България трябва да продължи да работи върху развитието на търговията с природен газ. Един от водещите ни приоритети в областта на енергетиката е именно развитието на газопреносната инфраструктура.
Приходите, които „Булгартрансгаз“ сега реализира от сектора, са около 207 млн. лева на година, като малко над 125 млн. лева са постъпленията от транзит на природен газ за Турция. С реализацията на проекта „Турски поток“,“Булгартрансгаз“ще загуби съществена част от тези пари, прогнозира преди дни енергийният министър Теменужка Петкова, на което стъпи, за да аргументира и главната задача на актуализираната енергийна стратегия на България в частта „газ“.
Рамково тази задача е формулирана така: да бъде направено всичко необходимо да запазим водещата си роля в областта на транспортирането на природен газ в региона.
Приходите на България от транзит на природен газ сега идват от подаване на гориво основно към Турция, към Гърция и Република Македония. От 17 млрд. куб. метра газ, които транзитира българският оператор, 14 млрд. куб. метра са за Турция. Около 2 млрд. куб. метра са за Гърция и малко под 1 млрд. куб. метра – за Македония.
Очаква се до средата на ноември да бъде приключената вече анонсираната актуализация на газовата част от енергийната стратегия на България. (Рамковият документ – последната визия за енергетиката бе приет през 2011-а и е валиден до 2020 г.)
Основна причина за сегашното голямо бързане с обновяването на стратегията в газовата й част е решението (не от днес или вчера) на руския газов доставчик, монополист за България -„Газпром“, до 2 години да прехвърли към „Турски поток“ целия транзит на газ към Турция ( 14 млрд. куб. м годишно), вървял преди по Трансбалканския газопровод (Украйна, Румъния и България).
За да се задейства адекватно в отговор на рязко променящата среда (на изграждащата се в региона нова енергийна инфраструктура), България трябва да направи много сериозни инвестиции за разширяване на газовата мрежа. Трябва да завърши и газовия хъб „Балкан“ край Варна и най-сетне да осигури платформа за търговия с природен газ. И не само.
Планът залага увеличаване минимум тройно на сегашните приходи на държавния газов оператор „Булгартрансгаз“ от транзита само на руски газ за Турция, Гърция и Македония.
Предварителните сметки показват, че стартово за комплекса от мерки са необходими поне 2.8 млрд. лв., като, засега поне, никак не е ясно откъде ще дойдат тази пари. Финансовият министър Горанов определено избягва темата.
Актуализираната газовата стратегия трябва да заложи и осигури финансово като минимум газопровода „Турски поток“ през българска територия. ( Като се има предвид, че към днешна дата още няма нищо черно на бяло за истинските планове на Русия, а и на Турция за посоката на руския газов ръкав след Турция. Изграждането на трасето от Русия до Турция върви по план, поне засега, но къде ще кривне по-нататък никак не е ясно. Правят се всякакви пропаганди, прогнози и залози).
Попитана съвсем наскоро дали природният газ от втората тръба на „Турски поток“ ще мине все пак през България, министър Теменужка Петкова каза само, че тя се надява.
Конкретно: „нещата да се развиват по благоприятен за всички начин“.
Истината е, че изобщо не се знае ще го има ли скоро изобщо този нов ръкав. Не се знае накъде той ще тръгне. Както няма каквато и да била яснота какво точно ще поискано от България срещу това „Турски поток“ да поеме към Европа именно през наша територия. От всички политически подмятания на Кремъл по темата досега може да се направи един единствен извод. Че текат неофициални пазарлъци, като не бива да изключваме и рекет.
Свързано с прекрояващата се сериозно газова карта на транзитите, и проектът български газов хъб трябва да излезе най-сетне от сферата на говоренето. С повод и без повод навсякъде с хвалим, че ще правим хъб. Но засега толкоз.
Според подкрепеното и от ЕК наше предложение, подчинено на задачите за диверсификация, газовият хъб трябва да стане приемно-предавателна точка на руския газ на територията на България до Варна, където би трябвало да излезе тръбата на „Южен поток“. Проектът трябва да се развие като общ разпределителен център за страните-членки в региона – България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и през тях за страните-членки от Централна и Западна Европа, както и за държавите от Енергийната общност – Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др.
Изграждането на този стратегически обект би трябвало още да върви ускорено успоредно и с реализирането на също така важните не само България (но изключително за България) няколко интерконекторни връзки –Турция-България, България-Румъния, Гърция – България.
Рамково целта е да се засили сигурността изобщо на газовите доставки през региона и към Европа, да се гарантира диверсификацията на източниците и маршрутите. В противовес на руското газово доминиращо присъствие. Работата по хъба, както и по интерконекторите у нас, продължава да цикли. И, определено, причините не са само финансови.
