В Русия едва ли някой се интересува от българските местни избори, освен специалистите по поддържането на огъня на противопоставянето между русофилите и българските патриоти, като наказаният най-после да спре с провокациите си на българска земя генерал от КГБ Леонид Решетников.  Но докато русофилите се борят у нас да задържат и завоюват властови територии на вътрешния български фронт, имперският нагон на Кремъл да прониква, контролира и минира Балканите ни най – малко не намалява въпреки самото смаляване на империята в сравнение с нейния съветски апогей от миналия век.

Интересно е да се отбележи в този смисъл, че Москва посрещна стоически скандала с разкрития свой шпионин под дипломатическо прикритие в България и отказа на София да допусне друг негов колега да заеме своя пост в българската столица. Империята не винаги отвръща бързо на удара. Ако изобщо е удар, а не многоходова операция за стимулиране на българското ( гузно в случая) гостоприемство за осъществяване на стратегическата мания на Кремъл да разширява своето ядреното влияние на Балканите чрез окопаването си в Белене.

Путин беше много  гневен, че му попречиха да осъществи “Български поток” и за назидание на България, съобразила се с изискванията на ЕС и проявила колебания по тази причина, го прекръсти на турски на 1 декември 2014 г. Сега той не крие триумфа си, че българските власти клекнаха пред потока му. Самодържецът обикаля около склонената към любов по сметка България в сараите на руско-турската дружба и предлага своя газ на още държави с обещанието българската земя да бъде разкопана за рекордно кратки срокове и газът му да достигне още следващата година до Сърбия и Унгария.

Толкоз за “подземните” кроежи във връзка с руската тръба.

Над земята на България също се случват активни “мероприятия”. Изтече информация за нарастващ брой руски провокации по въздух на ръба на българското въздушно пространство, които принуждават измъчената българска бойна авиация да излита принудително и да харчи и без това трудно поддържания съветски летателен ресурс на военновъздушните си сили. И понеже това не е достатъчно да ядоса властта тук, тя беше поставена на изпитание да разреши прелитането на два руски военни транспортни самолети с техника за поредното съвместно руско военно шоу в Сърбия, нейната последна истинска крепост на Балканите.

Българските власти издържаха с отличен изпитанието. Заслужиха доверието на Кремъл като допуснаха прелитането на 22 октомври , както и на завръщането в Русия след това. “Малко” като във вица за чехите, които много искали китайците да ги завладеят, защото за целта ще им се наложи да прегазят СССР. Ама много малко…

Сърбия е важна опорна точка за руската политика на Балканите, разглеждани от наследниците на Петър Първи и Екатерина Велика като законна руска плячка по наследство от времето на СССР и от 19 век. Почти като Крим. Но не по-малко значение в тактиката на Москва да привлича опортюнисти на своя страна в региона играят Унгария и Турция в момента.

Виктор Орбан до такава степен се е вживял в ролята на “мост” между Европа и Евразия, каквато никой не му е поверявал, че направо конкурира автократа Ердоган по честота на общуване с некоронования цар на Русия Владимир Путин.  Все по-трудно става за наблюдателите да следят кой от двамата печели състезанието по честота на лично общуване с поставения в изолация от демократичния свят руски владетел. За да няма обидени сред неговите почитатели Путин се старае да навестява редовно Анкара, Будапеща и Белград.

Но във Вашингтон май се ядосаха на руско-турската сделка на сирийска територия и отвърнаха със сдържан поради съюзнически съображения пробив по твърде болезнения за турския имперски национализъм въпрос за арменския геноцид. Внезапно, в разгара на турската инвазия срещу кюрдите в Северна Сирия, американските законодатели признаха за геноцид геноцидът срещу арменците , извършен при метаморфозата на Османската империя в момента на нейното прераждане в Република Турция през 20-те години на миналия век.

Но ако се върнем на централния въпрос за центъра на Балканите и руската политика, тя в момента е поставена на изпитание не толкова от самия шпионски скандал в София, колкото от неизвестността на отговор на въпроса дали и как империята наистина ще отвърне на удара и дали той е удар, а не спазарена хитрина, на фона на която на бъде ускорен процесът по осъществяване на ядрения замисъл в Белене – по аналогия с ускоряването на руско-турския газов поток, което се случи след септемврийската версия на шпионския скандал между София и Москва.

Към момента на публикуването на този текст Кремъл мълчи твърде нетипично за него. Няма ги обичайните припомняния на политици, журналисти и историци, че България винаги е била неблагодарна и на два пъти е била на германска страна през миналия век през двете световни войни. В държава, като Русия, където подобни заклеймявания се намират под държавен контрол, това мълчание може да е с цел печелене на време за премислена ответна реакция, но може и да служи за индикация, че не става дума за теория на някаква конспирация, а за обмислена тактика.

Обикновено България е тази, която се старае да прави всичко, за да не дразни Москва. Сега нещата изглеждат по обратният начин – сякаш този път самбистът Путин позволява точка за каратиста Борисов с цел да обезоръжи прозападната на публиката в България преди следващата си хватка. Защото за газовите му планове в България протести не е имало ( ако не се брои, че шепа протестиращи го посрещнахме на Орлов мост в София с плакати , когато пристигна на 13 ноември 2010 г. заради началото на проекта “Южен поток” ).  Но срещу АЕЦ “Белене” тук се е надигала не веднъж протестна енергия. Цял референдум не можа да я усмири.

Дали на тази енергия сега ще й бъдат “извадени зъбите”, ако перифразирам съвета на предишния руския посланик тук Юрий Исаков България да покаже зъби ( но на Запада) именно по същия въпрос?  Съмнявам се. А явно и в Москва се съмняват и затова правят, каквото могат по въпроса.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!