Любов Панайотова е директор на Фондация Европейски Институт от 2009 г. До тогава тя е програмен директор на Европейския Институт от 2001г.
От 1992г., в Министерството на търговията и индустрията, се занимава с различни страни на международните дейности и процеса на присъединяването на България към ЕС. Тя участва в преговорите за Централното европейско споразумение за свободна търговия, Европейската зона за свободна търговия и много двустранни споразумения за търговски инвестиции.
Панайотова е заместник-министър на икономиката от 1999г. до 2001г. и член на основния екип за присъединяването на България към Европейския Съюз.
Тя е завършила магистърска програма по Електронно инженерство, специализирала е Ефективен мениджмънт и администрация и притежава диплома по Финансов Мениджмънт.
Г-жо Панайотова, излезе поредният мониторингов доклад на ЕК за България и Румъния. Повече критики, или повече похвали има за нашата страна в него?
Според мен докладът е много положителен. Констатирани са много ясно за първи път изпълнени точки, които бяха препоръки в подробния доклад миналата година, който си спомняме всички.Тогава той смени малко структурата си, различаваше се, защото имаше много конкретика.
Именно конкретиката беше една от забележките, които винаги са били отправяни към докладите – че те не са конкретни и че тези шест критерия, по които ние трябва да отчетем напредък, но всъщност те нямат измерители и не може да бъде реално отчетено как са приключили.
Да припомним, че през 2017 г. ние имахме много конкретика в доклада и сега се вижда, че определени параметри са изпълнени. Естествено, има препоръки за това какво още се желае, но за първи път те са толкова ясно формулирани. Те казаха и на пресконференцията, че след една година може да се направи предложение докладът да отпадне.
Вече 12 години съществува този механизъм и, това вече е лично мое мнение като човек, следящ този процес, той не работи. Не работи така добре, както ни се искаше. Механизмът беше въведен преди нашето членство с цел да успокои определени коментари, които съществуваха за реформа в съдебната система, за борбата с организираната престъпност и корупцията. Затова и критериите бяха толкова общи – шест на брой без тези измерители, за които говорим.
Но в крайна сметка за толкова много години те се променяха, разпростираха, отиваха в различни области – фондовете се включиха тук, отпаднаха пък елементи за „Гранична полиция” още в началото. Т.е. с едни предизвикателства се справяхме, но се появяваха нови.
Видяхме, че за съжаление това седи като някакво петно по отношение и на успешното минало председателство, винаги се свързва тихом мълком с нашето желание да влезем в Шенген. За мен това не се оказа един работещ механизъм.
Аз смятам, че и Комисията това го осъзна, тъй като за Хърватия това нещо не важеше, не че в Хърватия не съществува корупция, не че и те нямаха предизвикателства с организираната престъпност, сравними с нашите, но този механизъм не се приложи спрямо тях.
И Вие споменахте, че три от шестте критерия за България са временно закрити. Наистина ли имаме толкова голям напредък в борбата с корупцията, организираната престъпност и реформата в съдебната система, или това е своеобразен политически стимул към страната ни?
В оценката на всички доклади до момента, отново подчертавам – това са 12 години, в определени години ние имахме по два доклада за напредъка на България – винаги има политически елемент. Защото са политически усилията, които направляват било то законодателните реформи или нормативните актове да могат да бъдат правилно прилагани.
Наистина има политически елемент. Отчитаме, че правителството е влязло в сила през май миналата година, т.е е работило в малък срок. Същевременно обаче ние знаем, че с тази политическа нестабилност – предходното правителство, след това няколко служебни правителства, които се смениха – това забавя законодателния процес.
Естествено, има много препоръки. Има препоръки включително на елементи, които се готвят – например за конфискацията на имуществото, тъй като се виждат законодателните инициативи, които са внесени за разглеждане в комисиите. Там препоръката на ЕК е да не се пипат неща, които вървят добре или е постигнат определен успех, защото можем да се върнем стъпки назад.