Ясна визия – конкретика и осигурени пари изисква и участието на „Булгартрансгаз“ в терминала за втечнен газ край Александруполис. Включване, за което българското правителство досега предпочиташе да мълчи или най-много да изпуска недомлъвки. Само и само да не разгневи Москва с евентуалното си влизане в подобен много реалистичен за реализация проект, свързан с осигуряване както на американски втечнен газ, така и на друг по произход LNG, които допълнително ще подпомогнат разнообразяването на газовите доставки за България.
С голяма важност в актуализираната газова стратегия е изграждането на газовата връзка с Гърция, през която се очаква да влизат алтернативни на руския газ доставки, за да отговаряме на задължителните за Брюксел правила.
Като приоритетна задача продължава да стои и пускането на транзитна мрежа до сръбската граница за пренос на количествата газ, които „Газпром“ обяви преди време, че е готов да пренася през българска територия по втората тръба на газопровода „Турски поток“.
Проектният капацитет на една такава втора тръба трябва да е 15.750 млрд. куб. м годишно. По темата засега имаме само изявлението на български премиер Бойко Борисов след неговата среща с президента на Русия Владимир Путин през май, (оставила след себе си повече въпроси, отколкото конкретни договорености), че той, Борисов, бил поставил на руската страна категоричното условия половината от обемите по това трасе да остават за търговия във вече споменатия наш хъб. Оттогава досега изтече много вода (в разни посоки), както и немалко газ, но по конкретния наш газов въпрос – за гарантираните обеми, няма и минимална яснота. Ще ги бъде ли и как? Или няма да ги бъде и защо?
Видно е, купища и много сериозни са задачите, които новата газова конюнктура (свързано най-вече с „Турски поток“) поставя като предизвикателство на България. Но в същото време никак не е ясно как ще се справи държавата, вкл.финансово, с всички изброени стратегически предизвикателства.
Вече стана дума, че ще трябват като начало поне 2.8 млрд. лв. Експерти, добре познаващи газовия ни сектор, актуалния пъзел и игрите там, твърдят, че би било трудно, много трудно, да се намерят приемливи за Европа партньори- инвеститори в разширяването на нашата газопреносна мрежа и в мечтания хъб. Вариантът „Булгатрансгаз“ сам да осигури целия сложен комплекс от проекти също не бил особено реалистичен, предвид и мудността му , и далеч незавидното му финансово състояние.
Фактическото (нерозово) положение на новите газови проекти обаче, по всички личи няма да попречи на Теменужка Петкова и на нейния екип да рапортуват гръмко до дни актуализацията на газовата стратегия.
Петкова вече обяви, че според предварителни изчисления до края на договора си с „Газпром“ за транзит „Булгартрансгаз“ щял да получи приходи от 2.3 млрд. лв. до 2030 г., а при новата газова инфаструктура приходите щели да скочат поне на 7 милиарда.
Колко струват, как се правят/пишат и изпълняват нашенските енергийни стратегии дават отговор ред други предишни подобни документи. Вкл. и сега още действащият. Тези документи са пълни с какви ли не големи и по-дребни шлемове. С много „дайте да дадем“ и всякакви други ведри рапорти, но в същото време там могат да се видят купища разминавания между заложено и направено, дори и когато е свързано с ангажименти към Брюксел. (И сроковете са най-малкият проблем).
Един само бегъл поглед към последната, продължаваща да действа национална Енергийна стратегия 2011-2020 г., която сега наложително ще се актуализира в частта газ, дава много силен лош пример – със случая АЕЦ „Белене“.
В тази стратегия ( пак обръщам внимание на датирането: 2011 – 2020 г.), темата АЕЦ „Белене“ изобщо липсва. Няма такава тема. Вероятно „поради явната липса на каквито и да било ползи, изведено към онзи момент, от анализите за ползи и разходи от това начинание“, писаха още преди приемането на документа, експертите от ИПИ.
Няма и споменаване на „Белене“, факт. Но това не е никаква пречка днешното енергийно министерство да работи с все сили, все по-неизтощимо за въпросната АЕЦ.
Процедурата за избор на инвеститор за АЕЦ „Белене“ е разработена, остава да бъдат уточнени малки детайли, докладва преди дни Теменужка Петкова.
„Ако след като докладвам тази процедура пред колегите в МС и след това пред парламента, няма някакви съществени препоръки или изменения, мисля, че няма пречка до края на 2018-а да се даде старт“, уточни тя още озадачаващи подробности по разгръщането на нефигуриращия в последната ни национална стратегия проект.
В същото време икономисти и атомни експерти от ранга на Красен Станчев и Георги Касчиев остават категорични, че се обслужва един съвършено излишен проект. „Проект, който с всеки изминал ден изглежда все по-ненужен и все по-озадачаващ на фона на все повечето дупки в разплащателната сметка на българската енергетика, чието положение вече граничи направо с хаос“, предупреди директно Красен Станчев.
Толкоз за нашите енергийни стратегии дотук. А иначе, след предстоящата до дни частична –само газова актуализация, вече било в ход разработването на следващата, на най-, най-новата Енергийна стратегия на България. До 2030 г., но с перспектива 2050 г., подчертават специално от ресорното министерство.
