Кольо Парамов е български финансов експерт и политик. Роден е на 2 август 1954 година в село Змейово. Възпитаник е на Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ в град Стара Загора. Завършил е „Икономическа география“ и „Философия“ в СУ „Климент Охридски“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС
Народен представител от парламентарната група на БСП в 36-то Народно събрание. Бил е кмет на промишлено селище Ерма река, зам.-директор на „Горубсо“ – Златоград, главен ревизор на БНБ. Парамов е бил и съветник на премиера Бойко Борисов.
Снощи министър-председателят изненадващо каза, че ще има 170 млн. лева за малкия бизнес. Може ли да коментирате откъде идват тези пари и как ще бъдат разпределени? Има ли обективен механизъм за това?
Когато говорим за определени параметри, трябва да погледнем първо мащаба като цялост, а не в отделен план. Защото няма да се наложи да коментираме само тези 170 милиона, а трябва да започнем от голямото. Намираме се пред една много сложна финансова ситуация, която се проявява за първи път в такъв мащаб и трябва да дава скорост. Ако погледнем времето от Голяма депресия (1931г.), за цели 90 години, този път имаме челен сблъсък на варианти, които просто са много трудно предвидими.
С една дума – парите, които трябва да осигурява държавата, ще бъдат ясни в един последващ 45-60-дневен срок от сега нататък, за да може да се направи достатъчно добра сметка. Дали именно тези 170 милиона ще бъдат толкова необходими за малкия и среден бизнес, или ще трябват 5 пъти повече за тях.
Моите изчисления като за старт, сочат, че при този темп на развитие на кризата, ние няма да се разминем с по-малко от 12-15 млрд. лева. Тези пари ще бъдат нужни да покрият разликите по цялостния дисбаланс, който се очертава до края на месец юли, например, та и месец август.
Тези пари, за които говори премиера, ако са пари по програмата на ЕС, по всяка вероятност ще стартират като някаква по-специална методика. Преди 2 седмици САЩ решиха по коренно различен начин директното подпомагане на всеки регистриран работещ, който е осигурен до 20 000 долара и получи директно 1 200 долара за първия месец, за да може да има компенсационни възможности.
У нас приеха варианта 60/40. Той трудно се налага, стартираха с най-различни методи в началото, имаше някаква изравнителна разлика, сега вече се разбира по какъв начин ще бъде контролирано това. Аз смятам, че големият проблем ще е след около 40-50 дни, когато липсващите две заплати на всички, които се регистрираха като безработни и всички онези, които са били към този момент безработни, няма да имат пари за преживяване. Тогава онези 170 милиона ще бъдат една бледа сянка на варианта на абсолютна необходимост, която ще бъде нужда, за да се покрият разликите и да се успокои общественото напрежение.
Коментирайте какво е моментното финансово състояние на България. Имаше изказване, че имаме 3-4 млрд. „мазнинки“, но напоследък се говори за дефицит на пари. Можете ли да направите обективна моментна снимка на финансите на България?
В интерес на истината, БНБ и гуверньорът Радев направи един много умел ход като отписа тези 9 млрд. и 100 млн., които бяха натежали на цялата банкова система. Това беше едно решение на въпроса като много важно начало. Що се касае до другите възможности и като сравнявам процесите в другите държави, не може да се каже, че ние сме тръгнали „през просото“.
В момента ние много внимателно осигуряваме наблюдение на онази циклична необходимост от пари, която трябва да се покрие на момента. Сметките на правителството са доста конструктивни, доста точни и доста респектиращи, от гледна точка на възможностите ни. Все пак ние сме една бедна държава, знаем, че сме последни в ЕС, знаем си възможностите, знаем и възможността на най-ниското потребление (като доходна политика), знаем си и грешната матрица, която не можа да просъществува в онзи си мащаб, който щеше да бъде, ако бяхме влезли в Еврозоната още през 2010г.
