Девизът „Във всяко село – полицай” все повече заприличва на лозунга от една соцптицеферма: „Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите”. Полицаи по селата още няма, но пък кокошките взеха да снасят яйца с фипронил.
Тази история (проект) за местните ченгета е колкото смешна, толкова и тъжна. И става все по-смешна, и все по-тъжна. Хората имат нужда от тези местни ченгета. За да разследват кражби, побоища, убийства дори. Но тях ги няма. И понеже българинът става все по-примирен, удря го на веселба. Какво друго му остава? Пример : на един полицай, който отговаря за едно наше село, селяните му казват Джони Уокър. Защото, за да стигне до зоната си на отговорност, той идва чак от големия град. С раздрънката полицейска лада. Но на шест километра преди да се добере до кметството, я оставя. Това, последното разстояние изминава пеша; само си сваля фуражката и крачи с вехтите си черни чепици. Понякога го качват на стоп. Така пестял бензин, обяснява човекът с фуражката, влизал в лимита.
Какво върши нашият Джони за няколко часа, не е известно. Но е добре известно, че в селото се краде, карат се коли в полуразпад – без гражданска отговорност и без технически преглед, коне кръстосват главната улица като в прерия. И още други неща. Следват обратните шест километра пеша и – право в големия град.
Взеха да го удрят на смях и в ръководството на МВР. Министърът му съвсем наскоро изрече, на шега, че телефонните измамници били толкова ловки и изобретателни, че взел да се чуди дали да не ги назначи като сътрудници в МВР.
Те, телефонните измамници, само за седем месеца през тази година са захлебили 3 500 000 (три милиона и петстотин хиляди) лева. Имат си и столица. Къщите там са като в Бевърли Хилс. От тамошното ОДМВР се скъсват да работят. Взели яко да подават сигнали… до НАП – те да проверявали собствениците на големи имоти. За някакъв по-значим резултат, аз поне, не съм чувал. Възрастни хора продължават да мятат от балконите и прозорците пачки с левове и евро – каквото там имат.
При телефонните измами, както ни разказаха наскоро, сериозно, не на шега, най-вървежната нова схема била „съдействие на полицията”. Защо? Ами защото хората продължават да се надяват, че някой ще ги отърве най-после. И кой друг, ако не полицията.
Завлечените от измамници хора няма как да не започнат да питат защо МВР, вместо към НАП, не се обърне за помощ към МО. Че то да изпрати една от елитните си столични специални части на ало, ало негодниците и да се свърши с тая мъка. Както, между другото, се случи наскоро при гонитбата на един убиец на жена. (Но това, разбира се, е литературно мечтание и, по-скоро, можем да го отнесем към шегите и закачките.)
Но като съм се хлъзнал в този вид образност, да продължа. Страшен майтап падна с една снимка на пожарникари. На гърба на защитните им облекла имаше надпис Toronto, а върху шлема на единия – Walczak. Всички вече научиха : дарение от братска Канада. Second Hand. Но, за да си получат secondhand -А, пожарникарите трябвало да платят между 5 и 15 лева за доставката от Пловдив.
Вземем ли отделно да се питаме как се влиза в огъня с униформа втора употреба, само ще затънем в нови мрачни мисли. Но от големия въпрос – защо е всичко това, бягство няма. Защо, питаме, полицаите до скоро си купуваха униформени панталони, ризи и обувки сами, през интернет? И редно ли е? Оставим ли настрана парите, които дават от джоба си (а не бива), започваме да се питаме и друго : какво още можеш да си купиш през мрежата. Значка? Пистолет? Или синя лампа? Всъщност, тя синята лампа, вече лъсна в края на август – символно, в едно отвличане.
Ако човек се вслуша по- сериозно тия дни какво говорят полицаите и какво говорят полицейските началниците, може да хване биполярно разтройство. Началниците (вече и те) били навити да вдигнат заплатите, ама няма пари. Щяло да има, ама догодина и евентуално. Не можело със задна дата, можело със задна дата – било въпрос на воля. Теглиш ли чертата, като нищо ще се окаже, че в скоро време ще минем основно на легнали полицаи. Евтино и ефикасно – няма униформи, няма заплати, компенсации за нощни смени, компютри, тонери, хартия и пр. Малко асфалтец, едно кофичка блажна боя за зебрата и това е.
