, впрочем, и доста рисково за всички.
Други схемаджии кроят Нинова да бъде оставена с неприета оставка да се пържи още месеци „в собствен сос и като загуби и местните избори да бъде отстранена, но много по-лесно – вече не с един, а с два камъка на врата“.
И т.н., и т.н.
Така че следва конгрес, чийто философски дневен ред се изчерпва с един единствен въпрос: кой кого още сега или пак кой кого, но някой и друг месец по-късно.
Вече е известно, че стигне ли се неделно до решение да се върви към пряко всепартийно гласуване, срещу Нинова ще излязат със своите кандидатури поне половин дузина други претенденти за нейния стол. Сред вече сигурните имена са Костадин Паскалев, Дора Янкова и Валери Жаблянов. Има и други вече загряващи на тъчлинията.
Паскалев е претендент за най-високото червено кресло не отсега, стара лисица със сериозен и партиен, и външен управленски опит, но е недолюбван и от двата противоборстващи сегашни лагера в БСП, защото е доста хлъзгав. Често го играе вътрешен независим играч, а в биографията му седи и едно пространно министерстване. Беше министър на регионалното развитие на Симеон Сакскобургготски, озовал се в царската свита по непълно неведоми пътища.
Дора Янкова и тя е от по-тихите стари лисици, има имиджа на добър партиен кадър и местен управленец, но тя би предала прекалено демодиран, вехт образ на соцпартията, от какъвто никой от кръговете в БСП, а и БСП като цяло няма полза.
Валери Жаблянов вае отдавна образ на ставащ и харесван от всички в БСП кадър, но и при него има много въпросителни и най-трудната за отговор е накъде утре може да се извърти.
Жаблянов скача в играта все пак със сериозни натрупани точки от миналото. Но е под въпрос доколко ще му стигнат тези точки точно в сегашната, много особена и остра вътрешнопартийна битка.
Другите спрягани за водаческия пост по разните сценарии са Красимир Янков, бивш организиционен секретар и позициониращ се като силен опонент на Корнелия Нинова, при който обаче има много пушилка и малко огън. Откъдето и да го погледнеш. И Калоян Паргов – лидер на БСП – София, отлична кадрова селекция на някогашния председател на столичната организация Румен Овчаров, партиец и личност с много качества.
Именно Паргов е сочен от много посоки като особено подходящ за лидерския пост след Корнелия Нинова. Коментиран е като перспективен залог за една утрешна нова БСП, истински модерна и перспективна.
Към днешна дата обаче той избира категорично изчаквателна позиция. Вече обяви, че не смята оставката на Корнелия Нинова за правилна, а приоритетната за него партийна цел е спечелването на София на кметските избори.
Паргов открито, предконгресно посочи, че печелившата според него формула за превземането на София е един „нов Румен Радев“. И заложи директно на вариант с остра игра напред с най-рейтинговата от много време насам фигура на публичната шахматна дъска – омбудсманката Мая Манолова.
При всички случаи проектът „Мая Манолова – столичен кмет“ ще донесе нова сила на Калоян Паргов в последваща негова битка за лидер на БСП. Напълно логично и обяснимо е сегашното му, определено много прагматично поведение, което, впрочем, застъпва твърдо и настойникът Румен Овчаров: че Нинова сега не трябва да си отива.
Обяснението: към който и вариант за отстраняването на Корнелия се тръгне сега (било то със замяна с и.д. лидер или пък с забиване в процес на дълъг и братоубийствен пряк избор на председател в малкото време, оставащо преди местните избори), това ще разнебити окончателно партията. Ще я хвърли в още по-убийствен организационен, а и идеен хаос. Което, откъдето и да го погледнеш, вещае едно и също – сигурна загуба на местните избори, нов тежък удар по БСП.
Най-вече в този контекст би трябвало да се чете и най-актуалното искане на партийното Бюро: Корнелия Нинова предконгресно или конгресно веднага да оттегли оставката си. Точно това е било поискано от Драгомир Стойнев на последното заседание на Изпълнителното бюро и е получило подкрепата на повечето от членовете на соцръководството, твърдят участвали в събитието източници. Драгомир Стойнев, чиято звезда изгря при Станишев и запази светлина и при Корнелия Нинова, има защо да се смята за съвсем неслучаен говорител.
И Калоян Паргов (бидейки представител на най-силната в страната соцорганизация – столичната) е категоричен: „Нинова трябва да се осъзнае и веднага да даде заден ход с оставката, защото с нея хвърли партията в страшна бъркотия. Никой не й искаше оставката по начина, по който тя я хвърли така драматично“, обясни по телевизията Паргов, защитавайки проектноконгресната си възлова теза пред партията и обществото.
Той каза още : „…това, което гледаме сега е филмът “За кожата на един полицай” във вариант “За главата на Корнелия Нинова”.
Направи и допълнително уточнение: „ Хората ни и от София, и от страната искат Корнелия да чуе и разбере, че така, както е подхванала, не става, че инат чупи врат. Видимо с този инат не стигаме до желания резултат“, обобщи Паргов.
Предконгресната картина заинтригуващо доизвайват и други две знакови мнения.
„Днешната ситуация прилича на ситуацията от 1996 г., когато една група в БСП бе решила на всяка цена да свали лидера на партията. Това доведе до оставката на Жан Виденов и последва унищожителен хаос, нека го помним“, произнесе се Румен Овчаров преди броени дни. След което той пък бе ударен тежко от виден партиен анализатор и авторитет, свързван с екслидера Станишев – от Юри Асланов.
„Когато Румен Овчаров изправя до стената и изброява имена, с които партията няма бъдеще, той преудобно забравя себе си“, изстреля Асланов.
Именно нему принадлежи и предупреждението, че, ако БСП все още е партия и иска да има бъдеще, трябва да може да си даде сметка, че не Нинова й е проблемът. Защото, каза Асланов, „тя е пълен невежа в идеологическо отношение – нито знае какво говори, нито може да се чуе, спрягайки тези за някакъв т. нар. ляв консерватизъм, уж изискван от времето и хората“.
„Спасителният дебат категорично не е за Корнелия Нинова, той трябва да е за идейната ориентация, за характера на партията БСП“, твърди на все по-висок и по-висок глас партийният експерт.
Такова мнение споделят и известен брой други видни членове на партията от по-задните редици, но на „Позитано“20 отдавна, много отдавна, на такива соцфракции, по-скоро соцфракцийки в соцпартията хич не им се чува гласът. Едва ли ще им чуе и сега.
Така или иначе до началото на новия сезон от БСП-сериала остават часове. За който тази столетна+ поредица остава някаква тръпка, може да се огледа за места с по-добра видимост.
Комуто е интересно, ще му е доста интересно. Може да бъдат организирани и някакви залози за повечко модерност. А иначе все по-увеличаваща се маса на вече отегчени до крайност от собствената партия партийци (от несекващите и все по-неразбираеми апаратни интриги по върховете) с голяма вероятност ще заложи на далеч по-сигурното за някаква лична печалба все пак. Да продължи да търка под път и над път и все по-настървено разни шарени талончета.