Тези загубени 10 години на нас ни костват между 38 и 42 млрд. евро загубени пари. И тези пари, понеже ги няма, ние трябва да се ограничаваме в рамките на една наличност, която в момента МФ балансира, с цел да има някакво що-годе видимо равенство. Не може да се говори в момента за директна, фронтална криза в България. Тя ще бъде оценена след 60-90 дни, когато ще излязат необходимостите.
Истината е една, че дълбоката рецесия, която предстои на основните финансови пазари, тази блокажност и тази ненормалност от гледна точка на оценката от 2008-2009г. (аз смятам, че това, което стана 2008-2009г. ще бъде една бледа сянка на онова, което ще стане сега). От тази гледна точка считам, че мерките на 50-я ден от на кризата, са горе-долу балансирани на фона на това, което ние имаме възможност да осигурим. Тепърва трябва да се справяме с големия мащаб.
И тези неща, които ви казах за работата на БНБ, по отношение на отписването на тези 9,1 млрд. лева, вчерашната организация за подаването на молбата за влизане в Банковия съюз и Еврозоната, е много важно като условие (бих казал най-важното за последните 10 години) и че разликата, като внимание към еврозоната, ще се отчете след 50-60 дни и ще знаем вече този спад как ще се направлява и къде ще е мястото на България в тази хаосова система на финансите на Европа.
ЕК разреши да ползваме европейските пари за инвестиции – т.нар. еврофондове – за борба с коронавируса. Това добре ли е за България или просто само парите за инвестиции за бъдещето ще бъдат похарчени в недотам ясни коронамерки?
Сборният остатък, който не е използван досега, по всяка вероятност ще бъде форсиран за справяне с коронавируса. Това е едното. Тоест, тези инвестиции няма да се състоят, съответно тези работни места, които се очакваха няма да бъдат отворени, на фона на онази кооперативност, която имаше с европейските държави. Рязко ще бъдат ограничени производствени мощности на доста сектори, защото покупателната способност на хората ще бъде рязко намалена. Изобщо матрицата на пазарните възможности ще бъде друга. Тоест, ще настъпи едно преориентиране и освободените пари от фондовете ще отидат за директното спасяване от коронавируса.
Фактът обаче, че имаме съгласието на ЕЦБ по отношение на един междинен суап от 2 млрд. евро, означава, че поне ЕЦБ е проявила много сериозно разбиране, което ние не сме очаквали.
Парламентът гласува 10 млрд., аз настоявах да бъдат между 12 и 15 млрд. тогава, неотчитайки, че ЕЦБ ще направи такъв ход.
Ние днес имаме суап от тези 2 млрд. и можем да го ползваме, за да пребалансираме банковата стабилност в страната. От друга гледна точка, цялата тази обща ситуация за използване на парите от фондовете, ще стане ясна, когато ЕС приеме бюджета.
Бюджетът все още не е приет и не се знае каква ще бъде тази разпределителна база като условие. Защото с отсъствието на Великобритания от ЕС, липсата на нейния членски внос, преизчислението на целевите помощи и връзката на тези 540 млрд. евро, които ще бъдат събрани и организирани, и направлявани за излизане от стартовата стагнация, която ще се появи след 90-120 дни, ще бъдат направлявани с цел да може да се възстанови пазарът и да се възстанови всичко, което ще бъде ощетено.
Каква ще бъде цената, която ще платят българските граждани, на тази криза?
Има много становища, прогнози, но честно да ви кажа, като човек, който през последните 50 години се занимава с числа, пак искам да се върна на периода от 1931г., не е имало досега развитие на спада на пазарите по такъв жесток начин.
На времето, преди 3 години и половина, когато златото беше стигнало до 1 700 долара за унция, правихме прогнози и тогава изразих едно мнение, че трябва рязко да се отдръпнем, по отношение на това завихряне, защото ще дойде друго време, в което цената на златото ще добие други нива, като отражение на самата криза.