Ама не е това. Защото cop, както казват на полицаите в САЩ идва от copper. Освен мед, тази дума означава и човек, който хваща; хващач. Някъде наоколо се крие и произходът на думата ченге – от ченгел, оттам и – кука. Закачи ли те – няма измъкване. Може един ден и у нас полицаите да станат cop, но засега си оставаме само на закани…за още стачки и още протести. В смисъл – ще има още нофри в нофрерията (по Пипи Дългото Чорапче – бел.ред).
А докато ние, в опит да разберем нещо от ставащото с полицията, ( със стачките, заплатите, униформите, нощните дежурства, компенсации и прочее), напрегнато гледахме полицаите и техните началници по телевизорите, слушахме как яко се чепкат по радиото и какви си ги обещават …, некви поредни нагли отвлякоха млад мъж. Показно и прецизно. С полицейски атрибути. На хвърлей място от жълтите столични павета.
Информациите отначало бяха оскъдни, след това се разплискаха версиите. Всяка медия си вадеше свои, като зайци от цилиндър. Ще има откуп, няма да има откуп. Полицията е навсякъде, полицията никаква я няма. Работят, не работят, семейството се оправя само, получава и праща есемеси. И така, докато се стигна до покъртителната изповед на бащата на отвлечения. Че премиерът го поканил в Банкя и там, в неговия собствен премиерски дом, имало спасителен щаб. Какви специалисти е имало в този щаб? Питаме се. След като – пак според бащата на отвлечения – когато веднага след отвличането той отишъл в полицията, там имало вече цели два щаба, които вече работели по случая. Поне три щаба, значи! И в крайна сметка – какво? Един сак с яки кинти от моста и – пито-платено. Засега. Макар че и това знаем само по поподхвърлени тук-таме информации.
Казвам засега, защото от Брюксел вътрешният министър каза нещо много важно. Цитатът : „Надявам се, че този случай ще бъде разкрит. Надявам се да е изолиран случай, всички ме уверяват в това”. А, и още: „Не може да се случват такива неща в държава, смятана за стабилна на Балканите”. Толкова много надежда и толкова много всички. Както и откровено политическо възмущение, че такива неща не бива, ама наистина не бива да се случват у нас. Ама на – случват се, не спират, при това от години.
Но защото започнахме с нашия герой Джони Уокър, да се върнем при Джони.Опитайте се да си го представите този униформен пешеходец. Как крачи по разбития път между селата – гологлав, със занемарената си униформа, с прашните си протрити обувки, с белезниците, палката и патлака на колана… Шест километра на отиване. Шест на връщане. И се запитайте какво може да направи той между двата прехода. Как ще хваща? Как ще закача престъпниците за куката на закона? На какво ще им пише актовете? С какво ще ги преследва?
Ами, ако има отвличане? Да речем, на коза. На единствената коза на едни двама рухнали, самотни старци? Джони го няма. Знаем защо. Значи – откуп.
Обаче с какво тези старци ще си платят откупа, че да си върнат козата?
От кой мост да хвърлят пачките? От какво и на кого да пращат есемеси? Та, таз коза да не пасе на 10 километра от Царя или в райграса околовръст жълтите павета (за по-висок млеконадой). Ако беше така, все щеше да има и тук и малко надежда, и малко всички. Но в зоната на отговорност на Уокър не е така. Значи гориш. Джони няма как да сформира и половин щаб. Той дори не може да каже: аз ги хващам, те ги пускат…
… Иначе, в другите държави полицаите – не, че си нямат работа – но по време на дежурство се и забавляват. Като Даниел Греъм, например. ВИЖТЕ как:
http://news.bnt.bg/bg/a/britanski-politsay-v-ritma-na-tantsa
