Мика Зайкова е завършила ВИИ “Карл Маркс”, специалност “Народностопанско планиране”.
Следдипломна квалификация по организация на управлението.
Работи като икономически съветник в КТ “Подкрепа”. Работила е като началник на управление в Министерство на промишлеността. Ползва руски, английски и немски език.
Последната седмица вече активно се заговори, освен за медицинските мерки, но и за икономическите мерки. Те са различни по характер, но да започнем с това как виждате икономиката на България в условията на коронавирус?
Положението не е добро. Перспективите също не са добри. Аз се запознах с доклада на Кей Би Си (KBC) за България, който е много мрачен. Той предвижда три сценария, от които най-оптимистичният предвижда спад на БВП с 4%, а най-песимистичният – 12%. Базовият ни сценарий е 10%, което е доста стряскащо. Разбира се, Световната банка каза, че БВП ще падне само с 3,7%, което е нихилистично оптимистично, защото не може да се случи. И ще ви кажа защо. Тази криза е съвсем различна от всички други видове кризи. За кратко време, страните по целия свят, включително и България като отворена икономика, ще влязат в рецесия. Въпросът е колко по-бързо ще излезем от тази рецесия. Това зависи от икономическите и социалните мерки, които правителството взима, с които да се подкрепят бизнесът и гражданите.
Българският БВП на 80% се формира от потреблението. Ако има директни субсидии към домакинствата и бизнеса, това ще създаде условия за по-високо потребление и за инвестиционно потребление от страна на фирмите. Една от първите мерки, които българското правителство бе за подкрепа на ликвидността, но само с кредити. Така няма да можем да се оправим. Въпросът не е дали ще има криза, защото тя е факт, а дали колко бързо ще излезем от нея. С тези мерки на час по лъжичка, всеки ден излиза нещо ново, което касае отделна група хора или фирми, се създава хаос. В рамките на този хаос се получава разделение на гилдии, на хора, на малък и среден бизнес, и се създават дразги, които не са полезни в сегашния напрегнат момент.
Още като влязоха мерките се видя, че няма нищо, което да подкрепи отделния гражданин или фирма, с директна субсидия. Това, което направиха всички останали страни, по различен начин, чрез банкови гаранции, чрез директни субсидии, а нашият финансов министър реши, че само с подкрепа на ликвидността ние ще се оправим. Това няма да стане, защото и фирмите, и хората потъват. Дори тази мярка 60/40, която трябваше да подкрепи заетостта не работи. Очакваше се над 400-500 000 души да запазят своята работа, а към момента се касае за 30 000 души, дори след подобренията на мярката.
В решенията на НСТС се говори, че работодателите нямали да плащат тези 40%, ако работникът не работи. А аз питам: защо не работи работникът? Защото мерките по извънредното положение всъщност му отнеха възможността. Така че, той не е виновен, че не може да работи. При тази ситуация се получава наистина хаос.
Миналата седмица се заговори, че има много хора, които са изчерпали своя платен отпуск, но заради създалата се ситуация, работодателите са ги пуснали в неплатен отпуск. Тези хора сега, по милостта на финансовия министър, ще получат право да изтеглят кредит до 1 500 лева на месец (най-много 4 500). Горанов твърди две неща: този кредит е безлихвен и това може да се счита за базов доход. Ако това се счита за базов доход, този кредит ще бъде утежнен, защото е доход – дали ще го сложиш в рамките на трудов доход и ще му сложиш осигуровки и данък, или ще го сложиш в рамките на закона за печалбата на ЕТ, които плащат данък печалба 5%, това няма значение, защото той пак ще бъде утежнен. Тоест, т.нар. безлихвен кредит ще бъде утежнен с допълнителни плащания – в единия случай с около 700 лева на месец, а в другия – с около 150, 200 лева.
Тези хора, които наистина са в тежко положение, защото не получават помощ от никъде – не са на борсата, а са в неплатен отпуск, имат право да вземат кредит, но не знаят как ще го върнат, изведнъж г-жа Сачева им даде едно подаяние – 375 лева. Само, че има подоходен критерий. Тези нещастни 375 лева може да ги вземе семейство или самотен родител, ако има доход на член от семейството 610 лв. Тоест, не могат всички семейства, които са в неплатен отпуск, да получат това подаяние. Второ, ако те са в неплатен отпуск и гледат деца до 12 години. А 13-те годишните не са ли деца? Тоест, получава се разделение – едни хора ще получат малко подаяние, други няма да получат нищо. Не се прави така.
