На Западните Балкани няма спокойствие. Преди един конфликт да е затихнал, разгаря се нов. В момента между Белград и Подгорица се води словесна, медийна, църковна и психологическа война, в която Мило Джуканович заподозря и хибридна война, за която допълнително щял да уведоми обществеността. Всеки, който е запознат с обстановката в региона не е трудно да се досети кой стои зад хибридната война в Черна гора.
ПОВОДЪТ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ
в отношенията между Белград и Подгорица е гласуваният в парламента на Черна гора в края на 2019г. Закон за вероизповеданията, с който се урежда собствеността на църковните имоти придобити на територията на Черна гора до 1918 година. За онези които не са запознати с историята на тази малка бивша югорепублика, нека да кажем, че на 13 ноември 1918 година просръбски депутати и офицери от сръбската кралска армия извършват преврат в Скупщината на Черна гора срещу Кралството на крал Никола, с който Сърбия разширява територията си, а Черна гора става част от Сърбо -Хърватско- Словенското кралство. Черногорският крал Никола търси убежище в Италия, където почива години по-късно.
След преврата в „Подгоричката скупщина“ новите власти разпускат автокефалната Черногорска православна църква /ЧПЦ/, приобщавайки я през 1920г. с Указ на крал Петър Карагеоргевич към Сръбската православна църква а имотите на ЧПЦ, които до 1918 г. са собственост на черногорската държава, минават в ръцете на СПЦ. Дотук с историята. Какво следва оттук нататък е по-важният въпрос, около който в момента се води яростна политическа, медийна и геостратегическа война.
Протестите срещу закона изведоха под формата на „литийни шествия“ хиляди просръбски националистически настроени черногорски граждани заедно със свещеници на СПЦ и политици от просръбското/проруското лоби в Черна гора. Имаше и арести на някои от водачите на тези протести като в къщите им беше намерено незаконно придобито оръжие.
Според някои наблюдатели става дума за борба за превъзходство в тази част на Западните Балкани между стратегическите партньори на Черна гора и Сърбия. Зад едните стоят САЩ и НАТО, зад другите – Русия. И двете суперсили имат своите интереси за присъствието си в Черна гора, само че е неизвестно дали плещите на тази малка държава с площ от 13 812 km² и половин милион население ще издържат на натиска, на който е подложена в продължение на последните 14 години, откакто е станала независима държава, член на НАТО и страна кандидатка за ЕС.
ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ
Сърбия гледаше на Черна гора като на временно откъсната от нея територия, която с помощта на своето просръбско и проруско лоби – църква, политически партии, неправителствени организации, медии, агентурна мрежа, рано или късно ще си върне.
През 2019г. пред Висшия съд в Подгорица бяха осъдени 14 души „за заговор за сваляне от власт на правителството през октомври 2016 г.“. Сред осъдените, макар и задочно, са и двама руснаци, за които Подгорица твърди, че са служители на руското разузнаване, както и 9-има сърби и трима черногорски граждани. И докато руснаците и сърбите са извън Черна гора, то двамата осъдени черногорски граждани Андрия Мандич и Милан Кнежевич, лидери на Демократичния фронт и депутати в черногорският парламент, са на свобода заради обжалване на решението. И тъкмо те са сред водещите фигури на протестите срещу Закона за вероизповеданията. На един от тези протести присъстваше и владиката на южноамериканската Руска църква, Йоан.
Седмици преди това заместник председателят на руската Дума, Сергей Бабурин, публично настоя „Москва да поиска връщане на имуществото което е подарила на СПЦ в Черна гора“. От правителството на Черна гора изказването му нарекоха „грубо вмешателство във вътрешните работи на Черна гора“.
В хора на античерногорската истерия се включиха почти целия държавен връх на Сърбия, сръбският патриарх Ириней, повечето опозиционни лидери, партията на Шешел, интелектуалци, смятани доскоро за по-умерената опция на сръбската политическа сцена, медии и футболни агитки. Античерногорската истерия в Белград стигна дотам, че министри да призовават за уволнение на черногорски лекари в сръбското здравеопазване а на черногорци със сръбско гражданство да им се отнема същото. И всичко това става на територията на една държава, която иска да стане член на ЕС!?
Странно защо нито един от защитниците на „сръбството в Черна гора“ не се подразни от факта, че на името на черногорско-приморският митрополит Амфилохий Радович, известен още като „полковникът“ са регистрирани 47 църкви вкупом с тяхното имущество. И че имуществото на СПЦ в Черна гора се измерва в милиарди евра и милиони квадратни метра. Голяма част от тези имоти са вписани на частни лица, свещеници сърби, изпратени в Черна гора по линия на СПЦ от епархиите в Сърбия, Хърватска, Босна и Косово.
С този закон правителството на Черна гора се опита да въдвори ред в кадастъра на страната. Иска да осуети сръбският църковен клир да подрива с многото си пари, част от които някои твърдят, че идвали и от Русия, нейната държавност. Също така иска да покаже кой стои зад протестиращите литийни шествия. След призива на Руската православна църква към „останалите сестрински православни църкви“ да защитят „сръбските светини в Черна гора“ вече е напълно ясно кой зад кого стои в Черна гора и кой какви цели преследва. И никой нищо не казва за законността и липсата на доказателства, че същите тези светини до 1918 г. са били собственост на черногорската държава.
КЪДЕ Е В ЦЯЛАТА ТАЗИ РАБОТА ЕС,
към който са се запътили и Сърбия и Черна гора!? След повече от един месец мълчание, на 6 февруари в обиколка на някои държави от Западните Балкани пристигна комисарят по разширяване, Оливер Вархели. По време на посещението си в Белград предупреди властите, че „няма да има ЕС без добри отношения с всички страни в региона“. Министърът на външните работи Ивица Дачич, в неговия дебелашки стил, изригна:
„Ти не знаеш къде се намираш, мълчиш за таксите на Косово, мълчиш за отношението към сръбските манастири, мълчиш за случващото се в Черна гора. Вие не сте коректни“.
Нещо подобно беше отправено като упрек и по адрес на България в началото на януари т. г., че защитавала българското национално малцинство, което според него наброявало едва 0.26 на сто от населението“.
На 7 февруари Оливер Верхели посети и Подгорица, откъдето призова всички страни към диалог а след срещата му с опозицията. По руския сайт „Спутник Сърбия“ изтече информация, че „прилагането на закона може да бъде отложено“, което от черногорското правителство веднага опровергаха. Мило Джуканович обаче предупреди, че „това е борба срещу призраците които успяхме да победим, но не успяхме да погребем“.
Може би това е най-точното обяснение за случващото се в Черна гора.
