С неделния референдум в Генерал Тошево станахме свидетели на поредното опорочаване в България на референдума като основна форма на пряката демокрация.
Още във формулировката на въпроса за прякото допитване личи пълна неграмотност, в случая на инициаторите на този референдум. Въпросът гласи : „Против ли сте община Генерал Тошево, чрез общински съвет или кмета на общината, да одобрява устройствени планове, определящи територии за проучване добив-преработка на следните подземни богатства – нефт, природен газ, твърди горива и минни отпадъци?”
С този, сигурно „много мислен въпрос“ кметът и общинските съветници правят свои или чужди някакви внушения, но…. пропускат съществен, видимо дребен за тях факт. А той е, че само и единствено държавата е собственик на подземните богатства и минералните ресурси, намиращи се в прилежащите територии! Никой друг не може по закон да се произнася, да решава каквото и да било за подземните богатства и минералните ресурси.
Къде е областният управител на Добрич, питам? Къде е Министерството на енергетиката? Къде е тази клета държавата в случая!?!
А местните хора, те не са виновни! Нито за ставащото, нито за неставащото. Българинът не от днес показва, че изобщо е твърде мързелив и инертен, когато трябва да решава съдбата си. По-лесно е да вярва в митове и легенди от това да си задава въпроси и да търси отговорите им.
„Господ дава, но в кошара не вкарва…“, това е стара мъдрост, която си струва точно сега отново да припомним. А иначе, единственото нещо, което общината би могла да решава е, дали да предостави под аренда или да отчужди общинска земя за Циркулационна помпена станция (ЦПС), за което биха били необходими на някаква фаза 20 декара, примерно. И дотам свършват общинските правомощия.
„УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ ЗА ПРОУЧВАНЕ…“ Мили, Боже, прости им!
