Красен Станчев е завършил спец. „Философия“. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София. В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН.
През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.
Г-н Станчев, управляващите непрекъснато повтарят, че през месец юли ще влезем в т. нар. „чакалня” на еврозоната или валутно-курсовия механизъм ERM II. Реалистичен ли е този срок според Вас с оглед на темпото, с което приемаме необходимите законодателни промени и въобще какво още трябва да свършим?
Работата не е само в законодателни промени. Има такива, които дори по-скоро биха попречили на влизането в еврозоната.
От последните коментари на ЕЦБ се вижда, че две неща не са направени. Едното е подобряване на управлението на държавните предприятия. Второто пък е търгуемост на необслужваните кредити. Те в България са относително високи, макар за последните 4 години да са намалели около 3 пъти.
Онова, което се прави е горе-долу обратното. Предполага се в някои отрасли, да речем енергетиката, по-голяма непрозрачност на държавните предприятия, а те не са много, но има такива знаци както за управлението на АЕЦ „Козлодуй”, така и за управлението на ТЕЦ „Марица-Изток” 2. С БДЖ нещата не са съвсем ясни.
А що се отнася до необслужваните кредити, в момента отлежава един законопроект по идея на г-жа Манолова, който ще направи нещата още по-нетъргуеми в целия процес на събиране на вземанията. Това е законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс, който ще направи процеса на вземанията по-неясен, по-непрозрачен и по-бавен. Това вероятно ще има лоши последици от гледна точка на натоварването на съдебната система.
Какви са всъщност мотивите на този законопроект, каква е реалната му цел всъщност?
В общи линии това, което се опитва да направи г-жа Манолова и вносителите (защото тя може само да предложи, а друг трябва да бъде вносител), е да приравнят търгуването на кредити и спестяванията, т.е. депозитите, на търгуването с домати, което е малко странен подход, ако може така а се каже.
Те се позовават на едно писмо на ЕК от февруари, което иска обяснение на някои неща в изпълнението на договорите, обслужването на клиенти на търговците и т.н.
Как вървят процедурите по доближаване на БНБ към критериите и изискванията на ЕЦБ и кога у нас ще бъде установен европейски надзор над банковата система?
Аз не смятам, че има големи проблеми с БНБ. Тя, както и банките на другите страни, които влязоха в еврозоната, функционира като валутен съвет, нямат особени проблеми.
Онова, което е по-важно според мен, е какво става в самата еврозона. Ако се гледат изказванията на членове на Управителния съвет на ЕЦБ на последното съвещание в Рига, самата ЕЦБ предвижда някои неща, които са много далеч от мандата, който тя има според Лисабонския договор и много далеч от общите допускания или принципи на централно банкиране.
Двете екзотични идеи, които се разпространиха от декември докъм февруари са подпомагане от страна на ЕЦБ на отделни банки и подпомагане на отделни правителства. Т.е. онова, което България има като преимущество на валутния съвет, т.е. неутрална парична политика и забрана за финансиране на банки и на изпълнителната власт, по някакъв начин в момента се променя като концепция на функционирането на ЕЦБ.
Ако аз бях министър-председател или гуверньор на БНБ, бих почакал и не бих подавал никакви документи. Това би ме тревожило.
Какво биха означавали тези предложения за бъдещето на еврозоната?
Това е много сложно да се направи, очевидно се обсъжда. Очевидно е, че централните банкери на еврозоната искат да имат по-голяма отговорност и да преминат към практики на централно банкиране, които бяха характерни за България до преди 1997 г.
Вероятно те ще го правят по-добре, отколкото БНБ преди 97-а година, но за това според мен са необходими промени в общата политика на банката, промени, предполагам, и в чл. 125, 126 и 127, доколкото си ги спомням, от Лисабонския договор, където се описва какво прави ЕЦБ.
Там се казва, че тя трябва да води неутрална парична политика, която да поддържа стабилност на цените. Това означава ниска инфлация и горе-долу равно поле за всички.
Знаем, че от години България изпълнява Маастрихтските критерии за нивата на инфлацията и външния дълг, но направи ли членството ни в ЕС и финансовата дисциплина по-богат и по-демократичен живота ни в България?
Ние това го знаем от много отдавна. От 2004 г. до сега реалните доходи на домакинствата са най-бързо растящите в целия ЕС. Вчера излязоха данни, които показаха, че за последните 10 години увеличението на реалните доходи е някъде около 1,6-1,7 пъти.
Бих искал да се върна обаче към другите неща, които не са направени. Настроението, специално за управлението на държавния сектор, е доста приличащо на онова, което видяхме през 1995-1996 г., по време на кампанията за изборите през 1994 г. също. Това е увеличаване на държавните дялове в предприятията и държавни гаранции за съмнителни проекти като АЕЦ „Белене” и други такива.
Вземете да речем дебата за ЧЕЗ. По едно време всички партии в парламента казаха, че това трябва да бъде държавна собственост. Откъде накъде? Точно със същите идеи БСП спечели изборите през декември 1994 г. и след това започна да ги прилага. Като започна а ги прилага, всички се хванахме за сламката, защото вече се давехме.
Убеден съм, че не може да се стигне до такава ситуация, каквато беше през 1996-1997 година, но настроението е същото. И това не е хубаво.
Какво трябва да се направи за оздравяване на държавните предприятия? Знаем, че много от тях са с огромни задължения…
Зависи къде. Те първо не са чак толкова много. Второ, тук действа френската мъдрост, че най-доброто лекарство срещу главоболие е гилотината. Т. е. това, което трябва да се направи, е да се освободят миноритарните дялове, където все още има запазени.
Има опити за завземане на частни бизнеси – било то „Дунарит”, било то „Белведере” и т.н. от други частни дружества или от правителствени структури. Това трябва да бъде прекратено.
Има достатъчно опит от началото на 90-те години, когато държавни предприятия започнаха да работят като частни, т.е. без намеса на собственика, така да се каже, придобиха автономност и излязоха от много по-дълбоки кризи, от тази, която имат в момента някои държавни предприятия.
От думите Ви разбирам, че не възможно България да свърши всичко това до месец юли. Тогава политическо ли е говоренето, че тогава е получим поканата?
Имаше известна надежда в края на миналата година, особено преди срещите и обсъжданията на различни форуми на ЕЦБ през декември, че Брекзит ще засили желанието на еврозоната да приема нови членове и ще гледа „през пръсти” на тази работа.
Мисля обаче, че това няма да се случи. Донякъде и затова и в момента няма такова говорене, защото вероятно няма обсъждане. Не мога да Ви кажа, трябва да питате някой друг дали има обсъждане, до къде са стигнали в преговорите и т.н.
Очевидно е, че поне тези две неща, които казвам, не са направени. Очевидно е, че възможностите за финансиране на съмнителни проекти като АЕЦ „Белене” ще променят цялата среда и вероятно кредитния рейтинг на страната. Т.е. дори да се влезе в т. нар. „чакалня”, чакането ще бъде много дълго.
