Лилия Старева е доктор по философия, етнограф и фолклорист. Изследва народните обичаи и традиции, автор е на редица книги по темата.

 

 

Госпожо Старева, знаем как са традициите на Бъдни вечер – нечетен брой постни ястия, постната питка. Откъде обаче произлизат тези традиции?

Произходът им е много стар. Много старо е празнуването – не точно на Коледа, на Слънцето. В много древни, езически времена, хората са празнували Слънчевия Бог – дали е Дажбог, дали е Перум, дали са други индоевропейски богове на Слънцето. Не мога да кажа дата – датата е на ръба на времето, когато Слънцето е в най-малката си светлина, в най-ниската си точка.

Сменя се времето, сменят се сезоните. В живота ни настъпва малко повече светлина, дали като иглен връх, дали колкото пиле помръдва в яйце, но така или иначе денят започва да расте. И не случайно народната Коледа е на 20 декември – на Игнажден. Тогава е най-слабото Слънце, тогава трябва да му помогнем да свети и тогава, и в много стари времена, и сега хората почитат това обръщане към светлина, защото то е много важно. Няма как, това е животът ни.

Но от друга страна, след като приемаме християнството, след като се налага като религия, постепенно започва да се наслагва християнската вяра, да се символизира с новия Бог – Богът син – Иисус, който е роден по това време. И не случайно в каноничните текстове Коледа се празнува официално от IV век, на тази дата.

Това е стара традиция и изпитана практика на християнската църква, на християнската институция. Върху стари езически представи и светове да се наслагва новата идея, новата вяра и така полека-лека, без да си пречат, без да имат противоречия хората започват да приемат, че наистина празнуваме Бога Слънце, но нашето Слънце е Иисус Христос.

И не случайно в един от текстовете, когато попитали свети Августин: „Защо празнувате Коледа, точно когато езичниците празнуват Слънцето?”, той казал: „Ние не празнуваме Слънцето, ние празнуваме този, който е създал Слънцето”.

Има и такава легенда затова, че наистина малкият Иисус, когато играл на коляното на баща си на един бряг и си правел кални топки, баща му казал: „Сине, хвърли най-голямата топка нагоре”. Той я хвърлил на високо и тя отишла далеч и станала Слънцето, след това хвърлил по-малката – тя станала Луната, след това хвърлил другите, които станали звезди. Харесало му много и започнал да хвърля пясък нагоре и създал онези малки звездици, които почти не се виждат.

Това е много древна традиция на Коледа – Слънце и нашият Бог Слънце.

Каква всъщност е символиката на тези обреди, които ние изпълняваме и пазим столетия, на Бъдни вечер?

Ето това трябва да се знае наистина, защото Бъдни вечер не е само трапезата, която трябва да е постна, не е само събирането, храната, пиенето, въобще – удоволствието около масата. Бъдни вечер е магическа вечер, в която всяка благословия, всяко пожелание, всеки ритуал могат да се случат.

Това е времето, в което ние можем да повлияем на случването. Можем да извикаме късмета си, можем да благословим за добро, можем да наречем най-най-хубави неща, които искаме за близките си хора и те да се случат.

Някога рационалното мислене и наука са се стрували просто невежество. Но не е така. Все повече се убеждаваме в нашата съвременност, че положителните нагласи, добрите думите, които изричаме могат да станат, имат силата да се превърнат в реалност.

Когато коледарите вървят и наричат, когато са вървели и наричали (сега го правят по-скоро за атракция) и може би в малко селища има запазени автентични ритуали, но все пак, когато те наричат, използват една особена техника, може да се каже визуализация. Те представят нещото, което пожелават, че вече се е случило. Стадото е многобройно, нивите дават много плод, през праговете ни прелива злато и сребро. Всичко това, изречено в един сакрален час, народът вярва, че има време, в което нещата се случват.

Благословията хваща, както хваща и клетвата. Но тук говорим за хубави наричания.

Какво друго? Когато се съберем на трапезата, всичко, което е на масата трябва да показва нарастване на късмета. Всеки ритуал показва нещо, ако не го нарича с думи, го показва с действия. Житото, оризът, бобът, царевицата – това са неща, които набъбват – набъбва късметът, набъбва имотът, благополучието. Така смята народът ни. Когато всички го вярват и не го правят, защото всички го правят, тогава може и да се случи.

Или пък, когато правиш питата. Тя има много символики. Независимо дали е за Бога, дали е за къщата, дали е за стопанството, върху нея се рисуват всички онези пожелания, които могат да се изрекат от стопаните. И като се нарисуват, са още един знак.

Виждате ли колко много знаци се дават – думи, действия, рисунки. Във всеки случай искаме да се види. Защото е такива сакрални мигове се вярва, че границата между световете, за което предците ни са вярвали, че съществува, се отваря леко и от там ни гледат и могат да чуят, да видят, да усетят доброто чувство и да благословят, да кажат: „Ето тези хора как хубаво са се събрали, колко се обичат, колко всичко им е наред, я да помогнем”.

Питата сама по себе си е символ на тази заедност –  на къщата, на семейството. Заедност има в цялото разбиране за хората. Сядат и казват: „Ела, Боже, да вечеряме”. И на тези Бъдни вечери канят Богородица, Господ да седнат на трапезата. Или излиза стопанинът с пита и чаша вино, и кани светците, иска да ги почерпи и да им даде от себе си нещичко.

