СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Калоян Стайков: Зад строежа на АЕЦ „Белене” стоят интересите на определени фирми (ВИДЕО)

Калоян Стайков е икономист в Института за пазарна икономика, където се занимава с анализи в сферата на публичните финанси, енергетиката, здравеопазването, бизнес средата.

Преди да се присъедини към екипа на ИПИ, е работил като икономист в Центъра за икономическо развитие. 

Той е част от авторския колектив, подготвил издадената през 2015 г. книга „Анатомия на кризата“, в която разглежда развитието на публичните финанси по време на и след икономическата криза.

През последните години участва в изготвянето и представянето на ежегодния „Алтернативен държавен бюджет“ на ИПИ.

Завършил е международна икономика и бизнес със специализация по финанси в Амстердамския университет, Холандия. Член е на Българската макроикономическа асоциация. 

Г-н Стайков, очаквате ли за строежа на АЕЦ „Белене” наистина да дойдат китайски инвеститори, които да не искат нищо от държавата, включително и гаранции за инвестицията си?

Хипотетично е възможно, но до момента няма ядрена централа по света която да е изградена по този начин – без държавни гаранции и като цяло без сигурност инвеститорът по какъв начин ще си върне гаранцията. Това се обуславя първо от факта, че инвестицията е дългосрочна – говорим за около 30 години опериране на тази централа в България, и второ – липсата на каквато и да е прогнозируемост относно цените на електроенергията. Така че при тези условия, нормално е всеки инвеститор да има някакви очаквания и някакви гаранции за това по какъв точно начин ще си върне инвестицията. Затова подобна схема изглежда изключително нереалистична от гледна точка на това, което се случва в момента.

Необходима ли е АЕЦ „Белене” изобщо на България и на електроенергийната ни система?

Това е един от големите въпроси, на които все още нямаме отговор. Според някои експерти, включително и според мен, не е необходима на този етап. Може би в бъдеще може и да имаме нужда от нова генерираща мощност. Дали ще е ядрена или някаква друга, също трябва да се направи анализ.

Големият проблем е, че всъщност без да е ясно какво е необходимо за българската икономика като енергиен микс и евентуално като нови или заместващи мощности, ние вече си говорим за строеж не просто на ядрена централа, а на ядрена централа с точно определено място, с точно определен проект. Това е проблем. Просто защото, както се казва, се слага каруцата пред магарето.

Не може да тръгнете да строите нова мощност без да е ясно изобщо дали има необходимост от нея, дали това е най-добрият вариант и съответно без да са сметнати и по някакъв начин предвидени рисковете, които са свързани с това.

През 2012 г. този проект беше спрян поради няколко причини. Има ли промяна при тях до момента?

До момента нито едно от тези обстоятелства не е променено. Всъщност това което виждаме през последните години беше, че се затягат редица регулаторни изисквания за вредни емисии, за енергийна ефективност и т.н., но те не са свързани с причините, поради които беше спрян проектът.

Тези причини най-общо са: липса на яснота колко ще струва централата, възникване на непредвидени разходи, липса на финансиране, фокус върху енергийна ефективност вместо насърчаване на потреблението и съответно изграждане на нови мощности и другото важно нещо това е сеизмичният риск, който е характерен за тази област. Нито едно от тези неща не се е променило през последните 6 години и е интересно по какъв точно начин правителството, което горе-долу в същия състав взе и предното решение, е решило, че сега е моментът да се стои тази централа.

Защо тогава според Вас рестартирането на проекта „Белене” изплува така изведнъж? Какви може да са интересите, които стоят зад това?

Интересите винаги са били едни и същи и те са централата да бъде строена. Дори не да бъде построена, а просто да бъде строена, тъй като това е свързано с различни обществени поръчки, приходи за редица фирми и т.н.

В крайна сметка консервативните оценки са, че нейната цена ще бъде над 10 млрд. евро. До момента са похарчени 1,5 млрд. евро, т.е. около 10% от централата образно казано вече е на лице и останалите 90% ще бъдат строени в следващите години.

Това е огромен интерес за всякакви фирми и проблемът е, че този интерес очевидно се разминава с обществения интерес, с икономическия интерес, който има страната, и съответно това е голям проблем.

Отново се връщаме на въпроса защо политиците предприеха тези решения. Като се върнем още до референдума, който беше проведен и беше с неясен въпрос – той нямаше нищо общо с изграждането на централата АЕЦ „Белене”, като се върнем до решението, което беше взето от правителството, сега последното решение, което парламентът възложи на министъра на енергетиката да изготви доклад – и то не за това какво би било най-добре да се прави с активите на АЕЦ „Белене” от гледна точка на икономиката, а по какъв начин да се минимизират разходите, като се върнем и до доклада на БАН, който беше на базата на един теоретичен въпрос, виждаме, че политиците по всякакъв начин се опитват да излязат сухи от тази ситуация, така че хем строителството да продължи, хем те да не натрупат политически негативи и това всъщност е големият проблем.

Какво според Вас трябва да се направи сега, за да получим яснота по въпроса?

Сега трябва да се свършат всички неща,които не бяха свършени до момента. Трябва да се изготви ясен анализ има ли необходимост въобще от нови мощности, имаме ли необходимост от заместващи мощности, при положение, че някои от сега генериращите мощности ще излязат от експлоатация. Ако има такава необходимост, кога точно? Защото не е едно и също да започнете да строите ядрена централа или ТЕЦ или ВЕИ сега, след пет или след десет години, т.е. това са все различни хипотези.

Оттам нататък ако се установи, че е необходимо изграждането на нови централи, трябва да се види какви трябва да бъдат те – т.е. кое е най-ефективно. Трябва да се разгледа и възможността за внос на електроенергия, трябва да се разгледат възможностите за собствено производство – условно потребителите да се превърнат в нещо средно между потребители и производители и по този начин хем да задоволяват част от потреблението си сами, хем излишната електроенергия да може да бъде връщана обратно в мрежата.

Има много различни хипотези, които трябва да се разгледат преди въобще да се вземе някакво решение дали трябва да се строи централа. Ако такова решение бъде взето, тогава тепърва започва вече сериозният анализ – каква трябва да е тази централа дали въобще да е централа (генерираща мощност), или да се разчита на внос, къде да бъде построена и т.н. Всички тези неща, които години наред не се случиха още от 2004 г., когато всъщност е взето решението за рестарт на „Белене”, трябва да се свършат сега бързо и качествено, но трябва да се свършат преди да се продължава с каквото и да било, свързано с тази централа.