Николай Радулов е специалист по национална сигурност.
Има докторска степен по Управленска култура, придобита в Академия на МВР. Има специализации в САЩ и Великобритания.
В периода 1995-1997 е експерт по сигурността към Народното събрание. В периода 1997-1999 г. е главен секретар на МВР.
От 2005 до 2009 г. е съветник по сигурността на зам.-председателя на Народното събрание.
В момента е преподавател в Нов български университет.
Г-н Радулов, как нашата правна уредба допусна групи от местни мутри, свързани с местната власт, да тероризират цялото южно Черноморие, а и не само него?
Всъщност законодателството няма никаква връзка с това дали организираната престъпност участва или не участва в изборите. Това, което се изисква от кандидатите за народни представители и за общински съветници е да имат чисто съдебно минало. Голяма част от хората в престъпните групировки са такива, които не са осъждани. Разбира се не такъв е случаят с Митьо Очите, защото той, освен че е известен като бос на организираната престъпност по Южното Черноморие, има и присъда.
Ние сме свидетели на това как организираната престъпност постепенно през последните 10-15 години се метаморфизира – стана по-внимателна, спря да демонстрира богатство, охрана, автомобили. Постепенно започна да се сближава с с политическия елит, а от време на време сама решаваше да участва в изборния процес. Ето братя Галеви например за тях нямаше никакъв проблем да кандидатстват на общинските избори и дори да спечелят. Така че в един момент организираната престъпност, когато има достатъчно пари, счита, че изборният процес е идеалното място за препирането им. Т.е. или подкрепяйки някого, или участвайки сам, в крайна сметка при спечелени избори след това шесторно ще се върнат вложените средства и това е световен процес.
Вие знаете, че картелът „Меделин” беше доста неуязвим на времето в Колумбия, докато неговият ръководител не реши, че е хубаво да участва в политиката и това му изяде главата. Иначе картелът препираше парите си чрез огромна социална дейност – за бедните, за децата, за жилища, за по-евтина храна и облекло.
Не за първи път ние сме свидетели на това, че е възможно политици от национално или от регионално ниво да са в контакт с представители на криминалния бизнес.
Какво трябва да се направи в юридически и в административен план, за да не се случва подобно нещо?
Не е въпросът какво трябва да се направи, защото юридически всичко е ясно – има наказателен кодекс. Наказателно-процесуалният кодекс пък обяснява как трябва да се събират доказателствата. Лошото е, че органите за обществен ред и сигурност като че ли или не искат, или не могат да си свършат работата.
Нещо повече – виждаме, че през последните 10 години те са се отдали на статистическа победа над престъпността, твърдейки колко рязко тя намалява, а реалният живот е доста далеч от подобни мисли въобще. Всеки нормален човек вижда, че престъпността се засилва още повече, когато това усилване го опита върху собствената си кожа – когато е открадната колата му или е обран апартаментът му.
Така че просто трябва да се спазва законът. Специалните служби и МВР трябва да си гледат работата. Държавата трябва да послуша както експертите от национално ниво, така и международните експерти например Световната банка и да концентрира ресурсите си към противодействие на престъпността, а не към отглеждане на все по-голяма и по-голяма администрация.
Всъщност трябва престъпността да се отчита реално, защото когато няма регистрирана престъпност, т.е. когато латентната престъпност е голяма, то дори да иска оперативният работник или разследващият полицай да работи, той не може по дела, които не са регистрирани. По тях той не може да прави каквото и да е. Той не разполага с абсолютно никакъв ресурс за работа по такива дела. Трябва да се спазва законът.
Каква присъда според Вас може да очаква главатаря на бандата Димитър Желязков по прякор Митьо Очите?
Много е рано за този въпрос. Ние първо трябва да видим, наистина ли са толкова железни доказателствата на прокуратурата, наистина ли има достатъчно доказателства срещу него, защото организираната престъпност вече е с доста по-сложен модел, отколкото преди 10-15 години. Вече връзките между главния бос на престъпната организация и изпълнителите са достатъчно трудни за доказване.
Аз засега съм песимист по отношение на това Димитър Желязков наистина да получи една бъдеща присъда. Вие знаете, че когато започнат да се водят дела, започва едно безкрайно протакане. Част от свидетелите забравят за какво са свидетелствали, други изведнъж се отказват от показанията си, а трети просто умират.
Тук трябва да разчитаме на качеството на разследването, на събраните доказателства. Това, че Прокуратурата казва, че има огромно количество доказателства, събрани със СРС не трябва да си обнадеждава, че това със сигурност заковава Митьо Очите, защото българското законодателство не допуска осъдителни присъди на базата само на доказателства, събрани със СРС.
Нека да изчакаме. Вие видяхте, че доста хора бяха арестувани, на другия ден по-голямата част от тях бяха освободени. В крайна сметка този арест, който се извърши в Истанбул не е защото лицето се е криело. Много добре са знаели от полицията, че той заминава в Гърция, след това са знаели, че е в Турция. Не е заведено дело, няма разпореждане, не е имало действия, които са изисквали неговото възпиране от пътуване, така че просто от пътуването му до чужбина не можем да твърдим, че Митьо Очите се е укривал от властта.
Нека да видим какво ще стане, нека да се предявят обвиненията, нека да видим въобще дали ще има свидетели. Мисля, че в единствения случай, в който журналисти се опитаха да говорят с жертва на този рекет, тя отричаше рекетът, оказван върху нея и нейния бизнес е свързан с Митьо Очите.
Според мен прекалено шумно беше предварително обявена тази голяма победа над организираната престъпност. Може да се окаже, че всичко е един неприятен за нас ПР, защото ние имаме интерес от наистина арестувани и наистина осъдени престъпници, а не от престъпници, за които всички знаем, че са босове на организираната престъпност, но за които това обикновено не се доказва и сме принудени да ги търпим.
