Красен Станчев е завършил спец. „Философия“. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София. В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН.
През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.
Г-н Станчев, финансовият министър Горанов представи доклад за състоянието на държавния бюджет за месец март. Как го разчетохте – в добро финансово състояние ли е държавата? Има ли пари в хазната и има ли дефицит?
Онова, което се случва до април е, че всъщност фискът изсмуква ресурс от икономиката, а не вкарва онова, което е обещал да вкара, като т. нар. „програма 4 милиарда и половина“. Т. е. тогава, когато има относително добро задържане на онова, което имате като заварено положение, означава, че фискът не действа като буфер, а фискалният резерв не действа като буфер на фиска.
Трябваше да започне по-бързо харчене и тук не е въпросът в самото харчене. Въпросът е, че хората, които не могат да работят, са жертви на репресия. Тя може да е оправдана и съответства на всички традиционни и съвременни начини за борба с пандемии, но така или иначе никой не носи индивидуалната вина.
В този случай онова, което е събрано от данъкоплатците, би трябвало да се върне по някакъв начин. Към началото на годината то бе нетривиално високо като дял от БВП, примерно около 10%, от които 5% бяха почти веднага разполагаеми. Това не се случи, а можеше да стане по няколко начина.
Първият беше онова, което е планирано като приход по някои данъци, например дивиденти и корпоративен данък, или да бъде отложено, или да бъде премахнато изобщо, защото не са много смислени тези данъци.
Това би оставило в бизнеса някъде около 3 милиарда без всичките процедури на 60/40, които в крайна сметка не обхващат повече от 4,5% от фирмите в страната.
Другото, което е ясно, е, че по тази линия онова, което фирмите получават за поддържане на човешкия капитал е относително малко. Онова, което е дадено към днешна дата трябва да се сметне, но до четвъртък миналата седмица онова, което са получавали фирмите, подкрепени от фиска, е не повече от 308 лева. Интересно е да се отбележи, че това дори изглежда като експериментална емпирична основа за формулиране на реална минимална работна заплата за момента, която е различна от онази, която е дадена със закон.
Ако мярката е 60/40, то тогава, при сметките от миналата седмица, минималната работна заплата в момента би трябвало да е 508 лева, а не толкова, колкото се води.
Тъй като няма възможност за задържане на човешкия капитал това означава, че допълнително на пазара на труда ще възникват стимули за използване на схема, която не помага и сама води до увеличаване на безработицата.
Трябва да се добави, че съществува и фонд „Безработица“, финансиран от работодателите, в който има 1,3 – 1,4 милиарда лева, 1% от БВП, и най-лесното е тези пари да отидат за задържане на работната сила. Тогава без какъвто и да е административен или законодателен акт вие оставяте в икономиката малко под 5% от БВП и това й дава възможност да се справи и да се възстанови в извънредната ситуация.
Така се получава първо ресурс и второ – перспектива. Т. е. бизнесът ще знае, че за определен период от време ще се разполага с това, което е внесено на НОИ, във фонд „Безработица“ , и онова, което предстои да даде на фиска по тези две пера на данъчни приходи.
Как ще коментирате предложението от вчера на премиера Борисов за намаляване на данъците в сектор „Туризъм“ на 9%? Опитът показва, че по-ниските данъци носят по-високи приходи и пример е намаляването на данък печалба преди години. Ще се случи ли нещо подобно в тази ситуация и как ще се отрази на държавния бюджет?
Съмнявам се. Първо, в туризма проблемът не е там. Дотолкова, доколкото в този отрасъл в момента има най-висока безработица, трябва да се отчита и че, по откъслечни данни как се намира работа в туризма някъде на ново място другаде, работната сила в туризма е много подвижна. След като тя е подвижна, основният проблем в туризма не е толкова влиянието върху цените през данъците, а конкурентостта и невъзможността за нормални, приличащи на постоянни трудови договори.
