Любчо Нешков е роден на 29 юли 1964 г. в Скопие в семейството на Темелко Нешков от Бело поле, Прилепско.
По време на Титовия режим баща му е арестуван и прекарва 12 години в затвори и лагери за отстояване на българщината и за членство в нелегална антимакедонистка организация.
През 1985 година той и семейството му завинаги се установяват в България.
Любчо Нешков завършва история и журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Работи като журналист във вестник „Стандарт“, а по-късно в Българската национална телевизия.
Нешков става известен с репортажите си отразяващи кризата в Косово в 1998 – 1999 година.
В 2001 година Любчо Нешков и сестра му Славица създават информационната агенция БГНЕС.
Г-н Нешков, разкажете ни първо какво се случи на 4 май, когато бяхте задържани в Гърция.
Бях с един свещеник и главния редактор на сп. „Македония” Иван Николов на 4 май, когато се отбелязва убийството на Гоце Делчев през 1903 г. в с. Баница, което е на около 20 км от Серес. Там искахме да запалим свещ и да се поклоним пред великия революционер, който обединява България и Македония. Селото не съществува, то е напълно унищожено след 1945 г. В момента там стърчи само камбанарията на църквата „Св. Димитър”, където до олтара е бил погребан Гоце Делчев през 1917 г.
В момента, когато пристигнахме там, слязохме до олтара, който е невидим – само около два метра са останали от него. Точно бяхме се подготвили да запалим по една свещ, когато чухме тряскане на врати на автомобили и говорене на висок глас. Покатерихме се обратно 3-4 метра, защото олтарът е в храстите, той е обрасъл – дървета, камъни, всичко е унищожено на практика. Видяхме двама цивилни гръцки полицаи, които веднага ни поискаха личните карти, взеха ни ги, записваха…Това продължи около час и половина на това място. Задаваха ни едни и същи въпроси – защо тук, защо на тази дата, защо точно в тази църква, какво означава тази църква за вас, какъв е смисълът на идването ви. Това се повтаряше над час и половина докато дойде шефът на полицията от Серес. Той отново ни взе личните карти, отново започна да задава същите въпроси и в един момент реши да ни отведе в полицейското управление. Вече когато наистина решиха да ни отведат в полицията, аз сметнах, че нещата стават много груби и е необходимо да сигнализирам до българските власти.
Лично се обадих на консула ни в Солун Владимир Писанчев, който първо два пъти ме попита дали това, което му казвам, е истина – беше шокиран. Той с невероятна скорост, не знам какви инструменти е използвал за намеса, но когато бяхме вече в полицията, физиономиите на всички служителя бяха невероятно променени.
Други двама, т.е. общо шест души ни разпитваха, се опитаха да проведат такъв разпит. Отново задаваха същите въпроси, след това имаше още едно позвъняване от страна на г-н Писанчев и нещата приключиха на секундата. Върнаха ни документите и се опитаха да „замажат” този инцидент, като ни изпратиха до паркинга, където ни бяха казали да паркираме автомобила. Това е в най-общи линии случилото се в с. баница, което пак казва, е напълно унищожено. Нищо няма там освен камбанарията и част от олтара.
Очевидно тук не става въпрос за някакво хрумване на местни полицаи или на шефа на полицията в Серес, а за централна директива. Защото никой не би си позволил подобно отношение без да има какъвто и да е повод. Само си представете да бяхме направили някакво нарушение. Смятате ли, че нямаше да има най-малкото глоба или акт?! Тук става въпрос за централна директива. Даже забрана има с цел забрава, т.е. хората да не знаят, да забравят какво е било, какво се е случило.
Защо според Вас гърците не искат да се знае, че там е загинал български патриот?
На този въпрос по един достоен европейски начин трябва да даде отговор официално Атина. За мен случилото се на 4 май е абсолютно нелогично, няма нищо общо с времената, в които живеем и ценностите, които изповядваме. Самият факт, че евродепутатът Андрей Ковачев заяви, че ще постави този въпрос пред ЕП и колегите си от Гърция, показва какво разминаване между действителността и желанията на властите в Атина има в случая.
Не може да има логично обяснение. Гоце Делчев е загинал в борба за освобождение от поробителите си. Те не са били гърци в случая, а той е убит от турската армия. И вие да не искате 115 години след това да позволите забележете на свещеник, оставете Любчо Нешков, оставете Иван Николов – журналиста…Свещеник, който е с расо, да го спрете…Мисля, че това е много много далеч не само от европейските, ами и от християнските и от православните ценности. В името на какво?!
Тъй като това нещо продължи около 2 часа в Баница, в нищото – това е гора, черен път, в един момент попитах един от полицаите: „Добре, ако бях сирийски бежанец – знаете, в момента нелегални мигранти има навсякъде, как щяхте да постъпите?”. И той в отчаянието и откровението си ми каза: „Сигурно щяхте да минете по-лесно.” Сега сами си отговорете на въпроса с каква цел и каква е тази забрана и какво цели тя за случилото се в началото на месец май.
Защо през 1945 г. комунистическите власти в България са предали костите на Гоце Делчев на Скопие?
Това вече е съвсем друг въпрос. По онова време България решава, че трябва да се подчинява на чужди сили – на Москва, на Белград, да се отрича от собствената си идентичност, от собственото си минало, от собствената си история в името на други националистически идеи и завоевания. Именно заради това ги предава – България спира да бъде суверенна държава. Отвън тя започва да приема диктат и вътре в страната – знаете какви безобразия извършват в пиринската част на Македония.
