Людмил Попов е учител по български език и литература в Софийската математическа гимназия. Той има над 20-годишна педагогическа практика.
ДЕБАТИ.бг потърси мнението му за проблемите и техните решения в системата на образованието.
Г-н Попов, от гледната точка на учителя какъв е основният проблем на българското образование?
Според мен основният проблем е въпрос на манталитет и ценностни нагласи. Ние все още не можем да се спасим от идеологиите на миналото и тук не става въпрос за познатите ни вече идеологии, а за една много по-опасна и скрита. Това, че още в мисленето на учителите информацията е по-важна от уменията и самите ученици.
Това блокира всякакъв процес на мислене, защото една класна стая, в която е по-важно какво пише в учебника, не може да мисли. За мен това е най-страшният проблем, който все още не може да бъде преодолян.
А правят ли се стъпки към неговото преодоляване?
Разбира се, има отделни хора, които осъзнават това като проблем и правят нещо в работата си. За съжаление рядко чуваме за тях. Но общо взето в по-голям мащаб не виждам да се правят някакви стъпки.
Според мен това може да стане с квалификацията на учителите. В момента текат едни квалификации, които според мен са самоцелни. Поне повечето от тях нямат практически измерения и са просто една загуба на време.
Как трябва да бъдат направени тези квалификации?
Квалификацията трябва да е обвързана с практиката. Един учител може да бъде квалифициран от друг учител, който има практика в тази област, а не от теоретик, без да обиждам теоретиците. Все пак преподаването е практика.
На институционално ниво виждате ли воля за справяне с образованието – има ли достатъчно политики,отделят ли се достатъчно средства?
Все пак аз съм повече от 20 години в тази система и макар че на повечето хора им се струва, че нищо не се е направило в областта на образованието, не е така. Направени са много позитивни неща, което показва, че властта има воля в тази област.
Разбира се, ние не трябва да бъдем наивни и да си мислим, че може да се случи нещо фундаментално, защото никоя власт и никое правителство няма да си заложи главата да обърне общественото мнение срещу себе си.
Така че трябва нещата да се движат отдолу, защото отгоре има воля.
Много често говорим за бъдещето. Достатъчно бързо ли развиваме технологично училищата и подготвяме ли учениците за професиите на бъдещето?
Вие знаете може би по-добре от мен, че училището не може толкова добре да научи децата в областта на технологиите, те си се учат сами. Особено програмистите,понеже аз работя в Софийската математическа гимназия, те учат един от друг и понякога учителите трудно им смогват.
Каквито и професии да се появят и каквито и професии да изчезнат, според мен ние трябва да запазим онова усещане за живата връзка между хората, за онези т.нар. „меки умения” за комуникация, на общуване, на споделяне. Защото в края на краищата, човек каквато и технология да измисли, той ще си бъде едно социално същество, което ще има нужда от такива отношения. И липсата им в най-скоро време ще бъде усетена.
Много често се говори и за връзката между образованието и бизнеса. Има ли я?
Доколкото слушах моите събеседници по време на този форум (форум „Образование за бъдеще”, бел. ред), определено има такава връзка, защото наистина бизнесът осъзнава, че без образовани хора няма как да съществува.
Има много симпатични бизнесмени от новото поколение, които определено личи, че имат отношение към образованието и може би там при тях някъде се крие онази енергия, която ще промени нещата. Защото те са хора смели, инициативни и интелигентни.