Коментирайте мерките за безработни. Подсигури ли държавата достатъчно пари да осигури „армията“ от безработни, която се увеличава с 4000-5000 човека на ден?
Към началото на седмицата имаме над 70 000 нови безработни. Мисля, че парите, които са заделени не са достатъчни. Но това не е проблем, имаме актуализация на бюджета, имаме фискален резерв, имаме увеличение на дълга. Така, че пари има и ще има. Парите не са проблем. Проблемът е начинът и времето, в което се поднасят тези мерки, а те трябва да бъдат сега и веднага, за да може първо, хората да не умрат от глад (и да започнат гладни бунтове, като имате предвид, че те психически са натоварени от изолацията), да има достатъчно пари за медицинския персонал и след това за останалите.
Знаете, че още в началото правителството каза, че дава 1 000 лева за всички медици на първа линия. Само, че кои са на първа линия? Да, хората, които са в отделенията, в които има коронавирус. Но преди да отидат заразените с коронавирус в болница, на първа линия са личните лекари и лекарите „уши, нос, гърло“. Но тези лекари нямат никакво доплащане. Нищо, ама от сърце. Ето такива дребни камъчета, могат да обърнат колата.
Отново стана въпрос за една особена категория български граждани, които не се осигуряват по някаква причина или са се осигурявали извън страната, и сега те ще имат ли право на помощи? Какъв е размерът на тези помощи и трябва ли българите, които са плащали осигуровки и данъци да бъдат солидарни с тях?
Такъв случай имах и сутринта. За тях няма нищо към момента. Единствената им възможност е като се върнат да се регистрират като безработни. Потърси ме юрист, който прави докторска дисертация, със стипендия, в Япония. Понеже престоят там е повече от 3 години и той отишъл със семейството си. Той сега се връща, но без нито една стотинка. Какви са неговите възможности, ме пита майка му, която междувременно е плащала на него и семейството му осигуровки. И аз не мога да й кажа нищо. Защото за тези хора никой не е помислил. Не може да стане контингент на социални помощи, защото на времето майка му и баща му са му купили апартамент. Какво може да направи? Може да отиде в бюрото по труда и да се регистрира, и да се моли, въпреки високата си квалификация, някой да го вземе на работа.
Има хора, които работят в чужбина и се връщат с някакви заделени пари. Но има хора като него, които са учили и получили квалификация, искат да се върнат в родината си. Какво правим за тях? А за таксиметровите шофьори. Нищо, но пак от сърце. Те нямат работа, защото хората си стоят вкъщи. Но не могат всичките хиляди таксиметрови шофьори веднага да си намерят работа. Трябва да се помисли за този тип.
Не се помага по командно-административен начин, както се случи и със задължението в магазините да се продават стоки на местни производители. Може би ще направят някакви пазари пред големите вериги. Но аз питам правителството защо преди Великден пазарът не се затвори в петък, а ще се направи в сряда. Можеше да се създаде ред производителите да си продадат стоката.
Разрази се остър спор около възможността българските стоки да бъдат налагани чрез законова регулация в големите хранителни вериги. Правителството имитира някаква активност по този въпрос, но Корнелия Нинова изрази остро несъгласие. Но големият въпрос сякаш е добре ли е за българските потребители и купувачи да има преференции за българските производители, които преференции биха могли да доведат до повишаване на цените за купувачите?
Това вече не е никаква пазарна икономика. Това е командно-административна икономика. Винаги, за да може да има не печалба, но все пак да има приход от едната и другата страна, е необходим баланс. Не можеш да кажем, както иска Каракачанов, че спираме вноса. България купува 70% от плодовете и зеленчуците отвън. Ние си разрушихме селското стопанство. България снабдяваше цяла Европа с плодове и зеленчуци, защото не мислим. Не може с лека ръка да разрушиш нещо и след това да не създадеш баланс. Ние искаме с малките си късчета земя да възродим земеделието. Няма как да стане. Убихме си животните миналата година.