Златото падна на 1 100 долара и само през септември 2019г., когато имаше достатъчно добри прогнози за стартиране на коренно различни цени на златото, тогава препоръчах бързо да се купува злато, за да се пребалансират нещата. Явно в Щатите се усетиха и решиха този въпрос. Сега цената на златото отива там, където й е мястото и може би ще стигне 2 000 долара, а загубите на американската борса с 85% до момента говорят, че тази изравнителна разлика за стандарта там ще ни опре в гърлото тук. Тъй като тези фрапиращи разлики, които не сме засекли от 1931г. до сега, ще преиначат разбирането за стабилност на определени инвеститори, които сега ще загубят между 80-85% от вложените пари.
Това е един голям, неочакван смерч по отношение на тотални загуби, които ще променят изцяло хода на икономическата история на света и ще трябва да се приеме друг матричен подход, спрямо търсенето на изравнителните разлики.
Представете си, ако имате 100 млн. долара инвестирани и сте останали само с 15 млн. от тях, остава да оцените какво всъщност сте правили през последните 30 години. И това обезличаване от тези 30 до 60-годишната ви възраст означава, че схемата за проектиране на утрешния ви ден, е коренно различна.
Малка и бедна България при тази неусъвършенствана система на първичния български капитализъм, няма да може да оцени тези възможности, защото при нашата база, нещата стават по-бавно. Дано на държавническо ниво съумеем да спестим, да пребалансираме и да премоделираме друго отношение към целостта на държавата и към интереса на 90-92% от населението, което ще свърже двата края доста трудно в следващия период от своя живот.
Моля Ви да коментирате защо правителството така се забърза с кандидатстването за еврозоната изведнъж, след като само преди месец сякаш отложи този въпрос. Само наличието на много пари в еврофондовете ли мотивираха това решение?
Не, не трябва да се гледа така. Аз съм един от малкото, а ние бяхме трима човека през 2010г., които настоятелно искахме да влезем в еврозоната и никой не искаше да ни чуе. Тогава олигархията натрупваше първоначалния си капитал, изравняваше разликите, Станишев и компания мощно раздадоха някои неща, особено по времето на Царя, а и след това (от 2000 до 2010г.)
2010 г. ние трябваше да влезем еврозоната. Ние бяхме загубили 24 млрд. и 500 милиона долара от 2001 до 2010г. От 2010г. досега, по първоначални данни, в 4 800 български офшори има преведени още 25 млрд. долара. Тоест, това са 50 млрд. долара. Ако ние бяхме влезли в Еврозоната, всеки превод над 20 000 евро, щеше да бъде проверяван от ЕЦБ. Досега обаче българската олигархия превежда жестоки пари навън, безконтролно, без никаква реакция на надзор. Тоест, олигархията имаше нужда България да не влиза в Еврозоната, да бъде безконтролна, да може да моделира парично обръщение, каквото не е характерно за държавите от Еврозоната. Получиха го, натрупаха парите, изнесоха парите. Сега трудно ще ги вкарат. Скоростното влизане в Еврозоната в момента стана заради осъзнатата обща базова ситуация, която ни налага да разберем, че единствената гаранция за спокойствието на държавата, е влизането именно в Еврозоната.
И понеже сега „ножът опря в кокала“, разбраха по какъв начин това ще прогресира, ще реагира и ще моделира като вариант. И затова именно се съгласиха на този супер скоростен план. Добре, че в една сложна обстановка, се яви тази обща тежка ситуация, за да се осъзнае най-после, че взаимозависимостта на Националната банка с ЕЦБ, контролът, който ще се осъществява от сега нататък от надзора на ЕЦБ, контролът, който ще се осъществява от Банковия съюз, изравнителните нива и лъжите по балансите на банките, които досега минава мимоходом, няма да се допуснат в бъдеще.
Тоест, членството на България в Еврозоната, за такава безконтролна схема, която съществуваше у нас, е абсолютно необходимо. И аз много се радвам, че най-накрая на 125-я месец сме в една позиция да отворим големите врати на европейските финанси.