Това се откроява и на фона на Румъния, тъй като румънският доклад е много по-негативен. Това е резултат точно на политическата нестабилност, на коалиционната ситуация, която е много тревожна в Румъния точно два месеца преди те са поемат председателството.
Ние видяхме, че техният отговорен министър подаде оставка, бяха направени изказвания на президента, който се конфронтира с правителството. Това са неща, които знаем, че се случват и у нас, но ние поне показахме, че политическата воля е на лице.
Много бавно се движим, може би Комисията това иска да ни вмени и да каже, че ако искаме да се махне Механизмът, ние имаме много малко време да отбележим много ясен напредък в съдебната система, в борбата с организираната престъпност и в другия показател, който е много сериозен – борбата с корупцията.
Това са показателите, за които говорим – някои от тях се движат добре, други – не чак толкова добре. Комисията иска една много ясна прозрачност и публичност за това как се движат знаковите дела и за организираната престъпност, и в сферата на борбата с корупцията по високите етажи и не само там – в местната власт, на границите. Това са „Гранична полиция”, „Митници”, където трябва да се покаже наистина ефективната борба с контрабандата.
Ние не можем да се справим в рамките на два месеца. Съдебните дела текат бавно, но поне виждаме една много положителна оценка например за факта, че ВСС е разделен, че вече няма тази интерференция – прокурори да избират съдии и vice versa. Струва ми се, че това е един от положителните през тези 12 години доклади. Сега от нас зависи дали ще отпадне догодина.
Тук трябва да отбележим, че влизаме в една турбуленция, където ще има нов избор на Европейски парламент, нова Комисия, нови комисари, нов колеж. Жан-Клод Юнкер още с встъпването си в длъжност като председател на ЕК много държеше да отпаднат механизмите за България и Румъния, но видяхме, че това не се случи.
Като че ли общ проблем, който от ЕК отбелязват и при България, и при Румъния е проблемът със свободата на медиите. Има ли нещо конкретно записано в доклада по този въпрос и къде всъщност е проблемът?
Аз нямах толкова много време, за да видя детайлния технически доклад, който е повече от 20 страници. Тъй като няма обособен критерий за медийната среда, който да се следи, проблемът се отнася до публичността и тази прозрачност, която би трябвало да съществува по отношение на знаковите дела.
Това са важни неща, които стигат до гражданите и обществеността чрез медиите, които могат да преразкажат на един разбираем език какво се случва, как се движи едно дело, защо то отпада поради изтекъл давностен срок или попада винаги при една и съща съдебна структура, която е прекалено натоварена и не може да даде явни резултати.
Според мен няма някакъв конкретен запис за медиите, но във връзка с организираната престъпност, тежките престъпления и корупцията би могло да се каже, че има бележки към свободата на словото и разследващата журналистика в България.
Всички ние се надяваме все пак да отпадне този Механизъм за сътрудничество и проверка за България, но от известно време циркулира предложението такъв мониторинг да бъде наложен на всички държави. Как гледате Вие на тази идея?
Видяхме, че върховенството на закона не е еднократен акт, който се финализира и след това не трябва да бъде бдително наблюдаван. Виждаме много промени, които за съжаление се случват в страни от Източна Европа – Полша, Унгария, Румъния дори, където виждаме крачки назад. Има умишлена промяна, реформа в съдебната система така, че тя да може да смачква определени казуси и да може да бъде повлияна от политически силните на деня.
Един такъв мониторинг с напредъка на национализма, популизма и всички тези тенденции, които са изключително вредни за европейската конструкция, ние виждаме, че може би не би било лошо да се наблюдават дори стари страни-членки по отношение на върховенството на закона, на свободата на словото, на достъпа до административни услуги и съхранението на личната свобода и личните данни.
Това са неща, които в началото на преговорния период ние наричахме „политически критерии” – това, което не се оценяваше със законови актове, а се подразбираше, че това са фундаментални ценности на ЕС и на тазу грпа, към която ние много държахме да се присъединим.