В България не може да имате временни договори за няколко часа и техният брой като част от заетостта е малък, около 6%. Става въпрос за допълнителна работа. Тогава, когато има такива договори, а примерно в Холандия те са 46-47% от всички договори, това означава, че там, където има възможност за подвижност на работната сила, системата сама се уплътнява. Докато това, което се прави в момента, е първо обещание, че нещо ще бъде направено, второ ще дойде късно. Това вчера много добре го описа за държавното радио Владислав Панев.
Освен това няма да има никакъв ефект. Представете си как ще повлияят тези 9% ДДС върху Вашата сметка в ресторанта. Това, че ще платите малко по-малко не означава, че няма да дадете бакшиш, т. е. самото искане за пълна прозрачност, което прозвуча в изказването на премиера, вероятно ще доведе до напъни на данъчната администрация да проверява какво има в джоба на келнерите. В крайна сметка положението на ресторанти и други такива може да се влоши, защото няма да имат възможност да функционират по нормален за този бизнес начин, възприет навсякъде по света.
Има и друго, по-опасно нещо, заради което, ако аз бях финансов министър бих си подал оставката поради несъгласие. Смятам, че сегашният финансов министър е абсолютно прав за това, което е казано още и от други колеги – онова, което трябва да се прави, за да няма „шум“ в данъчната система, разбирайте корупция и борба за привилегии, е постепенно намаляване на данъка за всички.
Няма проблем това да се случи относително бързо – напр. 1% от средата на тази година и 1% от средата на следващата. Това е допълнителна мярка, която дава възможност за избягване на корупцията и дава положителен ефект за всички без допълнителни процедури и молби на опашка пред министър-председателя, който и да е той.
Можете ли да очертаете прогнозна картина какви ще са пораженията върху българската икономика в резултат на ограниченията?
С колеги от Математическия факултет и проекта „Гейт“ на Математическия факултет на СУ с Шведския технологичен институт направихме проследяване на стопански въздействия във връзка с Ковид-19 и това, което към момента е ясно, че безработицата минимум се удвоява, а недостигът на бюджета към края на годината вероятно ще бъде към 2,2 млрд. лева, новата безработица ще бъде минимум около 160 000, а вероятно и повече, защото към 10 май тези нови безработни, които са обхванати от статистиката на НСИ, са около 130 000. Резултатът за БВП ще бъде 7 или повече процента спад в прогнозния БВП за тази година. Това съвпада приблизително с други проучвания по подобна методология, и с прогнозите на някои икономисти. Някои банки за вътрешна употреба предвиждат дори по-тежка ситуация след края на тази година.
Преди два дни Валдис Домбровскис каза, че има още една банка, която не е изпълнила капиталовите критерии, докато в края на април правителство съобщи, че вече е подало документи за чакалнята на еврозоната. Знаете ли коя е тази банка?
Предполагам, че не е ПИБ. Те в крайна сметка пласираха акции, имаха договори с колекторски фирми за прехвърляне на вземания и т. н. Не съм гледал близки анализи по този повод. Предполагам, че това, което има предвид Домбровскис, е другата банка, спомената при стрес тестовете.
Промените в закона за акцизите и данъчните складове. Те вероятно ще принудят „Лукойл“ да сложи измервателни уреди и да започне да плаща повече данъци. Тази битка се води още от времето на преждевременно починалия началник на митниците Ваньо Танов. Ще успее ли правителството най-накрая да надделее над руския монополист?
В общи линии има две дела, които ще заведе „Лукойл“. Едното го обявиха – то е по линия на определянето за „склад“ и в общи линии там спорът ще бъде дали тръбите, съпътстващите тръбите съоръжения са склад или не.
Второто ще бъде по приватизационния договор. По него, вероятно, за да се сключи сделката 99-а година, е трябвало да се увеличи цената на сделката и вероятно тогава, доколкото към датата на сключване на приватизационната сделка „Нефтохим“ има монополно положение в страната, вероятно в активите на предприятието са включени тези съоръжения.
Така че прекият отговор на въпроса е – трябва да поживеем, за да видим, но има и други начини за справяне с тази ситуация. Това е възможността, чисто законова, за ползване на складови съоръжения недалеч от границите на България, което може да стане относително лесно и би съответствало на добрите европейски практики. Т. е. просто да се създаде повече конкуренция – това трябва да се случи.