Всичко е символика. Това е огънят, Слънцето (земният огън е аналогия на Слънцето), това е свещеното дърво, космическото дърво, което свързва световете. Наистина ние си мислим, че сме тук, единствени и неповторими, обаче хората са смятали, че има Горе, ние сме средните хора и Долу под нас също има свят, който се свърза с този Бъдник и той ще помогне, така че изречените и показаните неща да се случат.

При всички случаи, каквото и да се случи…ако ставаш от трапезата, трябва да ходиш приведен като плодно дърво, отрупано с плодове; ако искат да не се изнесе късметът на къщата, при всички случаи, не меси питата девойка, на която й предстои да се омъжи, защото тя ще изнесе късмета като отиде в друга къща; когато питата се разчупва високо се казва, че така късметът ще върви високо или житата ще станат високи; когато се става от трапезата, стават всички заедно, за да узреят житата заедно. Или пък Бъдникът наистина е магически. Когато от него се хвърлят трески в реката, ще донесат здраве и дълъг живот, ако се хвърлят на нивата или се заровят в лозята, овощната градина ще е благополучна.

Абсолютно всичко е част от тази магия, наречена Бъдни вечер.

Всъщност защо е Бъдни и защо е Бъдник? От бдение – трябва да се бди, но не само да се бди да не загасне огъня (да не загасне Бъдникът в огнището два дни), но трябва да се бди за всичко – какви сме, какво правим, как да бъде добър животът ни.

Всъщност с това идваме до другата дума „бъдеще” – може би този Бъдник и тази вечер около него са част от нашето бъдеще и може би ние можем да повлияем на това.

Невероятно е самочувствието на някогашния човек. Много пъти съм се учудвала как има самочувствието да говори с Космоса, да бъде между световете, да кани светците на вечеря, да влияе върху бъдещето си (сам той може, въпреки че казва: „Никой не може да ти отмени това, което ти е писано. Писаното на чело не отива на друго място”) и въпреки всичко той има самочувствието, че може да повлияе на съдбата си.

Ето това е Бъдни вечер, Коледа – ние можем да повлияем, но с разбиране. Не просто да си наречем късметите, трябва да ги наречем с любов, трябва да участваме в тази магия, трябва да им се зарадваме и да ги приемем, защото те са нашите, това ни е отредено. Когато приемеш, каквото и да ти се падне, със сърцето си и с това магическо разбиране, че наистина е твоят късмет, тогава нещата могат и да се случват.

Когато седнем и просто ядем и пием, е просто един от много празници от годината. Ние избираме как да го направим – дали да отидем на пазар, да купим скъпи подаръци и да се веселим, или да омесим пита, да вложим чувство, че може би има нещо различно в тази вечер.

Наистина има много обреди и традиции, които спазваме на Бъдни вечер. Но има ли такива, които се спазват на Коледа, на деня след Бъдни вечер?

На Коледа тръгват коледарите. Те също са част от това усещане и не само, за магия. Те подреждат света. Усещане за преходност. Наистина има преходност на сезоните, но не само и на тези млади хора, които вече коледувайки са готови да имат семейство.

Коледарите вървят и изучават дълго време, дали от Игнажден или от Никулден, се събират при своя станеник (възрастен мъж, който ги учи какво да правят), но те имат поне 50 текста. В тях те наричат – имат текст за пътя, за портата на дома, за къщата, за всеки член от семейството, което означава за всеки вид статусност;професионално наричане – за всякакъв вид професии; за най-възрастния; за най-уважавания, за момичетата, за момчетата, за малките деца, за имота, за късмета. Това са жалоните, по които се изгражда виждането за доброто в света.

Нали си представяте 50 ценности се изреждат и научават в този период. Докато ги учат и когато ги изреждат, изпълняват в такъв сакрален момент, те неминуемо стават част от тях. Те вече не са механично научени, те са част от разбирането им за социума, в който живеят.

Песните са за селището, в което се извършва коледуването, за всеки един има песен. На всеки един ти му отреждаш доброто място в социума, не нещо лошо. И когато всеки се види в тази роля, първо той става част от този социум, а младежите вече стават знаещите за този социум и затова те могат вече да се женят.

Било е някога във вярването на хората, че всичко това става по този начин. Училищата им са били по-малки, но това не е по-малко училище, учебниците им са били по-малко, но това не са по-малко учебници.

Бих казала, че са по-емоционални, по-затрогващи, по-хващащите отвътре, понеже всички тези учебници се четат всеки ден, но особено през празничните дни имат голяма сила.

Вярата в тази сила прави наученото чрез тези ритуали да става част от теб, от разбирането ти, от знанието ти за света.

Нека накрая да кажем как празнуват останалите народи Бъдни вечер и Коледа. Какви са приликите и разликите с останалите славянски, християнски народи? Имаме ли ние уникални обичаи?

Може би елхата е най-приличното нещо, което ние сме приели по-късно. Някога за нас елхата е била Бъдникът. Но полека-лека тя става символа на космичното дърво. Тази връзка, тази радост, тази цветност при елхата и тази звезда, която се слага отгоре, е точно това разбиране – за звездата, която свети в домовете ни, но и за възможността ние да се свързваме с тази звезда.

Може би това е най-силната прилика – че всички вярваме, че в тази нощ стават чудеса, че пожеланията се сбъдват, че има извисяване. Усещането за светлина и за извисяване. Какви са пожеланията за Коледа на всички езици? Светла Коледа да бъде! Защото всички са свързани със светлината, всички усещания за празника и повечето ритуали има светлина, пожелание, доброта и вяра, че ни очаква нещо много хубаво.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!