Нели Ботевска е консултант към проекта „Справедливо командироване“ към КНСБ.
ДЕБАТИ.бг я потърси за коментар по повод информацията, че над 2000 българи в Германия са се оплакали от експлоатация на работното място.
Г-жо Ботевска, какво трябва да знаят и как да се предпазват от недобросъвестни работодатели българите, които са заминали в чужбина или ще заминават?
Най-важното е да се информират предварително, да знаят точно какво ги очаква и точно какви документи трябва да подготвят. Ние сме издали една книжка „Знанието е защита” и наистина това е така. Колкото е по-информиран човек и повече неща знае, толкова са по-защитени неговите права. Тук е описано абсолютно всичко, което трябва да се има предвид за Германия. Там вече действа и минимално почасово заплащане на труда, но в различните браншове и различните провинции то е различно, така че много трябва да се внимава и да се проучи първо работодателят, който те изпраща там ако е българска фирма. На второ място – какъв договор ще подпишеш, на какво заплащане и какви ще са условията на труд и на живот.
Проектът, по който вие работите в КНСБ се казва „Справедливо командироване” . Защо западноевропейските фирми избират да вземат командировани работници от Източна Европа, а не да ги назначат?
Причината е, че е много по-евтино за тях. При командированите работници българска фирма изпраща работника, съответно сключва договор за минималните ставки в съответната държава, в случая в Германия, и е много по-изгодно. Плащат се социални и здравни осигуровки в България, не е по немския стандарт съответно заплащането е минимално. Въпреки това има много некоректни работодатели, които въпреки тези ниски стандарти, дори и тях не изплащат. Плащат 1-2 месеца и след това спират.
Така не се ли нарушава философията за общоевропейско семейство?
Естествено, че се нарушава. Това е социалният дъмпинг, който властва навсякъде в Европа. Това вече граничи с трафик на хора, с експлоатация, с модерното робство, което е също голяма тема на дебат в Германия от няколко години. Затова имаме този проект с германските профсъюзи. Проектът им в Германия се казва „Справедлива мобилност”, защото те осъзнаха, че без контрол и без информация не могат да се овладеят тези процеси и да се борят срещу модерното робство
