Навършват се 142 години от Априлското въстание. Макар напоследък да е модерно да сме патриоти, честванията на революцията, която положи основите на нова България, минават някак вяло и протоколно и са по-скоро регионални, в градчетата, чиито жители положиха кости пред свободата.
Както пишат някои колеги – отбелязваме. Отбелязваме 24 май, 6 септемвври, 22 септември…отбелязваме, отмятаме ден от календара.
Още Захарий Стоянов пише в предисловието към „Записки по българските въстания“, че и в следосвобожденска България саможертвата на априлските въстаници не е много била на почит. Защо – може да е тема на народопсихологическа дисертация.
„Отнесох се няколко пъти до българското княжеско правителство, което ми отказа категорически без мотиви и обяснения. В същото това време, когато на моето прошение се пишеше в Министерския съвет отрицателна резолюция, господа министрите решаваха с гордост на лицето да се отпуснат от народното съкровище следующите суми; на хаджи Мехмедали 3000 лева на годината пенсия; на един немски келнер, да си направи кьща — 17000 лева (наши пари 85000 гроша); на руските офицери Лесовой, Логвенов, Ползиков и Молсолов — 42 000 лева (наши пари 210000 гроша)“, описва с горчивина Захарий митарствата си и опитите да изпроси пари за книгата си, която днес украсява българската литература.
Но и в сегашно време се дават пари за какви ли не неща, а честването на Априлското въстание минава делнично, обикновено, сбутано някъде из кюшетата на паметта и на днешното ни (национално?) съзнание.
Не може и да се сравнява с медийната дандания, която се вдига около дати като например 10 ноември или пък 4 февруари, когато доста хора се изкарват спасители на нацията.
Захарий ги е описал и тях.
„Тия се криеха из миши дупки по него време; но когато огря и за нас слънце…, когато дрънчението на ножовете и касатурите се замести с бели рубли и полове, тогава се сипеха на твоето пепелище високите капели и неизвестите до него време калпави родолюбци. „Махнете се отпредя ни, вие сте прости, от нищо не разбирате“ — говореха тия“, пише бившият медвенски овчар.
Априлското въстание беше направено от нормални, обикновени хора, водени от идеалисти и безсребърници.
„Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество“, пише Захарий.
Тези силни хора преди 142 години разтърсиха света и го промениха. И върнаха България на картата. Дължим им най-видно място в нашата памет. Заради нас самите, не заради тях.
