Красен Станчев е завършил спец. Философия. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по Философия във Висшия икономически институт в София.
В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС.
Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.
Г-н Станчев, очаква се днес България да получи дата за влизане в механизма ERMII (т.нар. „чакалня” на еврозоната, бел. ред.), но вече не за първи път чуваме таива срокове, а правителството все не предприема решителната крачка. На какво се дължи това според Вас – на липса на воля от страна на правителството или наистина има нови условия, които страната ни трябва да изпълни преди това?
В някакъв смисъл има липса на воля. Това е преди всичко липса на воля за справяне с проблемите по управлението на закона. Това поражда неразбиране от страните-членки на еврозоната и затова при тях се появиха такива изисквания като членството в банковия съюз.
Има много неясноти относно начина на капитализиране на КТБ, която от последна става четвърта по големина. И второ, около начина на нападение срещу банката, защото банката е капитализирана по политически начин и банката е фалирана по политически начин. В това има ясна вина надзорът и по-специално човекът от Управителния съвет на БНБ, който отговаря за надзираването на банките, но останалото участие не е ясно. Примерно не е ясно участието на депутати в цялата тази работа и не е ясно участието на главния прокурор в нападението срещу банката.
Затова се поставя изискването България да стане член на Банковия съюз, което преди това не е поставяно поради чисто правни съображения за останалите членки.
Освен това има други неразбираеми неща. Не може България да бъде член на НАТО и да се държи с Русия все едно че е васал. Не е ясно по какъв начин и защо се повтарят енергийни проекти, които са безсмислен, като АЕЦ „Белене” и вероятно могат да доведат до влошаване на кредитния рейтинг на страната.
И хиляди други неща има, които между другото са описани добре в прегледите на България от кредитните агенции и в частност “Standatr&Poor’s”.
Кой и защо се притеснява от влизането ни в Банковия съюз преди кандидатстването за чакалнята на еврозоната, това толкова голям проблем ли е?
Това е правно-технически и реален проблем, защото такова влизане означава, че докато страната не е членска на еврозоната, тя не участва във вземането на решения относно самата себе си, т.е. спрямо банките в България.
Второто нещо, което е много важно – българският надзор и БНБ ще трябва да изпълняват препоръките на европейския банков надзор и Банковия съюз при съдебни дела на засегнати страни, отправени примерно към съда в Люксембург. Примерно имате предписание от ЕЦБ, то се изпълнява от БНБ, някоя банка решава да съди БНБ по този повод, отива в съда в Люксембург и на БНБ й се налага да отговаря пред ищеца. Това е много реален проблем.
Следващият проблем е по-скоро исторически. Управлението на банковата система от БНБ по всички показатели до 2014 г. по всички показатели е по-добро отколкото управлението на банките в ЕС. В смисъл, че няма фалирали банки, няма спасяване на банки и т.н. В общи линии всички показатели за здравето на банките в България по време на глобалната рецесия от 2008 г. до 2011 г. са по-добри отколкото тези показатели за европейските банкови системи. По време на кризата с гръцкия дълг същото положение се запази – нямаше нито една банка, включително и гръцките у нас, които да са пострадали от това нещо.
Така че има достатъчно доказателства, че българският банков надзор си върши относително добре работата с изключение на един случай – КТБ. Но теи неща с КТБ не могат да бъдат обяснение и те са неясни за външен човек.
Спомняме си, че Владислав Горанов обеща да кандидатстваме за чакалнята на еврозоната до края на председателството – това не се случи. Сега дадоха още две седмици – фактически до края на тази седмица, очаквате ли да има напредък по въпроса?
Да, разбира се. Това е въпрос на две седмици или месец. След като България вече 21 години има фискална дисциплина, която позволява изпълняването на всички критерии за членство в еврозоната, дали ще има една или две седмици това няма особено значение.
А как ще коментирате думите на Горанов от днес, че България очаква европейските ни партньори да направят ясна своята позиция относно членството ни в еврозоната, какво чакаме от тях?
Това, което се чака, е „да” или „не” и ако има такъв отговор да има някакъв срок и евентуално препоръки.
Еврозоната се страхува, че когато има прекалено подробни, прекалено точни и прекалено дълги периоди на непосредствено встъпване в единната система на еврото, тогава са възможни различни действия на капиталовите и на пазарите на валути, които да се опитат да използват някаква ситуация.
Това за България обаче не се отнася, тъй като курсът е фиксиран и няма никакви проблеми с резервите на валутния борд.
А какъв е проблемът просто България формално да подаде документите за кандидатстване в чакалнята?
То е едно писмо, няма някакъв проблем. По-хубаво е обаче когато даваш заявка за членство, да си говорил с всички членове на клуба и да знаеш какво се очаква от тях. Предполагам това е чисто дипломатически период на договаряне и изчакване.
