Казусът с обвиненията на прокуратурата срещу Елена Йончева за пране на пари поражда серия от въпроси, първият от които е: в какво качество да я коментираме. Защото обвинението срещу нея е в ролята й на журналист. Днес тя е депутат и е превърната от партията, в която формално не членува , в кауза за тази партия. Уникално признание за липсата на истинска партийна визия на БСП, която иначе претендира да борави с програмен визионерски документ, наречен именно „визия“.
Не веднъж съм призовавал за яснота по отношение на публичния образ, с който ни се представят остриетата на БСП. Най – ярък беше досега примерът с Велислава Дърева, която упорито продължават да представят като „журналист“ при гостуванията й като телевизионен коментатор, макар тя да е политик от върховете на най-дълго управлявалата партия в България. Не е никакъв борец срещу статуквото, част от което е вече почти 30 години. Беше сред най-близкото обкръжение на всемогъщия Луканов, после бранеше своя Жан и наследилия го Първанов ( от критици като пишещия тези редове), а за Станишев беше нещо като постоянна брошка на пропагандния ревер ( защото са социалисти, ако си спомняте тази книжка, която се рекламираше с нейната физиономия в телевизионните репортажи).
Днес Елена Йончева иззе функцията на Дърева. Цял партиен конгрес я припозна с аплодисменти на крака като новата Жана Д’арк на БСП, която безпартийно ще поведе партийците към победа над онези, от които столетницата се не отличава с нищо по изключително важни въпроси, свързани с руските енергийни проекти или с ухажването на избирателите чрез заиграване с дълбоко вкоренената у нас хомофобия от руски щам.
Това открояване и култът към личността на Йончева я лишава от толкова старателно градения й ореол на уж безпристрастен съдник по ключови въпроси от външната политика. Тя никога не е била неутрална и досега. Само че този факт удобно се заобикаляше от онези, които я лансираха, толерираха и финансираха години наред. Дали е прала пари, това наистина трябва да кажат съответните проверяващи институции, както и съдът накрая. Но че переше образа на Русия на Путин и застана на страната на всички мракобесни руски тези в центъра на „горещите точки“ около нас, това е истина без необходимост от специално разследване. Направил съм си труда да реагирам по горещите следи на горещите й пледоарии с московските опорни точки, което лесно може да се види от многобройните ми задочни възражения срещу нейните изяви през годините.
Днес някои изведнъж „откриват“ колко вредна ( за началниците им ) се оказва Йончева. Пишещият тук многократно е обръщал внимание върху обстоятелство, че тя е водещо лице на проруските внушения в българското публично пространство под прикритието на специалист по международните въпроси коментатор и автор на филми, хвалени масово дори и от онези, които сега взимат завоя в угода властта, обяснявайки иначе не без основание, че БСП и Йончева „прогледнаха“ за употребата на прокуратурата за разправа с опоненти на управниците едва, когато Йончева се оказа застрашена от конкретно криминално обвинение.
Обръщал съм и преди внимание, че възторгът от журналистическата дейност на Йончева прави лоша услуга на евроатлантическа България. Но се оказах доста самотен в опитите да припомням, че тя легитимира скандално сръбския военнопрестъпник Аркан с интервю, което го показа като един симпатяга и борец за свобода, а не като главатар на кръвожадната сръбска банда, какъвто беше известен на целия свят. Как ли е бил уговорен да я допусне до себе си без да се притеснява, че тя няма да го представи в лоша светлина при монтажа ( уговорка, която тя желязно спази )? Кой ще да е ходатайствал за нея?
Вероятно се е ползвала с онази подкрепа, която я изпрати с камера и микрофон в Донбас. Той й докара международна известност под формата на персонална санкция от Киев през септември 2015 г. под номер 59 в списъка на чужденците, на които е забранено да посещават Украйна. За сметка на това в Москва е винаги добре дошла . Нито веднъж не съгреши срещу правата московска линия, включително по отношение на войната в Сирия, повтаряйки мантрата на Путин, че ако сирийският президент Асад бъде свален в Сирия ще стане като в Либия ( например в интервю по БНР на 16 септември 2016 г.).
Ето за тази правоверност тя е смятана за героиня на фронта на обективната журналистика у нас и в крайна сметка беше взета на въоръжение от БСП в депутатските й редици, минавайки пътьом през цитаделата на селектирания от Решетников президент Румен Радев.
Край на мимикрията. Само че е някак неудобно сега за всички, които папагалски повтаряха колко е велика, да признаят, че са „проспали“ нейната роля на водеща фигура във формирането на обществено мнение в полза на кремълските опорни точки. Самата Йончева отбелязва не без елемент на неосъзната (само)ирония, че е избрана за мишена едва, когато е засегнала лично премиера с обвинения за притежаване на къща в Барселона на стойност, каквато не може да бъде оправдана от доходите му. Ако вникнем в логиката на това прозрение, то съдържа оценката, че да си рупор на Путин в България не е нещо, което задейства алармената система на евроатлантическа България.
Някой ще каже „къде ти е журналистическата солидарност, бе“. Ами, няма я. Не мога да съм солидарен с една емблема зад фалшива фасада, която отдавна съм разобличил като такава. И сега да се отметна от себе си ли? Това, че Йончева е професионалист в упражняването на дейността си не я прави автоматично недосегаема за перото на онзи, който не си е мълчал и преди по същия въпрос за ролята й на „мека сила“ в налагането на руското влияние в България. Да не говорим, че не виждам Йончева да е пострадала- нито си е загубила работата ( както някои журналисти, гоненията срещу които тя е премълчавала солидарно с гонителите). Тя премина от лагера на журналистиката в противниковия окоп на политиците. Не страда от принудителен битов аскетизъм, да се изразя най-меко. Тъкмо напротив.
Журналистическата солидарност, впрочем, е обесена на партийния пилон у нас не от днес и не от моя милост. Случи ( ми ) се още през 1993 г. Журналистката Клара Маринова, прототип на Елена Йончева като депутат от БСП, подвикваше от първата редица на Народното събрание „това момче“ ( т.е. директорът на БТА Иво Инджев ) да бъде на момента уволнен ( по неприкрито политически причини). Така и стана. Повече от веднъж беше уволнявано „момчето“ през годините след това под аплодисментите на безпартийни журналистки, като Валерия Велева или с масовото съучастническо мълчание на нейни подобия. Като Елена Йончева.
