Една собственост и пълнотата на правата за разпореждане с нея не може и няма как да бъдат ограничавани ( камо ли отнемани) защото, видите ли, някой не харесва собственика или не харесва времето, когато са възникнали конкретна собственост или конкретни бизнес отношения и права. Все едно кой и какъв е собственикът. Пък бил той/тя и най-големият гадняр – като собственик или премиер.
Този патос – на поголовно клеймене и лепене на гаднярски етикети на всякакви собственици и бизнеси (актуално край Калиакра), което си позволяват от посоки всякакви, вкл.зелените, е, меко казано, крайно неприятен и неприемлив. Единият собственик е гаден, защото е „реститут“, другият – защото бил извършител на незаконна приватизация, третият – бил бизнес акула. Значи : собствеността да се отнеме!
Ако се върнем на съвсем конкретния казус Калиакра, и игрището там, и парковете с перките биват сложени в Натура post factum . Някой ги слага там след като вече са им дадени легитимно правата и след като инвестициите са направени. За слагането им в списъците „за защита“ и забрана те не биват информирани, не биват питани. Просто изведнъж се оказват в някакви, нечии наУчни списъци. По нашенските административни земи причините може да са всякакви – и чисто бюрократични ( бумага, служител, тайминг), и кметски, и областни, и по-нагоре, но, това е друга тема. В случая фактът на легитимната собственост е неоспорим.
Собствениците, инвеститорите разбират, едва ли не последни, какво става. Сега зелените взеха единно и спонтанно да винят за това кметовете : „не организирали уведомяването и общественото обсъждане „както трябва“ и т.н., и т.н.
Виновни обаче измежду Учените няма (същото положение като при зелени). Те просто решават в един час, че е нормално да се изземат права – на собственост и на работещ, легитимно стартирал и легитимно работещ бизнес. Защото такъв е случаят и с повечето заварени ветрогенератори, както и с голфа. Изградени и действащи по правилата, съответно на закона и процедурите към онзи момент, когато не е имало направени и спуснати защити и забрани.
Както е наУчно, толкова е и административно (бюрократично) включването в Натура – става със заповед някой министър, премиер, друг гадняр, като заповедта е окончателна, не може да се жали в съда.
В едни случаи е добре, а в други не – въпреки приключили обществени обсъждания и ОВОС-и – да има жалене „само“ на една инстанция. Ама, защо? Питай президента…
По-нататък логиката на действието и прочита е следната:
- включваш нещо в Натура
- ощетените ти плащат да гледаш кога ще прилетят птиците, какво се случва с прилепите (за девет години са намерени четири мъртви прилепа), следиш и полските мишки
- след това международната шапка на организацията, в която членуваш, като зелен учен предизвиква в ЕС процедура за нарушаване на Натура
- снабдяваш тези хора с научни аргументи, че „винаги са летели птици“ и че мястото е в Натура (защото ти като учен си го вкарал там), от което следва въпросната необжалваема заповед
- не даваш на премиера (гадняр) контра-аргументи, защото е неприлично, а той се държи пред въпросните надзорни и съдебни инстанции по-зле отколкото дори при арбитража за Белене
- като излезе съответното осъдително решение, започваш да обясняваш, че този е ченге, онзи е мошеник, третият „американец“ (немец, чех или японец), „реституцията е неправомерна“, защото „знаем какво беше времето“. Да не говорим за приватизация. И нея „я знаем“!
И последно …
- мълчиш или млъкваш…. ако някое твое право и собственост изглеждат в риск да бъдат ограничени,когато схемата ти за действие бива разкрита (или е вероятно да бъде разпозната утре). При всички положения, викаш си, отнемането на собствеността на други е много по-справедливо от отнемането на собствената ти собственост.
Защото думата е за нещо много важно, и задължително за уважаване – за правото на собственост, се връщам на началото : Една собственост и пълнотата на правата за разпореждане с нея не може и няма как да бъдат ограничавани ( камо ли отнемани) защото, видите ли, някой не харесва собственика или не харесва времето, когато са възникнали конкретна собственост или конкретни бизнес отношения и права. Все едно кой и какъв е собственикът. Пък бил той/тя и най-големият гадняр – като собственик или премиер.