Трябва да има баланс, за да не се стигне до повишаване на цените. Ние не можем от раз да се лишим от нашите контрагенти. Испания и Италия са в тежко положение, но не може да закриеш този пазар, който вече си го е спечелил. Нека да се продават и вносни, нека се продават и български стоки. Нека има баланс и тогава няма да има вдигане на цени.
Защо нашите продукти са по-скъпи? Защото те се отглеждат на малко парче земя с ръцете на хората. Няма никаква механизация. Когато не влагаш нови технологии, не можеш да получиш продукти с висока добавена стойност. А ние какво направихме? Излишъците, които премиерът раздаваше наляво и надясно, без санкцията на парламента, ние ги формирахме от съкращения на капиталовите разходи. А капиталовите разходи са единствената възможна инвестиция в България, защото няма много чужди инвеститори. А защо не идват? Защото няма върховенство на закона и те не са сигурни за парите си. Когато няма доверие в институциите, нещата стават трагични.
Германската академия на науките препоръча да започне отхлабване на мерките. Българската академия на науките обаче разработи много мрачни сценарии, че пикът на заболяването се очаква към средата на лятото. Това означава, че мерките няма да бъдат вдигнати до края на лятото. Какъв е вашият коментар?
Масово европейските страни, дори най-тежко затегнатите, започват малко по малко да разхлабват мерките, защото икономиката ще умре. Ние трябва да запазим здравето на хората. Но ние трябва да запазим поне базата на нашата икономика и това е потреблението. И ако хората стоят по къщите си, не получават пари, а фирмите не работят, нашият БВП отива „на кино“. Моето уважение към икономистите на БАН, но най-късно от юни трябва да започнем да разхлабваме мерките.
Имам едно подозрение, че на правителството му хареса да си диктува, да си прави постановления и да не се съобразява с никого, когато взема решения. Не може така. И правителството, и парламента, и НСТС трябва да възстановят своята дейност активно, за да се направи балансиран антикризисен план.
Това, което правим сега е нищо и то може да разруши устоите на икономиката, и на живота на хората. Дори в една умряла Гърция, чийто дълг е 178% от БВП, техните мерки са по-адекватни от нашите, защото са широка палитра, защото едновременно подкрепят и бизнеса, и населението.
Да погледнем САЩ: 2 трилиона – 500 млрд. за подкрепа на бизнеса, 500 млрд. за подкрепа на населението, 350 млрд. за подкрепа на малкия и средния бизнес (малкият и среден бизнес у нас е 94% от икономиката), 250 млрд. за подкрепа на здравеопазването. Има отделна подкрепа за заетостта. Съвсем други са принципите, по които е построена социалната система в САЩ, но се хвърлят над 2 трилиона, за да може да се запази базата. А ние какво направихме? Как ще запазим базата на крайното потребление, като хората нямат пари?
Какво правим с бизнеса? Обещаваме им кредити?! Последното нещо, което направи БНБ – тъй като има насоки на европейския банков сектор – да има мораториум върху кредитите. БНБ каза на частните банки да разработят план, така че да се направят частни мораториуми – за населението и за бизнеса. Какво написаха търговските банки? „Да, ние ще имаме гратисен период, ще има мораториум върху кредитите на закъсалите предприятия и на хората, които са взели заеми преди 1 март, но гратисният период трябва да свърши до края на годината“.
Тоест, дали ще направиш гратисен период на лихви и главницата, само на лихви или на револвиращи продукти, няма значение. Продължава се с 6 месеца плащането на кредита. Това се пада 1 януари 2021г. Точно тази година ще бъде най-тежката година, както за населението, така и за бизнеса. Защото бизнесът не се възстановява с щракване на пръсти. Кажете ми как ще върнете хората в ресторантите, в хотелите, как ще вдигнете крилата на самолетите? Как ще стане това за части от секундата, след като те са стресирани от коронавируса? Тоест, възстановяването на бизнеса не може да стане за части от секундата. Това няма да стане. Тоест, 2021г. ще бъде най-тежкият период. Тогава ще разберем кои мерки са били адекватни и кои не са. Само, че ще бъде късно, защото вече ще сме сторили злото.
